Определение № 638 от 02.10.2013 г. на ВКС по т. д. № 872/2011 г.
ВКСII търговско отделение02.10.2013 г.
Диспозитив
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на [фирма]/с предишно наименование „Е. банк-България”/, [населено място] за възстановяване на внесена държавна такса по ч.т.дело № 872/2011 год. по описа на ВКС, ТК-ІІ т.о. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ: /п/ /СЛ Вярно с оригинала! СЕКРЕТАР:
Мотиви
По делото е постъпила молба от [фирма], [населено място] /с предишно наименование „Е. банк-България”/ с вх.№ 88/04.01.2013 год. на регистратурата на ВКС с искане да му бъде възстановена платената от него държавна такса по делото в размер на сумата 6 191,38 лева за разглеждане на подадената от него частна касационна жалба срещу определението на Пловдивския окръжен съд по ч.гр.дело № 1646/2011 год. Изложени са съображения, че с постановеното определение на ВКС състав на ІІ т.о. № 420/29.05.2012 год. по ч.т.дело № 872/2011 год. частната му касационна жалба била оставена без разглеждане като недопустима и това определение е потвърдено от друг тричленен състав на ВКС-ТК по ч.т.дело № 545/2012 год., поради което според молителя внесената от него държавна такса следва да му бъде върната. Върховният касационен съд, като взе предвид изложеното в молбата и провери данните по делото, констатира следното: Внесената от молителя държавна такса с пр.нареждане от 29.09.2012 год. по сметката на ВКС е във връзка с подадената от него частна касационна жалба срещу определението на Пловдивския окръжен съд, постановено по ч.гр.дело № 1646/2011 год. С определение № 420/29.05.2012 год. по образуваното ч.к.дело № 872/2011 год. тричленен състав на ВКС-ТК, ІІ т.о. след като е разгледал в закрито с.з. подадената частна касационна жалба е намерил същата за частично основателна, в резултат на което е обезсилил определението на ОС-Пловдив в частта му, с която е отменено разпореждането за издаване заповед за изпълнение и изпълнителен лист и е отхвърлено заявлението на банката по чл.417 ГПК. Оставена е без разглеждане като процесуално недопустима частната касационна жалба срещу обжалваното определение в частта му, с която е отменено разпореждането за незабавно изпълнение по чл.219 ГПК. При тези фактически данни, внесената от жалбоподателя държавна такса по образуваното по негова жалба частно касационно производство, което е приключило с цитирания съдебен акт на ВКС не подлежи на възстановяване независимо дали крайният резултат го удовлетворява или не. С оглед на изложеното, молбата за възстановяване на държавна такса следва да бъде оставена без уважение, поради което съставът на второ отделение на Търговската колегия на Върховния касационен съд