Определение № 2963 от 12.03.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2339/2024 г.

Върховният административен съд намира, че предявената жалба по правилата на родовата и местна подсъдност е подсъдна на Административен съд – София град по следните съображения: Съгласно разпоредбата на чл. 132, ал. 2, т. 2, предл. първо АПК на Върховния административен съд са подсъдни оспорванията срещу актовете на Министерския съвет, министър-председателя, заместник министър-председателите и министрите, издадени при упражняване на конституционните им правомощия по ръководство и осъществяване на държавното управление. С решение № 8/23.04.2018 г. на Конституционния съд на Република България по конституционно дело № 13/2017 г. е дадено тълкуване на чл. 125, ал. 2 от Конституцията на Република България, съгласно което разпоредбата на чл. 125, ал. 2, предложение първо от Конституцията задължава Върховния административен съд да се произнася като първа инстанция по спорове за законността на административните актове, издадени от Министерски съвет и от министрите при упражняване на конституционно възложените им функции и правомощия по ръководство и осъществяване на държавно управление. В мотивите на решението е посочено, че Върховният административен съд осъществява пряк контрол за законност като първа инстанция по отношение на актовете на Министерски съвет и министрите, които са определени като административни такива и са израз на политическите им концепции за управление. Това са актове, издавани при упражняване на публична власт в изпълнение на конституционно установените им правомощия по ръководство на държавно управление, като тези актове могат да засягат както публичния интерес, така също и права, свободи и законни интереси на отделните граждани или организации. Следователно на Върховния административен съд са подсъдни като първа инстанция само определена категория актове, издавани от Министерския съвет, министър-председателя, заместник министър-председателите и министрите, и това са тези актове по упражняване на конституционните им правомощия по ръководство и осъществяване на държавното управление. С подадената до Върховния административен съд жалба не се оспорва акт на министъра на културата, издаден при упражняване на конституционните му правомощия по ръководство и осъществяване на държавното управление в областта на културата. Оспореният акт е за провеждане на конкурс за длъжността“директор“ на държавен културен институт и обявяване на резултатите от него, извършени от нарочно назначена за целта помощна комисия. С оспорения акт не се осъществяват властническите правомощия на министъра на културата, произтичащи от Конституцията на Република България. Поради това спорът не е подсъден на Върховния административен съд като първа инстанция. Съгласно общата разпоредба на чл. 132, ал. 1 оспореният в това производство акт е родово подсъден на съответно местно компетентния административен съд, в случая Административен съд – София град съобразно разпоредбата на чл.133, ал.2 от АПК, който следва да се произнесе по допустимостта и основателността на жалбата. Предвид на изложеното, жалбата е подсъдна на Административен съд – София град, на който следва да бъде изпратено по подсъдност. Водим от горното и на основание чл. 132, ал. 2, т. 2, предл. второ, чл. 133 и чл. 135, ал. 1 и 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,