Определение № 60296 от 05.08.2021 г. на ВКС по т. д. № 1181/2021 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба от В. Н. Н. срещу определение №39 от 14.04.2021г. по ч.т.д. №208/2021г. по описа на Апелативен съд- Варна, с което е прекратено производството по частната му жалба срещу определение №175/16.02.2021г., постановено по т.д.№1316/2020г. по описа на Окръжен съд-Варна. Жалбоподателят твърди, че обжалваното определение е неправилно, но излага единствено доводи за неправилност на първоинстанционното определение. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като прецени данните по делото, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима – депозирана е от надлежна страна в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл.275, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което следва да бъде разгледана по същество. С определение №175/16.02.2021г., постановено по т.д.№1316/2020г. по описа на Окръжен съд-Варна, делото е насрочено в открито съдебно заседание, като съдът се е произнесъл по доказателствените искания на страните, вкл. е оставил без уважение искането на ищеца В. Н. за допускане като доказателства по делото на заверени копия от съдебно-медицинска и автотехническа експертиза, изготвени в досъдебно производство, и е изготвил проекто-доклад по реда на чл.146 ГПК. С обжалваното определение Апелативен съд- Варна приема, че частната жалба на В. Н. срещу определението на първоинстанционния съд в частта, с която са оставени без уважение негови доказателствени искания и съдът е докладвал делото относно приетите за разглеждане искови претенции, е недопустима. Съдът излага доводи, че това определение не прегражда по-нататъшното развитие на производството, нито законът изрично предвижда възможност за обжалването му. С оглед изложената фактическа обстановка, настоящият състав на ВКС намира, че обжалваното определение е правилно. Определенията на съда по чл.157 ГПК /допускане на доказателства/, както и по чл.146 ГПК /доклад по делото/ не попадат в кръга на актовете по чл.274, ал.2, вр. ал.1, т.1 и т.2 ГПК- не преграждат развитието на производството и законът не предвижда изрично, че подлежат на обжалване. Проверката за тяхната законосъобразност се осъществява при инстанционния контрол по отношение на постановеното по делото решение, с което е разрешен правният спор между страните. Определенията и разпорежданията на съда по даване ход на делото, събирането на доказателства, доклада на предявените искове, разпределението на тежестта на доказване и т.н. не подлежат на самостоятелно обжалване, поради което и предявената срещу тях частна жалба е недопустима. Като е прекратил производството като недопустимо, въззивният съд е постановил правилен съдебен акт. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Първо отделение