Определение № 340 от 05.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 2026/2015 г.

Производството е по реда на чл.274 ал.2, във вр. чл. 407 ал.1 ГПК. Образувано е по частна жалба на [фирма] срещу разпореждане на Пловдивски окръжен съд от 03.11.2014г за издаване на изпълнителен лист за разноски в размер на 225 лв ,присъдени с решение №1785 от 27.10.2014г по гр.д № 2904/2014 по описа на ПОС в полза на В. П. Д., страна в същото производство, по негова молба. С определение №147 от 12.03.2015г Пловдивски апелативен съд ,на който делото неправилно е било изпратено, е изпратил настоящата частна жалба на ВКС по компетентност. Частният жалбоподател изтъква основанието на чл. 407 ГПК и е упражнил правото си на частна жалба по този ред заради оплакването си, че не дължи така присъдените разноски, респ. същите са неправилно определени. Изтъква, че не е имал възможност на направи възраженията си в процеса. По тези съображения оспорва законосъобразността на разпореждането за издаване на изпълнителен лист, в случая издаден въз основа на влязло в сила решение №1785 от 27.10.2014г по гр.д № 2904/2014 на Пловдивски окръжен съд Частната жалба е постъпила в срок и допустима, но неоснователна. Разпореждането за издаване на изпълнителният лист е законосъобразно. Жалбоподателят сам изтъква ,че решение №1785 от 27.10.2014г по гр.д № 2904/2014 на Пловдивски окръжен съд е влязъл в сила съдебен акт и същото съдържа осъдителен диспозитив за разноски по делото .Поради това същото решение представлява изпълнително основание съгласно чл. 404 т.1 ГПК и при спазен в случая ред на чл. 405 ГПК,изпълнителният лист е издаден в съответствие с изискванията на закона. Редът за оспорване на присъдените по гражданско дело разноски, при съдебно решение ,което не подлежи на обжалване, е друг и доколкото в настоящата частна жалба са наведени основно съображения за неправилно определяне на разноските, ще се касае за искане по чл.248 ал.1 ГПК, ако срокът не е пропуснат. Искането за изменение на решението в тази част следва да се заяви с срока ,предвиден в закона и обжалването по чл. 407 ГПК не е способ за ревизия на влязло в сила решение, в частта за разноските. Обжалването по реда на чл. 407 ал.1 ГПК не може да има за предмет инцидентен инстанционен контрол по законосъобразното определяне на разноските в решението, представляващо изпълнително основание По изложените съображения Върховният касационен съд ІІІ г.о