Определение № 9893 от 16.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9227/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на кмета на район „Витоша“ –Столична община, чрез юрк. Х. Градинаров като процесуален представител, против определение № 22932 от 03.07.2025г., постановено по адм. дело № 2811/2025 г. по описа на Административен съд – София град. Изложени са доводи за неправилност на оспорения съдебен акт поради нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила, както и поради необоснованост. Жалбоподателят поддържа, че като страна в административното производство по издаване на процесната заповед на главния архитект на СО за одобряване на проект за ИПУП, притежава право на жалба, както и във връзка с функциите, делегирани му със заповед № СОА25-РД09-1193/03.02.2025г. на кмета на СО. Прави искане за отмяна на обжалваното определение и за връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по предявената жалба. Ответникът – главният архитект на СО, чрез пълномощника си гл. юрк. Р. Григорова, представя писмен отговор със становище за неоснователност на частната жалба. Прави искане за оставяне в сила на оспореното определение, което счита за правилно. Върховният административен съд, второ отделение, намира частната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения: С оспореното определение административният съд е оставил без разглеждане жалбата на кмета на район "Витоша" - Столична община, срещу заповед № САГ24-РА53-363/22.05.2024 г. на главния архитект на Столична община, с която на осн. чл.129, ал.2 вр. с чл.134, ал.1,т.1 вр. с ал.2, т.2 ЗУТ, е одобрен проект за: изменение на плана за регулация на УПИ І-412 и УПИ ІІ-412, кв.22, м. „кв. Симеоново“ за създаване на нови УПИ І-412 за „жс“ и УПИ ІІ-1412 за „жс“; изменение на плана за улична регулация от о.т. 124-о.т.180 за създаване на нова задънена улица по о.т.124 - о.т.180а, район „Витоша“ по кафявите и зелени линии, цифри, текст, щрихи и зачертавания, съгласно приложения проект, като е прекратил производството по делото. За да достигне до този правен резултат, съдът е приел, че жалбата е недопустима, тъй като първоинстанционният жалбоподател не е активно легитимиран да обжалва процесната заповед - няма качеството на "заинтересувано лице" по смисъла на чл. 131 ЗУТ и за него липсва правен интерес от оспорването. С горните доводи е обоснована хипотеза на чл. 159, т. 4 АПК. Отречени са като неоснователни доводите на оспорващия за това, че е носител на функции по ЗУТ, делегирани му със заповед на кмета на СО, в която връзка е обсъждано съдържането на последната. Оспореното определение е правилно. Административният съд е събрал относимите за спора доказателства, в съответствие с които и с приложимите правни норми, е обосновал законосъобразен извод за недопустимост на жалбата на кмета на район „Витоша“-СО, който извод се споделя изцяло от настоящия състав на касационната инстанция. При оспорване на заповед за одобряване на ИПУП, в обхвата на която попада имот – общинска собственост, какъвто е настоящият случай, активната легитимация за това принадлежи на съответната община, която е юридическото лице и е собственик на имота. Горното следва от разпоредбите на чл. 14 ЗМСМА, а съгласно чл. 44, ал. 1, т. 15 ЗМСМА, органът, който представлява общината пред съда е кметът на общината, а не кметът на район/кметство, като това правило е относимо за всички общински имоти, находящи се територия на съответната община, независимо от районирането й. Следователно, активно легитимиран да оспори процесната заповед е Столична община като собственик на засегнатия от проекта за ИПУП имот, а жалбата е следвало да бъде подадена от кмета на Столична община в качеството на орган, който я представлява пред съда. Както правилно се сочи в оспореното определение, кметът на район "Витоша“ като административен орган е носител на административнопроцесуални права и адресат на административнопроцесуални задължения, в това число и по управление на общински имот на територията на района, но не може да представлява Столична община пред съда по отношение на имоти – общинска собственост. Действително, няма пречка за делегиране на горните правомощия на кметовете на райони, както се твърди в жалбата и каквато възможност е предвидена в §1, ал.3 ДР ЗУТ. В случая обаче, противно на наведените от жалбоподателя доводи, със заповедта на кмета на СО, кметовете на райони не са упълномощени да представляват Столична община при оспорване на актове, засягащи общински имоти. Неоснователно оспорващият обосновава легитимацията си да подаде жалба срещу процесната заповед с участието си като страна в административното производство по издаването на същата. Горното обстоятелство не променя правилността на изведения от съда извод за недопустимост на оспорването поради липса на качеството "заинтересована страна" по смисъла на чл. 131, ал. 1 от ЗУТ. Качеството на заинтересована страна е установимо по обективни признаци, които не са тъждествени със статуса единствено на страна в административното производство. Основният критерий за принадлежност към тази категория лица е въздействието на акта в правната сфера на субекта, в съответствие с който и с цитираната разпоредба на специалния закон са формираните от съда изводи за недопустимост на жалбата. Предвид изложеното, оспореното определение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, второ отделение