Решение № 6589 от 16.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8688/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на „Пауър Туенти Туенти“ ООД, чрез адв. Ников, против Решение № 21377 от 20.06.2025г., постановено по дело № 2046/2025г. по описа на Административен съд-София-град /АССГ/, с което са отхвърлени предявените от дружеството против Министъра на околната среда и водите иск по реда на чл. 204, ал. 4 от АПК за установяване незаконосъобразността на бездействието на административния орган да включи дружеството в ежемесечните графици за използване на вода от язовир „Пчелина“ през периода месец май 2019 г. – месец март 2021 г. и иск срещу Министерство на околната среда и водите с правно основание чл. 203 от АПК във вр. с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, за заплащане на сумата от 801 733,27 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди - пропуснати ползи от непроизведено количество електроенергия в периода месец май 2019 г. – месец март 2021 г., причинени от незаконосъобразното бездействие на министъра на околната среда и водите, ведно със законната лихва върху сумата от датата на предявяване на исковата молба до окончателното погасяване. Касаторът излага съображения, че обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати от първоинстанционния съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила – касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. първо и второ АПК. Оспорва извода на решаващия състав, че с ежемесечните графици за водоползване се създават права и задължения на съответните адресати – в конкретния случай „Пауър Туенти Туенти“ ООД, които графици и по своята същност представляват индивидуални административни актове по смисъла на чл. 21 от АПК и могат да бъдат оспорени по реда на чл. 126 и сл. от АПК. Иска отмяната му и постаноявяне на друго, по съществото на спора, с което да се уважи предявения от него против министъра на околната среда и водите иск с правно основание по чл. 204, ал. 4 АПК, както и предявената от него против Министерство на околната среда и водите (МОСВ) искова претенция за имуществена обезвреда с цена 801 733.27 лв. Ответниците – министър на околната среда и водите и МОСВ, чрез процесуалния си представител юрк. Данева, оспорват касационната жалба в писмено становище и в съдебно заседание. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава подробно заключение неоснователност на касационната жалба. Върховен административен съд, състав на осмо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК, приема следното: АССГ е бил с сезиран с искова молба от „Пауър Туенти Туенти“ ООД, с която е предявен иск по реда на чл. 204, ал. 4 от АПК срещу министъра на околната среда и водите, за установяване незаконосъобразността на бездействието на административния орган да включи дружеството в ежемесечните графици за използване на вода от язовир „Пчелина“ през периода месец от май 2019 г. до месец март 2021 г. Със същата искова молба е предявен иск срещу Министерство на околната среда и водите, като се претендира заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 801 733.27 лева, представляващи пропуснати ползи от непроизведено количество електроенергия в периода от месец май 2019 г. до месец март 2021 г., причинени от незаконосъобразното бездействие на министъра на околната среда и водите, ведно със законната лихва върху сумата от датата на предявяване на исковата молба /29. 03. 2021 г./ до окончателното изплащане на сумата. Ищецът – „Пауър Туенти Туенти“ ООД, стопанисва МВЕЦ „Пчелина“ и осъществява водовземане въз основа на разрешително по Закона за водите и договор с „Напоителни системи“ ЕАД. През процесния период правата му за водоползване са били ограничавани чрез месечни графици за използване на водите от комплексните и значими язовири, както и чрез писма на заместник-министъра на околната среда и водите, с които за месеците септември и октомври 2019 г. е било преустановено водовземането за производство на електроенергия. Според обстоятелствената част на исковата молба бездействието се изразява в невключването на дружеството в месечните графици за използване на водите от язовир „Пчелина“ през периода май 2019 г. – март 2021 г., с което е била ограничена или фактически преустановена възможността му да осъществява производство на електроенергия. Съдът е приел, че за уважаване на иск по ЗОДОВ е необходимо да бъде установено наличието на незаконосъобразно действие или бездействие на административен орган, настъпили вреди и причинна връзка между тях. Незаконосъобразното бездействие предполага неизпълнение на конкретно законово задължение за извършване на фактическо действие, произтичащо пряко от нормативен акт. След анализ на събраните доказателства АССГ е констатирал, че през септември и октомври 2019 г. водовземането за електропроизводство е било изрично забранено с писма на заместник-министъра на околната среда и водите, с които са изменени действащите месечни графици. За останалата част от исковия период водоползването е било ограничено чрез специфични условия, предвидени в месечните графици по чл. 53 ЗВ, които са допускали работа на МВЕЦ „Пчелина“ само при определени параметри. Според съда тези ограничения не са резултат от фактическо бездействие на администрацията, а от издадени административни актове. Месечните графици по чл. 53 от Закона за водите са приети като властнически волеизявления на компетентен орган, с които се определят конкретни права и задължения на титулярите на разрешителни за водовземане, включително специфични условия за упражняване на предоставените им права. Поради това съдът е квалифицирал графиците като индивидуални административни актове по смисъла на чл. 21 АПК, подлежащи на самостоятелно съдебно оспорване. По същия начин съдът е квалифицирал и писмата на заместник-министъра от септември и октомври 2019 г., тъй като чрез тях пряко са били ограничени правата на дружеството за водоползване и електропроизводство. Съдът е подчертал, че законосъобразността на наложените ограничения е могла да бъде проверена единствено в производство по оспорване на съответните административни актове. Тъй като ищецът не е обжалвал нито месечните графици, нито посочените писма, същите са влезли в сила и са придобили стабилитет. Оттук съдът е направил извод, че невключването или ограниченото включване на дружеството в графиците за водоползване не представлява фактическо бездействие, а последица от изрично постановени административни актове. Следователно липсва твърдяното незаконосъобразно бездействие на министъра на околната среда и водите. Поради отсъствието на една от задължителните предпоставки за ангажиране на държавната отговорност по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ – наличие на незаконосъобразно действие или бездействие на административен орган – съдът е приел, че искът е неоснователен и е отхвърлил предявените претенции за обезщетение. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 53 от Закона за водите начинът на използване на водите на комплексните и значимите язовири се определя чрез месечни режимни графици, утвърждавани от министъра на околната среда и водите, които представляват неразделна част от разрешителното за водоползване. При изготвянето на тези графици административният орган извършва комплексна преценка въз основа на състоянието на язовира, стратегията по годишния график, прогнозния приток, хидрометеорологичната обстановка и заявените потребности на титулярите на разрешителни. Неоснователно ищецът поддържа, че е претърпял вреди, изразяващи се в пропуснати ползи от непроизведена електроенергия, вследствие на въведени с месечните графици ограничения за работа на ВЕЦ „Пчелина“, а именно – използване на водата само при работа на една машина с дебит до 4,3 куб. м/сек. и забрана обемът на язовира да намалява под определено ниво. Съгласно чл. 256 от АПК на съдебен контрол подлежи бездействието на административен орган само когато е налице неизпълнение на конкретно нормативно установено задължение за извършване на определени фактически действия. За да бъде квалифицирано едно бездействие като противоправно, следва да е установено наличие на законово предписано действие, което органът е бил длъжен да извърши, но не е изпълнил. Настоящият съдебен състав намира, че определяните в случая условия за водоползване в месечните графици не представлява фактическо бездействие, тъй като самият закон не вменява на административния орган абсолютно и неотменимо задължение, от неизпълнението на което да последва незаконосъобразно бездействие по смисъла на чл.256 във вр. с чл.21 ал.4 от АПК. Определянето на условията за водоползване /начинът на използването на водите/ е резултат от упражняване на административна преценка в рамките на предоставените от закона правомощия. Възможността за преценка на административния орган и факторите, които следва да вземе предвид, са му дадени от закона- чл.53 ал.3 от ЗВ. По тези съображения следва да се приеме, че определеният начин на използването на водите чрез месечните графици не представлява незаконосъобразно бездействие на административен орган, а е резултат от извършената съобразно закона административна преценка. При липсата на установено незаконосъобразно бездействие на административен орган не е налице една от задължителните предпоставки за реализиране на отговорността на държавата по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Поради това предявените искове за обезщетение за претърпени вреди се явяват неоснователни и следва да бъдат отхвърлени. При така изложените мотиви касационната жалба е неоснователна, а обжалваното съдебно решение като правилно ще следва да бъде оставено в сила. При този резултат по делото, в полза на Министерството на околната среда и водите следва да се присъди сумата от 100 евро, представляваща сторени разноски пред касационната инстанция. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховен административен съд, състав на Осмо отделение,