Решение № 194 от 09.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 12432/2025 г.

Производството е по чл. 229, ал. 1, т. 2 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба от М. Х. Й. от гр. София срещу Определение № 38684 от 20.11.2025 г. на Административен съд - София-град по административно дело № 12170/2025 г. С обжалваното определение съдът оставя без уважение искането на жалбоподателя за спиране на предварителното изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗПАМ) № 553 от 06.11.2025 г. на старши полицай към 02 Районно управление в Столична дирекция на вътрешните работи, за налагане на принудителна административна мярка (ПАМ) по чл. 171, т. 1, б. б) от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство (СУМПС) на водач – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца. Частният жалбоподател счита обжалваното определение за неправилно. Счита, че въз основа на изложеното в жалбата се установяват достатъчно факти и обстоятелства за причиняване на значителни и трудно поправими вреди в резултат на предварителното изпълнение на заповедта. Твърди, че в медицинското заведение му е било отказано извършване на лабораторно изследване, с аргумент, че същият е просрочил срока за явяване с 45 минути. В тази връзка счита, че е следвало да му бъде предоставен срок за явяване от 120 минути, а не 45 минути, тъй като мястото на проверката и медицинското завдение се намират в различни населени места. Сочи, че е налице и нарушение на принципа за съразмерност при упражняване на правомощията на администрацията. Иска да се отмени обжалваното определение и да постанови друго, с което да се спре допуснатото предварително изпълнение на мярката. Частният жалбоподател се представлява от адв. П.-М. Бозов от САК. Ответникът по частната жалба – старши полицай към 02 Районно управление в Столична дирекция на Министерството на вътрешните работи, не взема становище. Върховният административен съд счита частната жалба за допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 230 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. За да постанови обжалваното определение първоинстанционният съд приема от правна страна, че оспорената Заповед № 553/06.11.2025 г. на старши полицай към 02 Районно управление в Столична дирекция на Министерството на вътрешните работи с оглед нормата на чл. 172, ал. 6 ЗДвП подлежи на предварително изпълнение по силата на закона. Доколкото специалният закон, а именно ЗДвП не регламентира основанията, при които съдът може да спре незабавното изпълнение на заповед по чл. 172, ал. 1 ЗДвП, приложими са общите такива по чл. 166, ал. 4 вр. ал. 2 АПК. Предпоставките за спиране от съда на изпълнението на цитираната заповед са нови факти и обстоятелства, поради които самото предварително изпълнение би могло да причини значителна или трудно поправима вреда на оспорващия. Съдът приема, че твърдението на искателя, че СУМПС е непосредствено свързано и необходимо за упражняване на правото му на труд, доколкото от представения трудов договор № 135/20.05.2025 г. се установява, че същият е нает на длъжност „шофьор товарен автомобил“ с месторабота База София, ул. „Еф. Каранфилов“ 9, не обуславя само по себе си извод за наличие на основание за спиране на предварителното изпълнение на приложената ПАМ. Съдът счита, че не се доказват нито нови обстоятелства, нито настъпването на значителни или трудно поправими вреди и по отношение на заявеното от жалбоподателя обстоятелство, че той е единствен член на семейството, притежаващ СУМПС, необходим му при ежедневното транспортиране на детето му до училище и обратно с МПС. Развити са и мотиви, съгласно които, като е осъществил отказ да бъде проверен с техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта и не се е явил своевременно в УМБАЛ „Света Анна“ за извършване на лабораторно изследване, жалбоподателят сам се е поставил в невъзможност да защити интересите си. При така развитите мотиви, първоинстанционният съд приема искането за спиране на предварителното изпълнение на ЗППАМ за неоснователно и като такова го отхвърля. Определението е валидно, допустимо и правилно. Изпълнението на невлязъл в сила индивидуален административен акт, чието предварително изпълнение е допуснато по силата на закон, какъвто е настоящия случая предвид разпоредбата на чл. 172, ал. 6 ЗДвП, обичайно има сериозно въздействие в правната сфера на адресатите на акта, който предварително следва да понесат задълженията или ограниченията, които се налагат с още невлезлия в сила индивидуален административен акт. Така предварително изпълнение на невлязъл в сила индивидуален административен акт имплицитно съдържа в себе си и възможността изпълнението да причини вреди на адресата, ако впоследствие актът бъде отменен. В определени случаи, законодателят е разпоредил изрично в правна норма, че обжалването няма суспензивен ефект, освен ако съдът разпореди друго. Предпоставката, при която съдът може да спре допуснатото по закон предварително изпълнение – какъвто е настоящият случай с оглед на разпоредбата на чл. 172, ал. 6 ЗДвП, е възможността предварителното изпълнение да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. Доказателствената тежест за тази факти и обстоятелства и въздействието им върху правната сфера на адресата на акта е на искателя. Тъй като става въпрос за изключение от принцип тълкуването на законовите предпоставки е само stricto sensu. Частният жалбоподател твърди, че ще понесе значителни и трудно поправими вреди поради невъзможността да изпълнява, както трудовите си задължения, така и всички ежедневни потребности свързани с полагане на грижи за детето му. Безспорно е, че отнемането на свидетелството за управление на моторно превозно средство за един не малък период от време представлява затруднение за лице, което е свикнало да разчита на придвижването си с личен автомобил, т.е. налице е факт, който ще има неблагоприятни последици за частния жалбоподател. Но тези последици настъпват не от факти и обстоятелства, осъществени след издаването на акта, т.е. нови факти и обстоятелства, а в резултат на самото допуснато предварително изпълнение. С оглед на това сам по себе си фактът на невъзможността за управление на моторно превозно средство в ежедневната дейност не е релевантен за преценката на значителните или трудно поправими вреди. В настоящия случай, съдът правилно приема, че данните по делото не обосновават извод за настъпване на реални и значими вреди от предварителното изпълнение на акта. Доводът, че предварителното изпълнение на обжалвания административен акт ще възпрепятства възможността на Й. да изпълнява своите трудови и семейни задължения, е неоснователен. Освен, че в подкрепа на твърденията не са ангажирани конкретни доказателства, от които да се формира извод за вероятността от настъпване на значителна или трудно поправима вреда за оспорващия, евентуалните затруднения на адресата на акта правилно не са възприети като значителни или трудно поправими вреди по смисъла на чл. 166, ал. 2 АПК. В този смисъл, правилно първоинстанционният съд приема, че данните по делото не обуславят извод за настъпване на реални и значими вреди от предварителното изпълнение на акта. С оглед липсата на доказателства за посочените твърдения съдът е бил лишен от възможността да направи преценка относно значимостта на вредите. Такива доказателства не са представени и пред настоящата инстанция. Неоснователно е и възражението на частния жалбоподател за допуснато съществено процесуално нарушение, което да е ограничило правата му и по-конкретно да го е лишило от правото да се възползва от по-точния и прецизен начин за лабораторно изследване, като му е бил предоставен срок за явяване в медицинското заведение от 45 минути, а не от 120 минути. Правилни са изводите на решаващия съд относно обстоятелството, че жалбоподателят е следвало да положи достатъчни усилия, за да защити интересите си, като своевременно се яви в медицинското заведение за извършване на лабораторното изследване. Съгласно чл. 1, ал. 1 от Наредба №1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози (Наредбата), с нея се урежда редът, по който се установява концентрацията на алкохол в кръвта на водачите на МПС, трамваи, самоходни машини и/или употребата на тези водачи на наркотични вещества или техни аналози. Съгласно чл. 1, ал. 3 от Наредбата концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози се установява чрез използване съответно на технически средства, тестове, медицински, химически или химико-токсикологични изследвания. Спазени за изискванията, визирани в Наредбата, като на водача е даден срок от 45 минути и е указано лечебното заведение, в което следва да бъде направено лабораторното изследване - МБАЛ „Света Анна“. Получаването на талон за медицинско изследване и извършването на такова изследване след проверката от контролните органи, са действия на водача МПС, които изцяло зависят от неговия личен избор. В случая видно от доказателствата по делото безспорно, частният жалбоподател не е направил това в указания срок. С това той се е лишил от възможността да защити личните си интереси и съдът правилно е приел за доказани материалноправните предпоставки на чл. 171, т. 1, б. б) ЗДвП. А дали определеният срок отговора на закона не може да бъде преценявано в това производство, тъй като няма отношение към установяването на предпоставките за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение на заповедта. По отношение на довода на Й., че е спрян за проверка в гр. Нови Искър, а соченото място за извършване на лабораторно изследване е на територията на гр. София, настоящия съдебен състав приема същия за ирелевантен за спора, доколкото мястото на което е извършена проверката – гр. Нови Искър, ул. „Искърско дефиле“ се намира на територията на Столична община. Неоснователен е и доводът на частния жалбоподател, че с прилагането на мярката е нарушен принципа за съразмерност по чл. 6 АПК, доколкото с нея не са засегнати права на адресата в степен по-голяма от необходимото. Марката разкрива белезите както на преустановителна, така и на превантивна такава като генералната цел е да осигури безопасността при движението на пътищата, отворени за обществено ползване и тази цел има приоритет пред личните права на отделния водач. С оглед на горното, доводите на частния жалбоподател за неправилност на обжалваното определение са неоснователни. Определението е правилно, съответно е на закона и следва да бъде оставено в сила. Водим от изложеното и на основание чл. 235 АПК Върховният административен съд, Седмо отделение