Определение № 9996 от 20.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10073/2025 г.

Производството е по реда на чл.248, ал.3, изр. второ от ГПК, във вр. с чл.144 от АПК. Образувано е по частна жалба на М. Б. П. и И. Р. И., чрез адв.Атанасов, срещу Определение №5552/19.06.2025г., постановено по адм. д. №294/2025г. по описа на Административен съд - Пловдив, с което съдът е оставил без уважение молба му за изменение на постановеното по делото прекратително определение в частта му за разноските, чрез намалянето им до законовия минимум. Излагат се доводи за неговата неправилност, иска се отмяна му и постановяване на друго, с което присъдените такива да бъдат намалени до минималния размер. Ответникът - „ДИМЕКСЛИФТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, чрез адв. Матеев, в писмен отговор, взима становище за неоснователност на частната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, второ отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: Частната жалба е с правно основание чл.176 а от АПК, подадена е от заинтересована страна и в предвидения от закона срок, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е основателна по следните съображения: С протоколно определение №4731/20,05,2025г. по ад № 294/2025г. на Административен съд – Пловдив, съдът е оставил без разглеждане жалбата на М. Б. П. и И. Р. И., против Заповед № 25ОА-105/14.01.2025г. на Кмет на Община Пловдив, прекратил е производството по делото и е осъдил жалбоподателите да заплатят на заинтересованата страна „ДИМЕКСЛИФТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 2000 /две хиляди/ лева, които определил след намаляването им от 3600 лева при възражение за прекомерността им. П. и И. поискали от съда да измени това определение и да намали размера на разноските, за които са осъдени до предвидения минимум за адвокатските хонорари при този вид дела. За да постанови обжалваното определение съдът се аргументирал, че по друго дело между същите страни при минимум от 1250 лева на адвокатското възнаграждение по Наредба № 1 /2004г., съдебният състав, който го е разглеждал е присъдил около 30 процента над минималния размер. На следващо място процесуалният представител на заинтересованото дружество - адв. Матеев е регистриран по ЗДДС и определените разноски в размер на 2000 лева, са близки до минималния определен с Наредбата размер от 1250 лева без ДДС, като съответстват на фактическата и правна сложност на делото, на положения труд и извършени процесуални действия. Обжалваното определение е неправилно. Касационната инстанция не споделя изводите на първоинстанционния съд. Доводът, че по друго дело между същите страни при минимум от 1250 лева на адвокатското възнаграждение по Наредба № 1 /2004г., съдебният състав, който го е разглеждал е присъдил около 30 процента над минималния размер, е неотносим към обсъждането на дължимите разноски в производството, в което е постановено процесното определение. Изводът, че така определени в размер от 2000 лева, те съответстват на фактическата и правна сложност на делото, на положения труд и извършени процесуални действия, е неправилен. Представените две становища по делото от адв.Матеев са с идентични съдържания, като второто е и значително редуцирано, а при двете проведени съдебни заседания е изразил кратки становища, че ги поддържа. Това е процесуална дейност и труд, които не могат да аргументират претендирания размер на направените разноски за адвокатски хонорар, надхвърлящ предвидения за този вид дела минимум. С оглед на гореизложеното, частната жалба е основателна, процесното определение е незаконосъобразно, и като такова следва да се отмени като се постанови друго, с което присъдените разноски в полза на „ДИМЕКСЛИФТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД да бъдат намалени до минималния размер предвиден за този вид дела в чл.8, ал.2, т.1 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа. Водим от горното, Върховният административен съд, второ отделение,