Определение № 9207 от 06.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9198/2025 г.

Производството е по реда на чл.229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба, подадена от Е. Б. В., с адрес в гр. Перник, приподписана от процесуален представител, срещу определение № 1182/10.07.2025 г. по адм. дело №314/2025 г. на Административен съд - Перник, с което е оставена без разглеждане жалбата му с искане за обявяване на нищожност на заповед № ЛС -03 -1902/20.10.1999 г. на министъра на правосъдието и правната евроинтеграция и е прекратено производството по делото. Частният жалбоподател поддържа, че определението е нищожно и неправилно - постановено при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила и необосновано, иска прогласяване на нищожността му или отмяната му като неправилно и връщане на делото на друг състав на АС - Перник. Ответникът по частна жалба - министър на правосъдието, в писмена молба чрез процесуален представител, взима становище за неоснователност на частната жалба и иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, пето отделение, в настоящия тричленен състав, намира частната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежни страни, срещу определение, подлежащо на обжалване с частна жалба и в срока по чл. 230 АПК. Разгледана по същество, е основателна по част от оплакванията в нея. АС - Перник, за да постанови обжалваното определение, е изложил мотиви, че В. е обжалвал по съдебен ред, както процесната заповед за отстраняването му от длъжност, така и заповед № ЛС - 03 -3297/21.09.2000 г. на министъра на правосъдието, с която му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение". С решение №2976/03.05.2001 г. по адм.дело № 8104/2000 г. тричленен състав на трето отделение на ВАС е отхвърлил жалбата по отношение на заповедта за дисциплинарното наказание и е оставил без разглеждане жалбата срещу заповед № ЛС -03 -1902/20.10.1999 г. на министъра на правосъдието и правната евроинтеграция. По касационна жалба на В. срещу решението е образувано адм.дело №4733/2001 г. на петчленен състав на ВАС, завършило с решение №10035/20.12.2001 г., оставящо в сила решението на тричленния състав на ВАС. АС е посочил, че процесната заповед № ЛС -03 -1902/20.10.1999 г. е издадена на основание чл.259 ЗМВР /отм./, съгласно който офицерите и сержантите са могли да бъдат временно отстранявани от длъжност по реда на чл.392 от Наказателно - процесуалния кодекс, за която заповед към момента на издаването не е бил предвиден съдебен контрол. Началникът при издаване на заповедта е бил длъжен да я издаде без право на преценка. Заповедта не е представлявала индивидуален административен акт по чл.2 ЗАП /отм./, поради което и не подлежи на оспорване за нищожност. С оставянето на жалбата срещу същата заповед без разглеждане с влязлото в сила решение на ВАС №2976/03.05.2001 г. по адм.дело № 8104/2000 г. е изчерпана възможността за надлежно сезиране на съда с въпроса за твърдяната й нищожност. Обжалваното определение е валидно и допустимо. Неоснователни са оплакванията на частния жалбоподател за липса на изразена воля от страна на съда. Волята на съда е изразена недвусмислено, независимо че мотивите съвпадат с предходно определение на същия докладчик по друго дело. Оплакванията за липса на реквизити на съдебния акт като номер на дело също не кореспондира със съдържанието на оспореното определение на л.63 от делото. Определението е постановено от надлежен съд, в надлежен състав, в пределите на правораздавателната му власт, в писмена форма е и е подписано, поради което е валидно. Определението е неправилно. Настоящият съдебен състав не споделя изложените от АС мотиви за недопустимост на жалбата. По оспорването на В. срещу заповед № ЛС -03 -1902/20.10.1999 г. на министъра на правосъдието и правната евроинтеграция не е постановено решение по същество на спора, а жалбата е оставена без разглеждане с влезлия в сила съдебен акт на ВАС, цитиран от АС. Тоест липсва влязло в сила решение, което да се ползва със сила на пресъдено нещо съобразно чл.177, ал.1 АПК. Поради изложеното не е налице и хипотезата на чл.159, т.6 АПК за оставяне без разглеждане на жалбата и прекратяване на производството. Предвид приключване на производството пред ВАС с решение №10035/20.12.2001 г., не е налице и хипотезата на чл.159, т.7 АПК - наличие на друго висящо производство пред съд между същите страни и на същото основание. Настоящият съдебен състав не споделя и мотивите за наличие на прекратителното основание на чл.159, т.1 АПК, изложени от АС - а именно, че оспорената с искане за нищожност заповед не е индивидуален административен акт. Съгласно чл.2, ал.1 ЗАП /отм./ в редакцията към момента на издаване на заповедта, индивидуални административни актове по смисъла на този закон са актовете, издавани от ръководители на ведомства, от кметовете на общините, от кметовете на кметства и на райони и от други органи на общинската изпълнителна власт, както и от други овластени за това органи, с които се създават права или задължения или се засягат права или законни интереси на отделни граждани или организации, както и отказите за издаване на такива актове. Безспорно заповедта за отстраняване от длъжност на В. като служител в следствен арест - Перник, издадена от министъра на правосъдието и правната евроинтеграция, засяга правата и интересите на отстранения служител, издадена е от ръководител на ведомство и следва да се счита за индивидуален административен акт. Констатацията, че чл.259 ЗМВР /отм./ е изключвал съдебния контрол на този вид заповеди е неточна. В чл.259 ЗМВР /отм./ не е указано нищо относно съдебния контрол, но съгласно чл.120, ал.2 от Конституцията на Република България / в сила от 13.07.1991 г./ на обжалване подлежат всички актове, с изключение на тези, за които изрично е посочено в закон обратното. В случая изрична забрана за обжалваемост няма. Впрочем това е и преобладаващата съдебна практика на ВАС по чл.259 ЗМВР /отм./ в последващия период след цитираните от АС съдебни актове, като например в определение №7477/20.09.2004 г. по адм.дело №7365/2004 г. на ВАС, пето отделение; решение №11439/19.12.2005 г. по адм.дело №5661/2005 г. на ВАС, пето отделение и същата се споделя от настоящия съдебен състав. Въпросът дали издателят на акта действа при обвързана компетентност или при оперативна самостоятелност не е свързан с допустимостта на жалбата, а е въпрос по същество на спора. Същият не са отразява на характера на оспорения акт като индивидуален административен акт. Определението следва да се отмени като неправилно и делото да се върне за продължаване на съдопроизводствените действия, като предвид липсата на произнасяне по същество на спора няма основания за разглеждането му от друг състав, каквото искане е формулирано от частния жалбоподател. Воден от горното и на основание чл.235, ал.1 АПК Върховният административен съд, пето отделение