Определение № 18 от 07.01.2025 г. на ВКС по н. д. № 1125/2024 г.

Производството е по чл. 43, т. 3 от НПК. Образувано е по искане за промяна на местната подсъдност по н.ч.х.д. №317/2024 г. на Районен съд – Кубрат. Върховният касационен съд като се запозна с материалите по делото, намери следното: Н.ч.х.д. № 1398/20204 г. е образувано в Районен съд – Русе по тъжба на О. М. против М. М. за разпространени чрез интернет квалифицирани обида и клевета. След образуване на делото, съдията, комуто делото е било поверено, си е направил отвод, а следващ съдия е прекратил производството с аргумент за неподсъдност, като е изпратил делото на РС-Тутракан. Образувани последователно, включително след две произнасяния на ВКС с правно основание чл. 43, т. 3 НПК, са дела в РС-Тутракан, в РС-Шумен и в РС-Кубрат. Всички съдии в тези съдилища (за последно в РС-Кубрат) са се отвели от разглеждане на делото на различни основания – предимно поради колегиалните си отношения с тъжителя (който е съдия в РС-Тутракан) или поради личността на подсъдимия, който неизменно е искал отстраняването им от делото. С определение от 19.12.2024 г. по н.ч.х.д. № 317/2024 г. на РС-Кубрат наказателното производство е прекратено и делото е изпратено на ВКС с искане (трето по ред) за промяна на местната подсъдност, тъй като съдът не е могъл да формира състав. Въз основа на последното е образувано и настоящото касационно частно дело. Отчитайки горепосочените обстоятелства, съставът на ВКС прецени, че в РС-Кубрат е налице невъзможност за образуване на състав, който да разгледа наказателното дело от частен характер. Това налага подсъдността да бъде променена и делото да бъде изпратено за разглеждането му от друг равен по степен съд. За да бъде осигурено приключването му в разумен срок, без да бъдат създадени значителни затруднения на страните в наказателното производство, делото следва да бъде разгледано от съд извън района на съда, в който правораздава тъжителят, но в относителна близост до мястото, в което те живеят, а именно в РС-Плевен. Без в основата на настоящото произнасяне да стои проверката на самоотводите на съдиите по делото, ВКС обръща внимание на това, че неоснователното и неаргументирано самоотстраняване на съдия от разглеждане на делото компрометира разглеждането му в разумен срок и създава потенциална опасност от нарушение на чл. 6 КПЧОС. Практиката на Европейския съд по правата на човека по този текст изисква не само правото на защита и правото на независимост на съдебната власт, но и гарантира, че решенията на съда не могат да бъдат подлагани на произволни откази от разглеждане на делото от конкретен съдия. Ето защо самоотводите на съдиите следва да бъдат не само щателно мотивирани, но и да се основават на действително сериозни аргументи. Така мотивиран и на основание чл. 43, т. 3 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение