Решение № 2152 от 24.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1669/2025 г.

Производството по делото е образувано и проведено по подадена от Главна дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението" при Министерството на вътрешните работи (ГДПБЗН при МВР), чрез пълномощник, против решение № 27251 от 16.12.2024 г. по адм.д. № 8975/2024 г. на Административен съд София-град, с което съдът е отхвърлил жалба на дирекцията срещу решение №153/ 15.08.2024 г. на ръководителя на Управляващия орган (УО) на Програма "Околна среда 2021-2027" (ПОС) за определяне на финансова корекция. С постановеното по делото решение тричленният състав на Върховния административен съд е отменил решението на Административния съд София-град В ЧАСТТА, с която съдът е отхвърлил жалбата на Главна дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението" при Министерството на вътрешните работи срещу решение №153 от 15.08.2024 г. на ръководителя на Управляващия орган на Програма "Околна среда 2021-2027" за определяне на финансова корекция в размер на 25% върху стойността на допустимите разходи по сключен договор за изпълнение с "Дрегер България" ЕООД по обособена позиция № 1 с предмет "Доставка на въздушно-дихателни апарати" и сключен договор за изпълнение с "Дрегер България" ЕООД по обособена позиция № 3 с предмет "Доставка и гаранционно обслужване на стендове за изпитване на въздушно-дихателни апарати" и вместо него е отменил административиня акт в тази част. В останалата част е оставил в сила обжалваното решение. Предвид изхода на спора съдебният състав е разпределил дължимостта на съдебните разноски, като е осъдил МВР да заплати на МОСВ разноски за юрисконсулт в размер на 100 лв., а МОСВ е осъдил да заплати разноски в размер на 1750 лв. в полза на МВР. Настоящият съдебен състав, при извършена служебна проверка на решението констатира, че в четвъртия и петия диспозитив на решението си е допуснал очевидна фактическа грешка, която следва да бъде отстранена по реда на чл. 175, ал. 1, пр. първо АПК. За да е налице фактическа грешка по смисъла на чл. 175 АПК, следва да бъде констатирано несъответствие между формираната истинска воля на съда и нейното външно изразяване в писмения текст на съдебния акт. В постановеното решение съдът е проверил и се е произнесъл по спор между ръководителя на УО на ОПОС и Главна дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението" - МВР. Безспорно е, че именно по отношение на ГДПБЗН е формирана обективираната в мотивите и диспозитива на акта воля на съда. Съдът обаче с четвъртия и петия диспозитив, с който е разпределена отговорността за разноските между страните по спора, е допуснал очевидна фактическа грешка, като вместо да присъди/осъди ГДПБЗН, е сторил това по отношение на неотговорен за съдебните разноски по спора субект, а именно Министерството на вътрешните работи. Това е така, защото Главна дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението" е национална специализирана структура на МВР за осъществяване на дейностите по чл. 6, ал. 1, т. 4, 6 – 9 ЗМВР. Главните дирекции са юридически лица съгласно чл. 37, ал. 2 ЗМВР. Според чл. 16, ал. 1, т. 9 от Правилника за устройството и дейността на Министерството на вътрешните работи главните дирекции се ръководят от директори, които представляват юридическото лице. Това означава, че ГДПБЗН е част от основната структура на МВР, но е и част от неговата обща и специализирана администрация, а е отделен субект - юридическо лице, представлявано от главен директор, който е второстепенен разпоредибет с бюджетни средства. Предвид изложеното, констатираната очевидна фактическа грешка в диспозитива на съдебния акт следва да бъде поправена в смисъл, е в двата осъдителни диспозитива на решението, а именно в абзац четвърти и пети вместо "Министерство на вътрешните работи, гр. София, ул. "Шести септември" № 29" следва да се чете "Главна дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението", гр. София, ул. "Пиротска" № 171А". Воден от горното и на основание чл. 175 АПК, Върховният административен съд