Определение № 222 от 02.02.2024 г. на ВКС по т. д. № 35/2024 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на „Бомини Аура“ ЕООД, чрез процесуален представител, срещу Определение № 669 от 26.10.2023 г. по в. т. д. № 628/2023 г. на Апелативен съд - София, с което на основание чл.389, ал.1, във вр. с чл.391, ал.1, т.1 ГПК е допуснато обезпечение на предявения от „Хаси - Груп“ ЕООД срещу „Бомини Аура“ ЕООД насрещен осъдителен иск по чл.266, ал.1 ЗЗД за сумата от 95 320, 42 лв., представляваща неплатено възнаграждение за извършени СМР по Договор за строителство №1 от 27.04.2021 г., чрез налагане на възбрана върху два апартамента, собственост на „Бомини Аура“ ЕООД. С частната жалба се иска отмяна на определението като неправилно. Съображенията са за липса на обезпечителна нужда, доколкото няма риск за осуетяване на изпълнението на евентуално позитивно в полза на насрещната страна решение предвид стабилното финансово и икономическо състояние на дружеството, за неоснователност на обезпечения иск, поради наличието на множество доказателства по делото за пълното неизпълнение на договорените СМР от страна на „Хаси - Груп“ ЕООД, както и за свръхобезпеченост. В тази връзка са изложени съображения и за неправилност на обжалваното определение, поради допускане на обезпечението без определяне на гаранция. В условията на евентуалност се поддържат искания за: - определяне на гаранция; - за частична отмяна на атакуваното определение, като бъде вдигната наложената възбрана върху апартамент № 26 или бъде допусната замяна на обезпечението като вместо апартамент № 26, се наложи възбрана върху гараж. Ответната страна – „Хаси - Груп“ ЕООД, чрез процесуален представител, в срока по чл.396, ал.2 ГПК представя писмен отговор, с който изразява становище за неоснователност на подадената частна жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима - подадена е от легитимирана страна, в предвидения в чл. 396, ал. 1 ГПК едноседмичен срок и е насочена срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт от кръга на посочените в чл. 274, ал. 1, т.2 ГПК. Разгледана по същество същата е неоснователна. За да приеме, че са налице предпоставките за допускане при условията на чл.389, ал.1, във вр. с чл.391, ал.1, т.1 ГПК на обезпечение на предявения от първоначалния ответник насрещен иск, Апелативен съд – София е установил, че искът, предмет на обезпечението, е с правно основание чл.266, ал.1 ЗЗД и е за заплащане на сумата от 95 320, 42 лв., представляваща неплатено възнаграждение за извършени СМР по Договор за строителство № 1 от 27.04. 2021г., уважен частично до размера от 73 208, 58 лв., съответно отхвърлен до пълния размер от 95 320, 42 лв., с постановеното първоинстанционно решение, с което също така е уважен частично първоначално предявеният иск с правно основание чл.92, ал.1 ЗЗД на „Бомини Аура“ ЕООД за мораторна неустойка по същия договор за строителство за сумата от 8 512, 18 лв., съответно отхвърлен до пълния заявен размер от 136 071, 36 лв., както и че въззивното производство е образувано по жалба и на двете страни. По същество на молбата по чл.389 ГПК въззивният съд е приел, че предявеният насрещен иск е допустим и вероятно основателен, тъй като е подкрепен от убедителни по смисъла на закона писмени доказателства и от заключението по приетата от първата инстанция съдебно-техническа експертиза. Освен че се е позовал на съдебната практика, според която е достатъчно обезпечителната нужда да се предполага, съдът е приел, че липсват категорични данни, които да я опровергават. След обсъждане на представените от молителя доказателства и установяване, че към 31.12.2022 г. „Бомини Аура“ ЕООД притежава като дълготрайни материални активи единствено машини, производствено оборудване и апаратура на стойност 3 000 лв., че въз основа придобитото право на строеж за изграждането на 29 броя апартаменти; 1 офис; 15 гаража; 3 броя паркоместа ответникът се е разпоредил в полза на трети лица с всички тези обекти, с изключение на три апартамента; един офис; един гараж и едно паркомясто, въззивният съд е приел, че съществува опасност ответникът по насрещния иск да се разпореди с всички обекти от сградата и по този начин да остане без дълготрайни активи, от които ищецът да се удовлетвори при евентуалното позитивно за него решение. Исканата обезпечителна мярка - възбрана върху двата имота, е намерена за подходяща и адекватна. Поддържаните в частната жалба възражения са неоснователни. Представените доказателства и постановеното от първата инстанция осъдително съдебно решение са индиция за вероятната основателност на иска като предпоставка по чл.391, ал.1, т.1 ГПК за допускане на поисканото обезпечение. В константната съдебна практика е възприето становището, че в стадия на обезпечителното производство съдът извършва преценка само за вероятна основателност на иска, а не на неговата основателност, в какъвто смисъл е доводът на частния жалбоподател. Обжалваното определение е съобразено и с практиката на касационната инстанция, че обезпечителната нужда при осъдителен иск за парично вземане не подлежи на главно и самостоятелно доказване, още повече при липса на данни, които да я опровергават - какъвто е настоящият случай. Освен това, в частната жалба няма възражения по правилността и обосноваността на направените от въззивния съд изводи досежно икономическото и финансово състояние на ответното дружество. Неоснователно е възражението за свръхобезпеченост с твърдението, че пазарната стойност на възбранените два имота надхвърля сумата от 400 000 лв., обосновано с продажната цена в непротивопоставим на насрещната страна предварителен договор за продажба на един от възбранените имоти и извадки от оферти на брокери, в опровержение на които ответникът по частната жалба с отговора представя доказателства за реалната стойност на продадени от ответника в същата кооперация сходни по квадратура имоти. Въпросът за стойността на двата имота, които са с квадратура 56 кв.м. и 33 кв.м, е без значение, тъй като обезпечителната мярка се налага върху вещта до размера на цената на иска, поради което настоящият състав намира за неоснователно позоваването на цената на обезпечения иск спрямо стойността на възбранените имоти. Освен това, за постигане целта на обезпечението е значима стойността им при принудителното удовлетворяване от същите. Изискването на закона е мярката да е подходяща, т.е. да съответства на вида на предявения иск и вида на търсената от ищеца защита. В случай на предложени от кредитора няколко обекта на обезпечителни мерки и необоснована нужда от налагането им върху всички, съдът дължи преценка и избор на имущество, обезпечителната мярка върху което би била най-малко обременяваща за длъжника. При наличието на постановено осъдително първоинстанционно решение по насрещния иск, предмет на допуснатото обезпечение, и при преценена от съда липса на факти и доказателства, разколебаващи вероятната му основателност, възражението за допускането на обезпечението без определяне на парична гаранция е неоснователно. Заявеното в условията на евентуалност искане за заменяне на обезпечението като вместо Апартамент № 26, бъде възбранен гараж № 1, който не е обременен от тежести, е преждевременно. Замяната на обезпечение е уредена в чл. 398 ГПК при наличие на наложена обезпечителна мярка с влязло в сила определение по молба с правно основание чл.389 или чл. 390 ГПК и е недопустимо разглеждането й в производство по обжалване на същото. Така мотивиран, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение,