Решение № 5889 от 01.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 483/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на „БАУ СИСТЕМ“ ООД, ЕИК 115501317, със седалище и адрес на управление в гр. Пловдив, представлявано от управителя Н. А., чрез пълномощника адв. З. Димитров, против Решение № 9653/05.11.2025 г., постановено по адм. д. № 1782/2025 г. по описа на Административен съд – Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Решение № 1040-15-195/09.07.2025 г. на Директора на ТП на НОИ – Пловдив, с което е потвърдено Разпореждане № 5104-15-188/16.06.2025 г. на длъжностно лице по чл. 60, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване, като неоснователна; потвърдено е Решение № 1040-15-195/09.07.2025 г. на Директора на ТП на НОИ – Пловдив, с което е потвърдено Разпореждане № 5104-15-188/16.06.2025 г. на длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 КСО, с което декларираната от „БАУ СИСТЕМ“ ООД злополука, настъпила на 26.05.2025 г. с К. Н. В., е приета за трудова злополука по смисъла на чл. 55, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване и са присъдени съдебни разноски. В жалбата се поддържат твърдения, че решението е неправилно и незаконосъобразно, като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, противоречие на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на съдебното решение и постановяване на друго, по съществото на спора, с което да се отмени решението на директора на ТП на НОИ - Пловдив. Претендира присъждане на разноски и адвокатско възнаграждение за двете съдебни инстанции по делото. Ответникът по касационната жалба - директорът на ТП на НОИ - Пловдив, чрез пълномощника гл. юрисконсулт Минкова, в писмен отговор и в писмена молба оспорва касационната жалба и моли същата да бъде отхвърлена, както и да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. При условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на касатора. Ответникът - К. Н. В. в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на касационната жалба и иска обжалваното съдебно решение да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Административен съд – Пловдив е бил сезиран с жалба от „БАУ СИСТЕМ“ ООД против Решение № 1040-15-195/09.07.2025 г. на Директора на ТП на НОИ – Пловдив, с което е потвърдено изцяло Разпореждане № 5104-15-188/16.06.2025 г. на длъжностно лице по чл. 60, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване, с което на основание чл. 60, ал. 1 КСО, декларираната злополука с вх. № 5101-15-184 от 04.06.2025 г. станала с К. Н. В. на 26.05.2025 г. е приета за трудова злополука по смисъла на чл. 55, ал. 1 КСО. За да се произнесе, първоинстанционният административен съд е приел за установено, че с декларация за трудова злополука с вх. № 5101-15-184/04.06.2025 г., подадена от „БАУ СИСТЕМ“ ООД, допълнена с декларация вх. № 5101-15-184#1/12.06.2025 г., е декларирана злополука, настъпила на 26.05.2025 г. около 09:30 ч. на строителен обект „Смесена сграда – жилища, магазин, офиси, две нива подземни гаражи, помещения за трафопост, плътна ограда“, находящ се в гр. София, [улица], [местност], СО – район „Триадица“, УПИ I–1484, 1485. В декларацията е посочено, че пострадалото лице К. Н. В., [ЕГН], е изпълнявал дейност по монтаж на метален профил на приблизителна височина 3,20 м върху скеле, което внезапно се е срутило от едната страна, вследствие на което той е паднал и е получил травма на лявата ръка. Впоследствие е бил транспортиран в лечебно заведение за оказване на спешна медицинска помощ. В декларацията е отбелязано, че няма преки свидетели на злополуката. К. Н. В. е бил назначен в „БАУ СИСТЕМ“ ООД, гр. Пловдив, на длъжност „Работник, строителство“ в отдел „Строителство“, считано от 10.11.2022 г., на неопределено време и при пълно работно време, с код по НКПД 9312003, който съответства на професия от група 9312 – „Работници по строителство и поддържане на пътища, язовири и други строителни съоръжения“. Към декларацията са приложени: протокол от 02.06.2025 г. за вътрешно разследване на злополуката, проведено от комисия, назначена от управителя на дружеството, в който е прието, че обстоятелствата дават основание злополуката да се счита трудова; писмени обяснения от пострадалия К. В., от техническия ръководител В. К. и от Н. И., управител на „АРХБУХ“ ООД, присъствал на обекта същия ден. Според писмените обяснения на К. В., на 26.05.2025 г., по време на изпълнение на служебните му задължения на строителен обект в гр. София, [улица], при извършване на монтаж на метален профил върху скеле, конструкцията под него поддала и се срутила от дясната страна. Той паднал и получил травма на [заличен текст]. Незабавно уведомил прекия си ръководител и бил транспортиран в УМБАЛ „Св. Анна“ АД – София. Според обясненията на В. К., технически ръководител в дружеството, на същата дата в 07:50 ч. сутринта е получил обаждане от В., който се намирал пред работния обект, макар денят да е бил официален празник и неработен ден. След среща с В. и Н. И., управител на „АРХБУХ“ ООД, тримата пили кафе, след което В. останал сам на обекта. Малко по-късно се обадил, че е паднал. К. го закарал в УМБАЛ „Св. Анна“ – София, за лечение. Тези обстоятелства се съдържат и в писмените обяснения на Н. И., който също е присъствал на срещата сутринта и е помогнал след инцидента. Съгласно епикриза И.З. № 13578/2025 г. от УМБАЛ „Св. Анна“ АД, Клиника по ортопедия и травматология, пострадалият е приет на 26.05.2025 г. в 11:51 ч. с анамнеза: „[заличен текст]“. Извършена е рентгенография, установена е [заличен текст] и на 27.05.2025 г. е проведена оперативна интервенция. Изписан е на 29.05.2025 г. в 12:00 ч. с окончателна диагноза по МКБ S52.50 – „[заличен текст]“. На същата дата е издаден болничен лист № E20251732982/29.05.2025 г. с причина „04 – трудова злополука по чл. 55, ал. 1 КСО“, за период на временна неработоспособност от 26.05.2025 г. до 28.06.2025 г. (34 дни). Към преписката са приложени още: уведомление изх. № 18/11.06.2025 г. от „БАУ СИСТЕМ“ ООД до ТП на НОИ – Пловдив, в което се посочва, че инцидентът е настъпил на 26.05.2025 г. – неработен ден, обявен за почивен, и че веднага след приключване на вътрешната проверка документите са подадени в НОИ; заповед на управителя на дружеството за провеждане на извънреден инструктаж на всички работещи на обекта след настъпилата трудова злополука; и удостоверение – Приложение № 9 към чл. 8, ал. 1 и чл. 11, ал. 1 от НПОПДОО (Наредба за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване), с вх. № Р14-15-000-00-0016494258/09.06.2025 г. След преценка на събраните доказателства длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО при ТП на НОИ – Пловдив е издало Разпореждане № 5104-15-188/16.06.2025 г., с което е приело, че злополуката с К. Н. В., настъпила на 26.05.2025 г., представлява трудова злополука по чл. 55, ал. 1 КСО, тъй като е станала на работното място, при извършване на дейност в интерес на предприятието, довела е до временна неработоспособност и отговаря на всички признаци на трудова злополука. Разпореждането е обжалвано от „БАУ СИСТЕМ“ ООД пред Директора на ТП на НОИ – Пловдив. С Решение № 1040-15-195/09.07.2025 г. на Директора на ТП на НОИ – Пловдив, е оставена без уважение жалбата подадена срещу Разпореждане № 5104-15-188/16.06.2025 г. на длъжностно лице по чл. 60, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване и разпореждането е изцяло потвърдено. При извършената проверка на оспорения административен акт на основанията, посочени в чл. 146 АПК, първоинстанционният административен съд е намерил, че административният акт е издаден от компетентен орган - ръководителя на териториално поделение на НОИ, в рамките на правомощията му по чл. 117, ал 3 от КСО, в предписаната от закона писмена форма, с всички необходими реквизити по чл. 59, ал. 2 АПК, при спазване на процедурата по КСО и Наредбата за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки и в съответствие с материалния закон. Първоинстанционният съд е приел, че събраните доказателства установяват наличието на функционална връзка между извършваната дейност и настъпилото увреждане. Според административния съд в случая присъствието на работника на строителния обект и извършваните от него действия са свързани с текущи строително-монтажни дейности, които попадат в обхвата на възложената работа, поради което, макар инцидентът да е настъпил в неработен ден, същият е станал при работа, извършвана в интерес на осигурителя, което е достатъчно основание за признаването му като трудова злополука. Посочено е, че за прилагане на нормата на чл. 55, ал. 1 от КСО е достатъчно да се установи, че действията на пострадалия са били обективно насочени към изпълнение на трудовите му функции или са в интерес на осигурителя, дори и без конкретно писмено възлагане от работодателя, поради което липсата на писмена заповед не изключва възможността за признаване на трудова злополука, когато от обективните факти по делото се установява, че увреждането е настъпило при работа, осъществена в интерес на предприятието, като е достатъчно пострадалият да е предприел действия, които са част от обичайните му трудови задължения или от дейността на работодателя. Според съда от събраните в административното производство доказателства се установява, че пострадалият е бил на строителен обект в гр. София именно във връзка с осъществяване на монтажна дейност по текущ строителен обект, възложен на работодателя, и е извършвал работа, съответстваща на трудовите му функции по трудовия договор за длъжността „работник, строителство“. Първостепенният съд е посочил, че в трудовите отношения в сферата на строителството, е обичайна практика възлагането на конкретни задачи да се извършва устно, особено при краткосрочни или спешни дейности по обекти. Според съда от събраните доказателства, включително обясненията на техническия ръководител и на пострадалия, безспорно се установява, че между тях е осъществена устна уговорка относно явяването на последния на обекта на 26.05.2025 г. и извършването на конкретни монтажни дейности, свързани с предмета на договора за строителство, поради което, макар да липсва писмена заповед, са налице достатъчно обективни данни, че пострадалият е изпълнявал трудова дейност в интерес на предприятието. Като неоснователни са отхвърлени възраженията на жалбоподателя за необсъждане от административния орган на събраните доказателства, необходимостта от приключване на извършваната от СДВР проверка, както и за неустановеност и недоказаност на механизма на настъпване на злополуката, като според съда различията в детайлите (например височината на падането) не променят факта, че злополуката е настъпила при изпълнение на дейност, свързана с трудовите задължения на пострадалия и в интерес на работодателя. След съвкупният анализ на събраните доказателства съдът е направил извод за наличие на всички елементи от фактическия състав на трудовата злополука по чл. 55, ал. 1 КСО. Обжалваното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 55, ал. 1 от КСО понятието "трудова злополука" е дефинирано като всяко внезапно увреждане на здравето, станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието, когато е причинило неработоспособност или смърт. 3а да бъде призната настъпила злополука с работник за "трудова" следва да бъдат налице следните предпоставки: 1. увреждане на здравето на осигуреното лице; 2. това увреждане да е настъпило внезапно; 3. увреждането да е причинило неработоспособност или смърт на пострадалия; 4. наличие на причинна връзка (между внезапното увреждане и настъпилия резултат); 5. увреждането да е станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на осигурителя; 6. наличие на функционална връзка между настъпилото увреждане на здравето и условията на труд. Съответен на приложимия материален закон е изводът, че процесната злополука е трудова по смисъла на чл. 55, ал. 1 КСО. От посочените белези и условията, с наличието на които законодателят обвързва приемането на дадена злополука за трудова, е видно че в случая са налице всички кумулативно изискуеми предпоставки. Спорният въпрос в случая единствено касае наличието на функционалната зависимост между изпълнението на трудовите функции и внезапното увреждане на здравето, което има решаващото значение за квалифициране на една злополука като трудова, т.е. връзката на увреждането с изпълняваната работа. Функционална връзка между настъпилото внезапно увреждане на здравето на пострадалия и извършваната работа се проявява в различни форми. За да бъде определено като трудова злополука едно внезапно увреждане на здравето, то трябва да е станало през време и във връзка, или по повод на извършваната работа, вкл. и когато тя не се обхваща от трудовата функция, но е извършена в интерес на предприятието. Правилен и обоснован е изводът на съда, че в процесния случай е налице работа, извършена в интерес на осигурителя. Не е спорно между страните, че в деня на злополуката пострадалото лице се е намирало на работното място – строителен обект, находящ се в гр. София. От събраните доказателства се установява, че при настъпване на злополуката пострадалото лице е изпълнявало дейности в интерес на работодателя, паднало е и е получило описаното в болничния лист увреждане [заличен текст], което е довело до временна неработоспособност. Твърденията на жалбоподателя, че пострадалият е посетил обекта по лични причини, са недоказани. В случая правно релевантно е, че внезапното увреждане на здравето е станало при работа, извършена в интерес на работодателя, като в тази хипотеза злополуката е трудова и когато е настъпила при изпълнение на работа, която не е възложена от работодателя. Дори и да липсва пряко или косвено изразена воля на работодателя за изпълнение на работата, щом тя е в негов интерес, изпълнението й е релевантно за трудовата злополука /така Решение № 10926 от 05.11.2025 г. по адм. д. № 6686/2025 г., VІ отд. на ВАС и Решение № 3690 от 10.03.2020 г. по адм. д. № 14407/2019 г., VІ отд. на ВАС/. Първоинстанционният административен съд правилно е приел, че извършването на възложената работа в неработен ден не дисквалифицира злополуката като трудова. Обстоятелството дали са били спазени нормативно установените правила за безопасни и здравословни условия на труд, както и утвърдените от работодателя инструкции за безопасна работа, е ирелевантно за определянето на злополуката като трудова, ако тя е възникнала при възложената работа, респ. при работата, извършена в интерес на работодателя. Като е приел, че оспореният акт, с който станалата злополука е приета за трудова, е издаден в съответствие с приложимите процесуалноправни и материалноправни разпоредби, Административен съд - Пловдив е постановил правилно решение. Не се установяват касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което обжалваното съдебно решение, с което жалбата на осигурителя е отхвърлена като неоснователна, следва да бъде оставено в сила. При установената неоснователност на главните искания в касационната жалба няма основание да бъде уважена и акцесорната касаторова претенция за присъждане на сторените деловодни разноски, а основателно се явява искането на ответника по касация директор на ТП на НОИ - Пловдив за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за производството пред касационната инстанция. Поради това сума в размер от 110 (сто и десет) евро следва да бъде присъдена в полза на Националния осигурителен институт, платима от „БАУ СИСТЕМ“ ООД, за юрисконсултско възнаграждение за осъществена защита пред касационната инстанция, реализирана от надлежно упълномощен юрисконсулт, на основание чл. 143, ал. 3 във връзка с чл. 228 от АПК, и в съответствие с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо, Върховният административен съд, състав на шесто отделение,