Определение № 512 от 02.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 152/2014 г.

Производството е по чл. 274, ал.2 от ГПК. Обжалвано е определение №814/20.11.2013г., постановено по ч.т..дело №3670/2013г. на Върховния касационен съд, ТК, с което е оставена без разглеждане частната касационна жалба на [фирма] – София срещу определение №1113/22.03.2013г. по ч.гр.дело № 222/2013г. на Благоевградския окръжен съд. Частният жалбоподател иска отмяна на определението като неправилно. Върховният касационен съд, ТК, за да се произнесе, взе предвид следното: Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал.1 от ГПК и е процесуално допустима. За да постанови обжалваното определение, съставът на ВКС, ТК е приел, че не подлежи на касационен контрол определението, с което въззивен съд се произнася срещу разпореждането за допускане или отмяна на допуснато незабавно изпълнение на заповед, издадена въз основа на документ по чл.417 ГПК, тъй като не попада в хипотезата на чл.247, ал.3 ГПК. В случая предмет на обжалване е определение на окръжния съд, с което е отменено разпореждането за незабавно изпълнение, инкорпорирано в издадената заповед за изпълнение въз основа на документ № 7041/14.09.2012г. по ч.гр.дело № 2373/2012г. на Благоевградския районен съд и е обезсилил издадени изпълнителен лист. С решение № 4 от 18.06.2014г., т.д. №4/2013г., т.8, ОСГТК на ВКС прие, че определенията на въззивен съд, постановени в заповедното производство, не подлежат на касационно обжалване. Горното не се отнася до определенията на въззивния съд по чл.274, ал.2, изр.1 ГПК /например в случай, че се остави без разглеждане частна жалба срещу акт на заповедния съд/, който на общо основание подлежи на обжалване пред ВКС като втора инстанция, какъвто не е случая. Обжалваното определение на ВКС, ТК не е в противоречие с ТР, поради което ще следва да бъде потвърдено. Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение