Определение № 127 от 11.03.2024 г. на ВКС по н. д. № 215/2024 г.

Производството е с правно основание чл. 43, т.3 от НПК. Образувано е по повод определение на административен ръководител-председател на Окръжен съд – Ловеч, с което е прекратено производството по вчнд № 70/2024г. по описа на съда и делото е изпратено на ВКС по компетентност за определяне на друг, равен по степен съд, който да го разгледа. Прокурорът от ВКП е изразил становище, че делото следва да се разгледа от друг, еднакъв по степен съд. Върховният касационен съд, І НО, за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е образувано в Окръжен съд - Ловеч (след изпращането му за разглеждане там от ВКС с определение № 83/12.02.24г. по н.ч.д. № 99/24г. на ВКС, І н.о.) по частна жалба на защитника на тъжителя Г. В. срещу определение № 1067/26.10.23г., с което е било отхвърлена молбата на тъжителя Г. В. за налагане на обезпечителна мярка „запор на възнаграждение“. След самоотводи на съдии (с изключение на двама – съдия Д. и съдия П.) от окръжния съд в Ловеч на осн. чл. 29, ал.2 от НПК- поради висящи производства по ЗОДОВ и ЗЗД, по които Окръжният съд - Ловеч е страна, делото е изпратено на ВКС за определяне на друг, равен по степен съд, който да го разгледа. Върховният касационен съд счита, че предвид невъзможността за образуване на състав в съда, на който делото е изпратено по реда на чл.43, т.3 от НПК, същото следва да бъде изпратено за разглеждане от друг, еднакъв по степен съд, намиращ се извън съдебните райони на Окръжен съд – Ловеч и Плевен, а именно Окръжен съд – Велико Търново. Водим от горното и на основание чл. 43, т.3 от НПК, ВКС, І НО,