Решение № 3928 от 07.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 142/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка със Закона за държавния служител /ЗДСл/. Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Българската агенция по безопасност на храните /БАБХ/, чрез адв. Т. Ангелова като процесуален представител, против решение № 8475 от 09.10.2025 г., постановено по адм. дело № 127/2025 г. по описа на Административен съд – Бургас. Твърди се неправилност на оспореното решение като постановено в противоречие с материалния закон и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Поддържа се, че са осъществени изискванията на чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител и е налице реално съкращаване на длъжността, извършено с цел оптимизиране на дейността на структурата на БАБХ. Сочи се, че уволнението на служителката е поради извършеното преструктуриране на администрацията, в която липсва отдела, в който е работила, липсва и длъжността, която е заемала, с оглед на което се оспорва като неправилен извода на съда, че промяната в структурата на областната дирекция е била извършена единствено с цел да се съкрати длъжността, която е заемана от служителката. Прави се искане за отмяна на оспореното решение и вместо него да бъде постановено друго, с което да се отхвърли жалбата срещу процесната заповед или да се върне делото за ново разглеждане. Претендират се разноски. Възразява се срещу размера на адвокатското възнаграждение на пълномощника на ответната страна. Ответникът – Д. Д. К., лично и чрез пълномощника си адв. В. Хаджиев, в писмен отговор и устно в съдебно заседание, изразява становище за неоснователност на касационната жалба като счита оспореното решение за обосновано и правилно. Иска присъждане на разноски. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол, а разгледана по същество - за неоснователна. Съображенията са следните: С оспореното решение, административният съд е отменил Заповед № ОСОС-5/20.01.2025 г. на изпълнителния директор на Българската агенция по безопасност на храните /БАБХ/, с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител /ЗДСл./, във връзка с утвърдено длъжностно разписание на Областна дирекция по безопасност на храните – Бургас от 17.01.2025 г., е прекратено служебното правоотношение с д-р Д. Д. К. на длъжност началник отдел "Контрол храни и граничен контрол“ при Областна дирекция по безопасност на храните /ОДБХ/– Бургас при БАБХ, считано от 20.01.2025 г., поради съкращаване на длъжността. За да постанови горния резултат решаващият съд е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган и в предвидената по чл. 108, ал. 1 ЗДСл. писмена форма, но в нарушение на материалния закон и на целта на закона. Изложени са съображения, че не са осъществени предпоставките по чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл., тъй като в случая в изпълнение на съдебно решение за отмяна на предходна заповед за прекратяване на служебното правоотношение с д-р К., служителката е възстановена на заеманата преди незаконното уволнение длъжност, но веднага след възстановяването й, е започнала процедура по преструктуриране на Областна дирекция по безопасност на храните - Бургас, при което макар длъжността началник отдел „Контрол храни и граничен контрол“ да е отпаднала от щатното разписание от 17.01.2025 г., присъщите на тази длъжност функции са запазени в новосъздадената длъжност началник отдел „Контрол храни, граничен контрол и фуражи“, а е променено само наименованието на същата, т.е. налице е фиктивно съкращаване на длъжността. Съдът е извел правни изводи, че съкращаването съставлява и превратно упражняване на власт, тъй като преструктурирането на администрацията не е обосновано с обстоятелствата по чл.14, ал.2 от Наредбата за прилагане на Класификатора на длъжностите в администрацията, а е извършено единствено с цел да бъде уволнена служителката. Допълнителен аргумент в тази насока е изведен от обстоятелството, че докладната записка на директора на ОДБХ – Бургас за промени в щатното разписание на дирекцията и утвърждаването на последното от изпълнителния директор на БАБХ, са координирани действия, предприети на 06.01.2025 г. непосредствено след подаване на заявлението за възстановяване на служителката. Горното е квалифицирано като недобросъвестно упражняване на правомощията на органа по назначаване, което е в противоречие с целта на закона. Решението е валидно, допустимо и правилно. Релевантните за спора обстоятелства са установени от съда след анализ на приетите по делото доказателства, на които съответстват направените фактически констатации, а въз основа на тях са изведени законосъобразни и обосновани правни изводи, съдържащи се в мотивите на съдебния акт. Последните се споделят изцяло от настоящата инстанция, която препраща към тях по реда на чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК. От фактическа страна е установено по делото, че в изпълнение на влязло в сила на 19.12.2024 г., съдебно решение за отмяна на предходна заповед за прекратяване на служебното правоотношение с д-р Д. К. и подадено от нея заявление, е издадена заповед № ВР-1/06.01.2025г. на изп. директора на БАБХ за възстановяване на служителката на длъжността началник отдел „Контрол на храните и граничен контрол" в ОДБХ-Бургас, която е заемала преди незаконното й уволнение. В същия ден, пред изп. директор на БАБХ е депозирана докладна записка вх. № 351/06.01.2025г. на директора на ОДБХ-Бургас с предложение за промени в дирекцията, мотивирани с изменения в чл.229 от Закона за ветеринарномедицинската дейност, при които отдел „Контрол на храните и граничен контрол" да бъде преструктуриран в отдел „Контрол храни, граничен контрол и фуражи“ и в него да се преназначат двамата служители от отдел „Здравеопазване на животните“, които осъществяват дейност по Закона за фуражите. Следва одобрение на докладната записка от изп. директор на БАБХ и утвърждаване на ново длъжностно разписание, в сила от 17.01.2025г. От доказателствата е видно, че според длъжностното разписание в сила от 01.01.2025 г., в ОДБХ - Бургас, в специализираната администрация е съществувал отдел „Контрол храни и граничен контрол“ с обща численост от 45 бройки, вкл. началник отдел и 24 бройки „главен инспектор“, а според длъжностното разписание в сила от 17.01.2025г., в специализираната администрация на ОДБХ – Бургас е създаден отдел „Контрол храни, граничен контрол и фуражи“ с обща численост от 47 бройки, вкл. началник отдел и 26 бройки „главен инспектор“, последните увеличени с прехвърляне на 2 бройки „главен инспектор“ от отдел „Здравеопазване на животните“. От заключението на вещото лице по делото, което е извършило съпоставяне на длъжностните характеристики за длъжността началник отдел „Контрол храни и граничен контрол“ и за длъжността началник отдел „Контрол храни, граничен контрол и фуражи“, е видно прехвърляне и съответно запазване на преобладаващата част от изпълняваните функции на длъжността, изпълнявана от д-р Д. К. в новосъздадената такава, а предвидените допълнителни отговорности са свързани с участие в експертен съвет и комисии; организиране и контрол по обмен на информация за осъществен граничен контрол и по линия на мрежата за предупреждение и сътрудничество, както и контрол по Закона за фуражите, при запазване изискването за заемане на длъжността и необходимите компетенции. Въз основа на съдебната експертиза и документите по делото е установено, че преструктурирането, обосновано със законодателните изменения, е извършено само в ОДБХ – Бургас и без ясни мотиви за промените в длъжностното разписание във връзка с критериите по чл.14, ал.2 от Наредбата за прилагане на Класификатора на длъжностите в администрацията. При горната фактическа обстановка, която не е спорна по делото, първоинстанционният съд е извел съответни на материалния закон правни изводи за незаконосъобразност на процесната заповед. Правилно е прието, че същата е издадена при липса на предпоставките на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл и в противоречие с целта на закона. Настоящият касационен състав споделя констатациите в оспореното решение, че длъжността, заемана от д-р Кепекова не фигурира като наименование - нормативно определена позиция в длъжностното разписание на администрация в сила от 17.01.2025г., но като системата от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностната характеристика, същата е запазена в по-голямата си част макар под друго наименование. Действително, отпадането на длъжността като нормативно определена позиция е една от двете форми на съкращаване, но в случая това е така само от формална страна. Както обосновано е приел съдът, съпоставяйки длъжностните характеристики на длъжностите началник отдел „Контрол храни и граничен контрол“ и отдел „Контрол храни, граничен контрол и фуражи“, няма премахване на функциите, задачите и задълженията на заеманата от д-р К. длъжност, нито такова изменение, което да сочи на качествено нова длъжност. Видно е, че в случая в преобладаващата си част задълженията се припокриват, други са сходни, но преформулирани, а добавените функции не променят същността на длъжността, а наведените от касатора доводи в обратен смисъл, са неоснователни. Противно на поддържаната от последния теза, за да се отрече хипотезата на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, не се изисква пълна идентичност между старата и новата длъжност, а съществено функционално припокриване, каквото в случая е налице, както правилно е приел административният съд. От друга страна, действията, които е предприел касаторът във връзка с възстановяването на служителката и след това с прекратяването на правоотношението й, представляват превратно упражняване на власт и не обосновават законосъобразно осъществяване на хипотезата на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл., посочена като основание на издадената заповед. Приложената докладна записка на директора на ОДБХ – Бургас, въз основа на която е утвърдено длъжностното разписание в сила от 17.01.2025г., не сочат каквито и да е конкретни основания за преструктурирането на администрацията и на отдела, където е възстановена д-р К.. Обстоятелството, че промените, които формално се свързват с законодателни изменения във връзка с контрола на фуражите, приети през 2024 г., са реализирани единствено в ОДБХ в гр. Бургас, поставя под съмнение съществуването на обективна необходимост от преструктурирането и то възникнала веднага след възстановяването на служителката през 2025г. От съвкупната преценка на хронологията на действията на органа - факта на извършеното възстановяване на д-р К. на длъжността началник отдел „Конотрол на храните и граничен контрол“ и веднага след това на закриването на тази длъжност, не може да се обоснове, че в случая е налице реално съкращаване на щата и съответно хипотеза на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. Изводите в оспореното съдебно решение за недоказани основания за промените в щата по см. на чл.14, ал.2 от Наредбата за прилагане на Класификатора на длъжностите в администрацията, са законосъобразни, а доводите на касационния жалбоподател за обратното са неоснователни. Правилна е и преценката на съда, че прекратяването на правоотношението на д-р К. с обжалваната заповед, разгледано във връзка с непосредствено предхождащото я възстановяване, съставлява недобросъвестно изпълнение на правомощия, с което в действителност са заобикаля изпълнението на съдебното решение за отмяна на предходното незаконно уволнение. Макар, че в хипотезите на изменение в щата органът действа при условията на оперативна самостоятелност, същият следва да се съобразява с целта на закона и с обективната нужда от преструктуриране на администрацията. В противен случай, какъвто е настоящият, е налице превратно упражняване на власт и оспорената заповед се явява несъответна с целта на закона. От изложените съображения, следва извод за незаконосъобразност на процесната заповед, а оспореното съдебно решение за нейната отмяна е правилно и следва да се остави в сила. Не се кредитират възраженията за необоснованост на първоинстанционния съдебен акт. Изводите на съда кореспондират със събраните по делото доказателства и са формирани след тяхната правилна преценка. При този изход на делото и с оглед своевременно заявеното искане, на ответника в настоящото производство Д. Д. К. се дължат направените за тази инстанция разноски. От процесуалния представител на касационния жалбоподател е направено възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение в размер на 1600 евро съобразно представения договор за правна защита и съдействие и списък по чл. 80 ГПК. В разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК във вр. с чл. 144 АПК е предвидено, че ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по мотивирано възражение за прекомерност, направено от насрещната страна, да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, като при преценката за прекомерност съдът прилага съответно критериите за определяне на адвокатските възнаграждения по чл. 36, ал. 3 от Закона за адвокатурата и правилата за прилагането им, уредени в наредбата по чл. 36, ал. 4 от същия закон и не може да присъди по-нисък размер на разноските за адвокатско възнаграждение от размера на заплатеното възнаграждение на адвоката на насрещната страна. Като съобрази фактическата и правна сложност на делото, както и критериите по чл. 36, ал. 3 от Закона за адвокатурата, настоящият състав намира, че адвокатското възнаграждение, заплатено на адв. Хаджиев е прекомерно. Същото следва да бъде намалено до 1022,58 евро, колкото е размерът на адвокатското възнаграждение, заплатено на адв. Ангелова от касационния жалбоподател в съответствие с правилото по чл.78, ал.5, изр. трето ГПК, която сума следва да бъде осъдена да плати БАБХ на ответника К.. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение