Определение № 11361 от 12.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9449/2025 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частната жалба на Н. М. П. от гр. Варна против Определение № 8291 от 23.07.2025г., постановено по административно дeло № 221 от 2025г. по описа на Административен съд– Варна в частта, с която е оставено без уважение искането му за предоставяне на правна помощ. Навеждат се доводи за неправилност и се иска неговата отмяна. Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество и е основателна. Производството пред първоинстанционния съд е образувано по жалба на Н. П. срещу писмо на кмета на община Варна с рег.№ РД25001640ВН -001ВН/ 27.01.2025г., с което 1.) не му е дадено разрешение да провежда протестни действия пред СИС, адрес гр. Варна, ул. „Ангел Кънчев“ № 12 и посочено: 2.) да не използва озвучителна техника. Жалбоподателят е поискал да бъде освободен от заплащането на държавна такса и предоставяне на правна помощ. Събрани са доказателства за наличие на обстоятелствата, посочени в чл.23, ал.3 ЗПП, от които се налага извод, че материалното положение на жалбоподателя го възпрепятства да заплати адвокатско възнаграждение. С обжалваното определение Административен съд– Варна е отхвърлил искането на Н. П. за предоставяне на правна помощ по реда на чл. 23 ЗПП. Съдът се е мотивирал с обстоятелството, че в конкретното административно производство не е задължителна адвокатска защита, както и че интересите на правосъдието не обосновават нужда от предоставяне на процесуално представителство, доколкото П. обжалва административен акт, който е с период, който отдавна е отминал, тъй като се оспорва разрешение за провеждане на индивидуални протестни действия, по повод личен мотив за период: 27.01.2025 г.- 28.02.2025г. (от понеделник до петък) в интервал 09:00– 14:00 ч и 16:00 – 17:30 ч; локации– в близост до сградите на Окръжен съд- Варна, Районен съд- Варна, Административен съд– Варна, Община Варна. Определението е валидно, допустимо, но неправилно. Съгласно чл. 23, ал. 1 от ЗПП системата за правна помощ по чл. 21, т. 3 обхваща случаите, при които по силата на закон задължително се предвижда адвокатска защита, резервен защитник или представителство. За съдебно административните производства по АПК не е уредена задължителна адвокатска защита, поради което приложима е разпоредбата на чл. 23, ал. 2 от ЗПП- при изразено желание от страната за предоставяне на правна помощ. В тази хипотеза съдът извършва преценка по искането, като изследва останалите елементи от фактическия състав на основанието, а именно– дали страната не разполага със средства за заплащане на адвокат и дали интересите на правосъдието изискват това. При извършената преценка на характера на производството и при въведените от ищеца обстоятелства в молбата му необосновано съдът е приел, че интересите на правосъдието в случая не изискват предоставянето на правна помощ, тъй като производството е едноинстанционно. В чл.215, т.4 АПК е уредена хипотеза на оставяне на жалбата без разглеждане, когато тя самата атакува неподлежащ на оспорване административен акт. В конкретния случай атакуван е междинен съдебен акт, който макар да не прегражда хода на производството, попада сред тези, за които изрично е предвидена възможност за оспорване в закон. Касае се за разпоредбата на чл. 95, ал.5 ГПК, вр. чл.144 АПК, чиято цел е да гарантира правото на защита на страна в състезателното производство, за която са установени определени предпоставки, сочещи в съвкупност на неравностойното й положение. Правото на оспорване на отказа да бъде предоставена правна помощ не е обусловено от вида на производството и броя съдебни инстанции, пред които спорът ще бъде разгледан, тъй като правото на защита на всяка страна в неравностойно положение следва да бъде гарантирана във всеки етап на провежданото производство. Спецификата на съдопроизводството не може да аргументира непредоставянето на правна помощ и упражняване на гарантираното от Конституцията на Република България право на защита. Дължи се анализ на относимите обстоятелства– интерес на правосъдието, от една страна и осигуряване на пълноценно право на участие на страната в производство, развиващо се по правилата на АПК – от друга. Адм. съд е постановил съдебния си акт при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Определението следва да се отмени и делото да се върне за ново произнасяне. По изложените съображения и на основание чл.235 АПК, Върховният административен съд, Трето отделение