Решение № 13433 от 7.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 524/2017 г.

Решение № 13433 от 7.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 524/2017 г., I о., докладчик съдията Фани Найденова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на А. Й. П. от гр. Р., подадена чрез адв. В. Колева, против решение № 2340/08.12.2016 г. по адм. д. № 1728/2016 г. по описа на Административен съд П., в частта, с която е отхвърлено оспорването на Ревизионен акт № Р - 16001615003054-091-001/07.12.2015 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП-П., потвърден с Решение № 384/13.06.2016 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика"-П. при ЦУ на НАП, за определени задължения за данък по чл. 48 ЗДДФЛ за 2011 г. до размер на 1 417, 96 лв. и лихви - 520, 73 лв. и ЗОВ за 2011 г., както следва: ДОО - 2010, 21 лв. и лихва - 954, 43 лв., ЗО - 1172, 38 лв. и лихви - 437, 06 лв., ДЗПО-УПФ 785, 24 лв. и лихви - 372, 21 лв. Поддържани са доводи, че неправилно са определени паричните потоци за ревизирания период, поради невключване на сумата 48 607, 09 лв. като разлика от продадени и закупени имоти за периода 2002 г. - 2007 г. Твърди се, че въпреки, че 2002 г. е назад във времето, съпоставено с ревизирания период 2010 г. -2011 г., налице са доказателства за доходи от продажба на имоти, които генерират конкретен и обоснован произход на средства в брой. Твърди се липса на мотиви в тази част от решението, което го прави необосновано. Иска се отмяна на решението в обжалваната част. Претендират се разноски. Ответната страна - директора на дирекция "ОДОП"-П. при ЦУ на НАП в постъпило писмено възражение, оспорва касационната жалба. Заявява искане за оставяне в сила на обжалваното решение и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция. Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, за което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. В хода на ревизията е установено, че жалбоподателката е местно физическо лице по смисъла на ЗДДФЛ. Същата е самоосигуряващо се лице по смисъла на КСО и ЗЗО, вид на осигуряване - инвалидност. Установено е, че за ревизирани периоди 2010 г. и 2011 г. ревизираното лице е извършило разходи за закупуване на дружествени дялове, за откриване и захранване на банкови сметки и депозити, погасяване на задължения на дъщерите си, без да е ясен произхода на тези средства. В РА е прието, че са налице обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 ДОПК - данни за укрити приходи или доходи и декларираните и/или получените приходи, доходи, източници на финансиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период. След анализ на приходите и разходите на ревизираното лице, органите по приходите са приели, че разходите на жалбоподателката, значително надвишават приходите й и на тази база са определени задълженията за пряк данък и ЗОВ за ревизираните периоди 2010 г. и 2011 г. В хода на ревизията от ревизираното лице не са били декларирани реални разходи за издръжка и живот, поради което органите по приходите са отчели размерите по средно-статистически данни, публикувани от НСИ. За 2010 г. с РА е установен недостиг на парични средства за покриване на разходите в съпоставка с приходите в размер на 50 687, 59 лв. и за 2011 г. - 33 282, 50 лв. Установен е пряк данък за ревизираните периоди и на основание чл. 124а ДОПК са определени ЗОВ. Лицето е подало ГДД за 2010 г. и 2011 г., в които е декларирала доходи от наем на недвижимо имущество и доходи от трудови правоотношения. Налице са авансово внесени данъци и ЗОВ, които са приспаднати при установяване на задълженията с РА. В писмени обяснения и други писмени доказателства за получените през ревизирания период доходи, придобито имущество, притежаваните парични средства, ревизираното лице е направило възражения, свързани с получени приходите от продажба на недвижими имоти, както и получено финансиране от предприятието на бившия й съпруг - едноличен търговец, регистриран ЕТ "Енрол". Разпитан като свидетел по делото същият потвърждава предоставени правопощия да се разпорежда с банкови сметки на предприятието за посочен период от време. Допълнително са представени споразумение, потвърдено от бившия й съпруг и представени банкови разписки. На база така ангажираните доказателства е изготвено и прието заключение на ССчЕ, което е оспорено от ответната страна, но е ценено от съда, в съпоставка с всички събрани по делото данни от писмени и гласни доказателства. Това е основание на съда за корекция на задълженията, съобразно заключението на вещото лице. Като краен извод, съдът е приел незаконосъобразност на РА изцяло по отношение на установените задължения за 2010 г. и РА е отменен в тази част. Установените задължения за 2011 г. са частично отменени и са установени задължения в по-нисък размер от установените с РА. Решението в отменителната част не е обжалвано от ДД"ОДОП"-П. и същото е влязло в сила. В касационната жалба, подадена от ревизираното лице А. П. се поддържат всички възражения, които са били предмет на първоначалната жалба и същите са обсъдени от първоинстанционния съд, като са изведени обосновани мотиви за извършена отмяна на установените задължения изцяло за 2010 г. и частично за 2011 г. Съдът е възприел като доказани голяма част от възраженията на ревизираното лице, поддържани в административното и съдебно производство. Съдът е уважил жалбата частично с установени неточности при формирането на паричните потоци от органа по приходите Недоказана е парична наличност в размера на твърдяната по твърдения на касатора придобити средства от продажби на недвижими имоти, главно за периодите 2002 г. -2004 г., при което касационната жалба е неоснователна. Решението в обжалваната част като правилно следва да се остави в сила. Съобразно изхода на делото на ответника - административния орган се дължи юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 161 ДОПК, изчислено по реда на Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения - чл. 9, вр. чл. 8, ал. 1, т. 4 в размер на 1690 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, състав на първо отделение