Определение № 1244 от 23.04.2025 г. на ВКС по т. д. № 409/2025 г.

Производството е по чл.274, ал.2, пр.2 ГПК. Образувано е по частна жалба от Сдружение „Хармония 1 и 2“, [населено място], чрез адв.Н.К. срещу определение №2649 от 15.10.2024г., постановено по т.д. №154/2023г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., с което е оставена без разглеждане подадената от жалбоподателя молба, с която се иска изменение на определение №89 от 15.01.2024г. по т.д. №154/2023г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. в частта за разноските. Жалбоподателят моли за отмяна на обжалвания съдебен акт като неправилен- постановен при нарушение на закона и несправедлив. Намира за незаконосъобразен извода на съда, че искането за изменение е подадено след изтичане на срока по чл.248 ГПК, като поддържа, че определение №89/15.01.2024г. не му е било връчено. Моли да бъде отменено определението на ВКС и да бъде уважено искането му по чл.248 ГПК чрез намаляване на присъдените на ответната страна разноски. Ответникът И. П. К. не подава отговор на жалбата в законоустановения срок. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като прецени данните по делото, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима – депозирана е от надлежна страна в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл.275, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което следва да бъде разгледана по същество. С определение №89 от 15.01.2024г., постановено по т.д. №154/2023г. по описа на ВКС, ТК, ІІ т.о. не е допуснато касационно обжалване на решение №260/04.08.2022г. по в.т.д. №183/2022г. на АС-Варна, като е осъден касаторът Сдружение „Хармония 1 и 2“, [населено място],да заплати на И. П. К. сумата 1 800 лева разноски за касационното производство. С молба от 21.05.2024г. касаторът е поискал на основание чл.248 ГПК изменение на горното определение в частта за разноските. С обжалваното определение №2649/15.10.2024г. съставът на ВКС, ТК, ІІ т.о. оставя без разглеждане молбата, като намира, че същата е подадена след изтичане на законоустановения 1-месечен срок. Настоящият състав на ВКС намира, че обжалваното определение е правилно. Съгласно чл.248, ал.1 ГПК, когато решението е необжалваемо- страната може да иска допълване или изменение в частта за разноските в едномесечен срок от постановяването му. Определението по чл.288 ГПК, с което не се допуска касационно обжалване на въззивното решение, е окончателен съдебен акт, с който съдът се произнася и по отговорността за направените в касационното производство разноски. Срокът за допълване или изменение на това определение в частта за разноските тече от постановяването му, поради което оплакването на жалбоподателя, че не е уведомен и не му е връчен съдебният акт е неоснователно. Безспорно в случая искането по чл.248 ГПК е направено след изтичане на преклузивния срок, поради което е недопустимо. С оглед гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че обжалваното определение за оставяне без разглеждане на молбата по чл.248 ГПК е правилно и следва да се потвърди. Водим от което, състав на ВКС, Първо търговско отделение