Определение № 138 от 07.05.2015 г. на ВКС по т. д. № 659/2015 г.

Производството е по чл. 307, ал. 1 от ГПК. Образувано е по подадена от В. Н. Н. от [населено място] молба вх. № 9689 от 23. 09. 2014 г. по регистратурата на Окръжен съд – [населено място], уточнена с молба вх. № 846 от 23. 01. 2015 г. по регистратурата на същия съд. С депозираните молба и уточнителна такава се иска отмяната, на основание чл. 304 от ГПК, на изрично посочените в уточнителната молба два съдебни акта, както следва: 1. Влязло в сила Решение № 147, постановено на 27. 07. 2007 г. от Плевенски окръжен съд по т.д. № 35 по описа на съда за 2006 г.; 2. Именувано от молителя също „решение“ за издаване на изпълнителен лист за 10500 лв. адвокатски хонорар на адв. И. А.. (Всъщност соченият изпълнителен лист е издаден въз основа на определение на Плевенски окръжен съд от 24. 04. 2009 г., постановено след влизането в сила на първоинстанционното решение в сила на 20. 02. с.г. и обективирано върху молба, намираща се на лист 298 от том първи на архивираното т.д. № 35/2006 г. на Плевенски окръжен съд.) Молбата с правно основание чл. 304 от ГПК, по която е образувано настоящото производство е процесуално недопустима. Съобразно разпоредбата на чл. 305, ал. 1, т. 5 от ГПК, в случаите по чл. 304 от ГПК, какъвто се твърди от молителя да е и процесният случай, молбата за отмяна се подава в тримесечен срок, считано от деня на узнаване от страна на молителя, на съдебния акт, отмяната на който се иска. Решението, отмяната на което се иска е влязло в сила на 02. 02. 2009 г., на която дата е постановено окончателното, като неподлежащо на обжалване определение на ВКС, ТК, Второ т.о. № 52 по т.д. № 836 по описа на съда за 2009 г., с което не е допуснато касационно обжалване на Решение № 92/18. 07. 2008 г. по т.д. № 596/2007 г. на Великотърновски апелативен съд, с което на свой ред първоинстанционното решение по т.д. № 35/2006 г. на Плевенски окръжен съд е оставено в сила. Налице са безспорни доказателства по делото, че за това обстоятелство – влизането в сила на 02. 02. 2009 г. на решението, отмяната на което се иска, молителят в настоящото производство е узнал не по-късно от 31. 08. 2009 г. На тази дата същият молител, в качеството си на „баща и упълномощено лице“ е подписал молба за отмяна на същото решение и оставящото го в сила въззивно такова на Великотърновски апелативен съд, на друго основание – посочено в молбата като чл. 305, т. 2, вр. с чл. 303, ал. 1, т. 2 от ГПК. Молбата се намира на лист 3 и следващите от приложеното производство по т.д. № 75 по описа за 2010 г. на ВКС, ТК, Първо т.о. и в същата ясно и безпротиворечиво са изложени от молителя, като известни нему, обстоятелства относно влизането в сила на посочените две съдебни решения на ПОС и ВтАС, с пълната тяхна и на определението на ВКС по недопускането до касационно обжалване на въззивното решение, индивидуализация, сочещи в крайна сметка безспорно на узнаване от страна на молителя, по смисъла на чл. 305, ал. 1, т. 5 от ГПК на решението, отмяната на което се иска, още към 31. 08. 2009 г. Поради изложеното и молбата с правно основание чл. 304 от ГПК се явява недопустима в частта й досежно влязлото в сила решение, постановено по т.д. № 35/2006 г. по описа на Плевенски окръжен съд, като депозирана след изтичането на законоустановения тримесечен срок от узнаване на решението. Същото се отнася и за молбата в останалата й част – с която се иска отмяната на определението за издаване на изпълнителен лист за разноските в производството по т.д. № 35/2006 г. по описа на Плевенски окръжен съд. Отново от материалите по делото се установява, че за постановения на 24. 04. 2009 г. съдебен акт, с който е разпоредено издаването на изпълнителен лист за разноските, молителят в настоящото производство В. Н. Н. е узнал не по-късно от 23. 06. 2009 г. Видно от материалите по делото (лист 304 и сл. от том първи на архивираното т.д. № 35/2006 г. на ПлОС), на 16. 06. 2009 г. Н. е подал молба до Плевенски окръжен съд с искане да му бъде предоставено „...копие от цялата преписка въз основа на която съдът е издал изпълнителен лист за принудително събиране на адвокатско възнаграждение от 10 хил. лв. против Р. В. Н..“ На 23. 06. 2009 г., както по т.д. № 35/2006 г. по описа на Плевенски окръжен съд, така и по т.д. № 596/2007 г. на Великотърновски апелативен съд Н., в качеството на „баща и с пълномощно“ е подал молби с приложени към тях копия от изпълнителен лист от 24. 04. 2009 г., издаден по т.д. № 35/2006 г. на Плевенски окръжен съд въз основа на определенето на съда от същата дата, и покана за доброволно изпълнение от 08. 05. 2009 г. за заплащане на сумите по изпълнителния лист (молба с приложения вх. № 2215/23. 06. 2009 г. по регистратурата на ВтАС – лист 282 и сл. от въззивното дело, подшити от вътрешната страна на първата корица на делото, молба с приложения на л. 320 и сл. от том първи на архивираното т.д. № 35/2006 г. на ПОС ). По делото няма данни за обжалване, респ. – по късно влизане в сила на определението от 24. 04. 2009 г. за издаване на изпълнителен лист – предмет на молбата по чл. 304 от ГПК, по която е образувано настоящото производство. Поради изложеното следва да се счете, че същата молба, като подадена след изтичането на законоустановения в чл. 305, ал. 1, т. 5 от ГПК тримесечен срок от узнаването на определението, отмяната на което се иска (за което узнаване по делото има безспорни доказателства да е настъпило най-късно към 23. 06. 2009 г.), се явява недопустима и в тази й част. Изложените изводи на съда не се променят от обстоятелството, че посочените молби, сочещи на узнаване от молителя Н., на съдебните актове, чиято отмяна се иска с молбата му по чл. 304 от ГПК, са подавани в качеството му на баща и пълномощник на страна по делото. Като начален момент, от който започва да тече тримесечният срок по чл. 305, ал. 1, вр. с чл. 304 от ГПК, процесуалният закон определя узнаването от страна на конкретния молител, на актовете, чиято отмяна се иска и такова узнаване в случая от страна на Н. е налице към посочените в настоящите мотиви дати, като резултат от субективните възприятия на молителя – физическо лице, обективирани в подадените от същото лице молби, съответно от 31. 08. 2009 г. и 23. 06. 2009 г. По изложените съображения, молбата с правно основание чл. 304 от ГПК, по която е образувано настоящото производство следва да бъде оставена без разглеждане в цялост, като недопустима. Воден от горното, Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение