Определение № 2266 от 30.04.2026 г. на ВКС по гр. д. № 1668/2026 г.

Производството е по чл. 307, ал. 1 ГПК. Подадена е молба от Н. Б. П. за отмяна, на основание чл. 303, ал. 1, т. 1, т. 2, т. 4 и т. 5 ГПК, на решение № 260373 от 20. 06. 2024 г. по в. гр. д. № 12805/2020 г. на Софийски градски съд, ГО, IV В въззивен състав, недопуснато до касационно обжалване с определение № 4640 от 17. 10. 2025 г. по гр. д. № 2081/2025 г. на ВКС, 1 г.о., в частта потвърждаваща решение № 149739 от 25.06. 2019 г. по гр. д. № 9597/2007 г. на СРС, 76 състав, в частта, с която е постановено изнасяне на публична продан, на основание чл. 348 ГПК, на недвижим имот – апартамент, нанесен като самостоятелен обект на собственост с идентификатор ***по КККР на [населено място], с адрес [населено място], [улица], етаж ***, като получената след проданта парична сума бъде разпределена между съделителите съобразно дяловете им: Д. Д. Д. – 5/72 ид.ч., Й. Д. Д. – 5/72 ид.ч., Т. В. К. – 54/72 ид.ч., Н. Б. П. – 8/72 ид.ч., и е осъдена Н. Б. П., на основание чл. 286 ГПК, вр. чл. 31, ал. 2 ЗС, да заплати на Т. В. К. сумата 14081, 98 лв. обезщетение за лишаване от ползване на описания имот, съобразно квотата му в съсобствеността, ведно със законната лихва върху тази сума от 21. 02. 2019 г. до окончателното й изплащане, а на основание чл. 86 ЗЗД сумата 4111 лв. обезщетение за забавено плащане на посочената главница за периода 1. 03. 2016 г. – 20. 02. 2019 г. В срока по чл. 306, ал. 3 ГПК не е подаден отговор от ответниците по молбата за отмяна Д. Д. Д., Й. Д. Д., Т. В. К. Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, извършвайки преценка за допустимост на молбата, съобрази следното: Подадена е молба за отмяна на решение на ВКС на основанията по чл. 303, ал. 1, т. 1, т. 2, т. 4 и т. 5 ГПК. В молбата за отмяна са развити множество оплаквания, представляващи касационни основания за неправилност по смисъла на чл. 281 ГПК на решението, както и на „поредица от съдебни актове, постановявани през годините от 2007 г. до 2025 г.“, които са порочни, съдържат противоречия, неистини и са незаконосъобразни. Във връзка с основанието по т. 1 като ново обстоятелство се сочи предявен от молителката срещу Д. Д., Й. Д. и Т. К., на 30. 08. 2024 г., иск за установяване нищожност на нотариални актове, касаещи съсобствеността върху делбения имот – апартамент, по който е образувано гр. д. № 9984/2024 г. на СГС. Във връзка с основанието по т. 2 се твърди неистинност на нотариалните актове, предмет на висящото гр. д. № 9984/2024 г. на СГС. Във връзка с основанието по т. 4 се излагат множество доводи за недопустимост и неправилност на съдебните актове, постановени в периода 2007 г. – 2025 г., с които е разрешен спор по чл. 30, ал. 1 ЗН, допусната е делба на апартамента при посочените квоти на основание чл. 34 ЗС, постановено е извършване на делбата по способа по чл. 348 ГПК – изнасяне на имота на публична продан, и са уважени претенции по сметки срещу молителката, основани на чл. 31, ал. 2 и чл. 86 ЗЗД. Твърди се и допуснати от съда очевидни фактически грешки в тези актове. Съдържат се и оплаквания за ненадлежна защита на молителката по коментираните по-горе искови производства от процесуалните й представители – адв. А. С. и адв. М. В., които са проявили недобросъвестност при изпълнение на задълженията си, както и за допуснати нарушения на чл. 31, ал. 2 ЗС. Твърди се, че делбата на апартамента е допусната и извършена по отношение на лица, които нямат никакви вещни права. Посочват се и допуснати нарушения при определяне на съдебния състав, разгледал жалбата на молителката срещу първоинстанционното решение по извършване на делбата. Твърди се и нищожност на всички решения, постановени във връзка с делбеното производство. Във връзка с основанието по т. 5 се твърди допуснато от въззивния съд процесуално нарушение при разглеждане на въззивната й жалба срещу първоинстанционното решение по извършване на делбата, изразяващо се в неуважаване на подадена от същата молба за отлагане, поради здравословни проблеми, на насрочено за 28. 09. 2023 г. открито съдебно заседание. При тези данни настоящият състав намира, че молбата за отмяна е недопустима. Според тълкувателно решение № 7/2017 г. по т.д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС, т. 10, молба за отмяна, съдържанието на която препраща към законовия текст на чл. 303, ал. 1 ГПК, без да са изложени факти, които могат да бъдат подведени под някое от изчерпателните основания по чл. 303, ал. 1 ГПК, е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. Разяснено е, също, че недопустима ще е и молбата за отмяна, с която се релевират касационни основания за неправилност на решението, тъй като същите не са обхванати от хипотезите на чл. 303, ал. 1 ГПК. В случая недопустимостта на молбата за отмяна произтича от невъзможността изложените от молителя факти да бъдат подведени под някое от изчерпателните основания по чл. 303, ал. 1 ГПК, включително и под основанията по 303, ал. 1, т. 1, т. 2, т. 4 и т. 5 ГПК. Изложените в молбата фактически твърдения и оплаквания не покриват никой от предвидените в чл. 303, ал. 1 ГПК фактически състави. Основание по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК не е подкрепено с твърдения за наличието на нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му или с които страната не е могла да се снабди своевременно. Във връзка с основанието по чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК – не се твърди да е установено по надлежния съдебен ред неистинност на показанията на разпитаните по делото свидетели, на представен по делото документ или на заключение на вещо лице. Във връзка с основанието по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК се излагат основания за порочност на влезли в сила съдебни решения, касаещи допускане и извършване на делбата. Във връзка с основанието по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК – твърдението е за лишаване на молителя от възможността да участва в насрочено пред въззивния съд открито съдебно заседание поради неуважаване на молбата й за отлагане на делото. Развитите в молбата оплаквания за неправилност на решението биха били от значение в производството по обжалване на въззивното решение, но не и като твърдения, покриващи някои от фактическите състави на чл. 303, ал. 1 ГПК. Като процесуално недопустима, подадената от Н. Б. П. молба по чл. 303, ал. 1 ГПК не следва да бъде допускана до разглеждане по същество. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,