Определение № 2472 от 12.05.2026 г. на ВКС по гр. д. № 1494/2026 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационни жалби на страните по гр.д.№ 259/2025г. по описа на АС Бургас срещу постановеното по делото решение № 210/10.12.2025г., с което, след частична отмяна и частично потвърждаване на първоинстанционното решение, е осъдена Прокуратурата на Република България да плати на Н. Д. Д. на основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ сумата 11 977,27 лева - обезщетение за имуществени вреди и сумата 2000 лева – обезщетение за неимуществени вреди, от прекратено наказателно производство по ДП № 193/2023г. по описа на РУ Котел, пр.пр. № 3063/23 по описа на РП-Котел, и са отхвърлени исковете до пълните им предявени размери от съответно 33 798 лева и от 4000 лева. Ищецът Д. обжалва решението в отхвърлителните части. Ответникът Прокуратура на Р България обжалва решението в частите, с които исковете са уважени. В контекста на оплакването, че не е налице хипотезата на чл. 2, ал.1 т.3 ЗОДОВ, защото срещу ищеца не е повдигано обвинение, в изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК се поставя въпросът: „Налице ли са предпоставките по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за ангажиране на отговорността на държавата за обезщетяване на причинени вреди, когато прекратеното наказателно производство е било образувано срещу неизвестен извършител и ищецът не е имал процесуалното качество на обвиняем?“ Касационните жалби са частично недопустими. Въззивният акт в частта по иска по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за обезщетение за неимуществени вреди е необжалваем, защото цената на този иск е 4000 т.е. под прага по чл. 280, ал.3, т.1, предл.1 во ГПК. В останалата част касационното производство следва да бъде спряно. Както е посочил касаторът ответник, въпроса „Налице ли са предпоставките по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за ангажиране на отговорността на държавата за обезщетяване на причинени вреди, когато прекратеното наказателно производство е било образувано срещу неизвестен извършител и ищецът не е имал процесуалното качество на обвиняем?“ е предмет на висящо тълкувателно дело № 2/2025 г. на ОСГК на ВКС. Отговорът му е включен в предмета на обжалваното въззивно решение, доколкото там изрично е аргументирано приетото, че независимо, че спрямо ищеца не е било повдигано и поддържано обвинение, хипотезата на чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ е налице. Ето защо и по аргумент от чл. 292 ГПК, производството по настоящото дело в подлежащата на касационен контрол част – по иска за имуществени вреди, следва да бъде спряно до постановяване на тълкувателното решение. Мотивиран от горното, съдът