Определение № 105 от 19.03.2021 г. на ВКС по гр. д. № 545/2021 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба вх. № 5135/ 30.12.2020 г. в която едновременно са посочени като жалбоподатели „Агропродукт Стойкови „ ЕООД и Д. П. С.. Последният е и управител на дружеството и го представлява. Обжалва се разпореждане от 24.11.2020г на Апелативен съд Велико Търново, с което е върната като недопуостима жалбата на Д. П. С. срещу определение № 238 от 14.10.2020г г. на Великотърновски апелативен съд по гр.д. № 255/ 2020 г.,С определението е потвърдено решение № 110 от 19.05.2020 г. на Ловешки окръжен съд по гр.д. № 237/2020г. В решението е била оставена без разглеждане като недопустима жалбата на Д. П. С. срещу действия на съдебен изпълнител, като с определние, което не подлежи на обжалване, Апелативен съд Велико Търново е потвърдил извода за недопустимост на жалбата, подадена от С. в лично качество /като трето лице за съдебното изпълнение/ .Поради това постъпилата частна жалба е върната. С настоящата жалба се иска отмяна на атакувания съдебен акт, като по същество се развиват съображения за незаконосъобразност на действията на ЧСИ.В производство на администриране е жалбата на „Агропродукт Стойкови „ ЕООД в която се оспорва друга част на определение № 238 от 14.10.2020г г. по гр.д. № 255/ 2020 г на Великотърновски апелативен съд, а именно оставянето без разглеждане на жалба на дружеството, след като „Агропродукт Стойкови „ЕООД не е жалбоподател по делото, образувано пред Ловечки окръжен съд по реда на чл.435,ал.4 във вр чл.437 ГПК. От ответника е постъпил писмен отговор,със съображения за недопустимост и неоснователност на жалбата. Върховният касационен съд, състав на III- то г.о., предвид данните по делото намира, че частната жалба е подадена в срок,като от страна на жалбоподателя Д. П. С. е налице активна процесуална легитимация и правен интерес от обжалването, срещу преграждащ по см. на чл. 274, ал. 1, т.1. ГПК акт на апелативен съд съгласно чл.279 ГПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, като съображенията за това са следните: С атакуваното разпореждане администриращият апелативен съд е съобразил ,че по делото е осъществен и изчерпан предвидения в закона двуинстанционен контрол за случаите, в които жалба срещу действия на съдебен изпълнител се квалифицира като недопустима по реда на чл. 435, във вр. 437 ГПК и се оставя без разглеждане от окръжен съд. Разпореждането е законосъобразно Производството е било образувано по жалба на Д. П. С. с твърдение ,че е трето лице за съдебно изпълнителното производство ,но предвид данните взети предвид съгласно чл.437, ал.3 ГПК, в действителност същият е длъжник в принудителното изпълнение,тъй като е солидарно отговорен за вземане. Производството по обжалване действията на съдебния изпълнител е уредено в чл. 437 ГПК като едноинстанционно контролно-отменително производство.Съгласно чл. 437, ал. 4, изр. 2-ро ГПК решението на окръжния съд не подлежи на обжалване. Уредбата на производството по обжалване действията на съдебния изпълнител в сега деистващия ГПК е идентична с тази по чл. 334 ГПК (отм. ), поради което ТР № 3/2005г. на ОСГТК на ВКС запазва своята актуалност. Може да се обжалва пред по-горния във функционално отношение съд само определението на окръжния съд, с което жалба срещу действие на съдебния изпълнител се оставя без разглеждане.Определението на съответния апелативен съд е окончателно ,т.к. не подлежи на касационен контрол. В случая жалба на Д. П. С. срещу преграждащия акт на ОС-Ловеч е разгледана ,като решението/с характер на определение / е потвърдено, с което е изчерпан предвидения в закона ред за обжалване. Предвид гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на III –то г.о.,