Определение № 396 от 12.11.2019 г. на ВКС по гр. д. № 119/2019 г.

Производството е по чл.250, във връзка с чл.248 ГПК. Образувано е по молба, вх.№6332/12.7.2019 г., подадена от адвокат Н. А. – процесуален представител на ответниците по касационната жалба В. Н. П. и И. Г. С., и двамата от [населено място], за допълване на определение №563/01.7.2019 г. по настоящото дело. С молбата се иска допълване на посоченото определение за разноски, които са поискани с отговора на касационната жалба. Ответниците в настоящото производство В. Я. Ю., А. П. С. и М. П. Д., посредством процесуалния си представител – адв. Г. Ю., са депозирали отговор по смисъла на чл.250, ал.2, изречение първо ГПК. Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа молбата и взе предвид отговора на ответниците по нея, намира за установено следното: Молба, вх.№6332, е подадена на 12.7.2019 г., - дванадесет дена след постановяване на определението по чл.288 ГПК, поради което срокът по чл.250, ал.1 ГПК е спазен, и тя е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е и основателна по следните съображения: С постановеното по настоящото дело определение №563/01.7.2019 г., не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение №1978/25.7.2018 г. по гр.д.№2427/2017 г. по описа на Софийския апелативен съд, 4 състав. С отговора на касационната жалба, вх.№23/02.01.2019 г., молителите в настоящото производство са поискали присъждане на разноски за касационното производство. С отговора е представено адвокатско пълномощно, съдържащо в себе си и договаряне на адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лева, с отбелязване, че посочената сума е платена в брой, както и списък на разноските за касационното производство. Поради това на молителя следва да се присъдят разноски за касационното производство. Неоснователно е възражението на ответника в настоящото производство, че договореният размер е прекомерен. Нито в Закона за адвокатурата, нито в Наредба №1/2004 г. за минималния размер на адвокатските възнаграждения е налице изискване, което да визира твърдението на ответника по молбата. Освен това предвидените в посочената наредба възнаграждения определят само минимални размер на уговореното между страна по съдебен спор и процесуален представител – адвокат. Не без значение за сложността на спора е от значение разглеждането на обективното и субективното съединяване на исковете с правно основание чл.42, ал.2, вр. чл.31 ЗЗД; чл.26, ал.2, пр.2 ЗЗД и чл.124, ал.1 ГПК, вр. чл.179, ал.1 ЗЗД, и обосноваване в отговора на поставените от касационните жалбоподателки въпроси в изложението и на доводите в касационната жалба. Водим от горните съображения и на основание чл.250, ал.3 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,