Определение № 105 от 22.06.2012 г. на ВКС по н. д. № 926/2012 г.

Производството е по чл. 351 ал. 5 от НПК и е образувано по жалба на Д. М. Ж. против разпореждане от 09.04.2012 г. на съдията-докладчик по ВНОХД № 13/2012 г. по описа на Търговищкия окръжен съд за връщане на депозираната от него жалба срещу постановеното по делото въззивно решение № 19/08.03.2012 г., с което обжалваната от него присъда № 156/19.12.2011 г. на Омуртагския районен съд по НОХД № 160/2011 г. в една част е била изменана, а в останалата потвърдена. Претендира се отмяна на разпореждането и администриране на жалбата до ВКС. В мотивираното си писмено становище прокурорът от ВКП изразява позиция за неоснователност на жалбата, тъй като въззивният съдебен акт е извън тези, подлежащи на касационна проверка по чл. 346, т. 2 от НПК. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите в жалбата и материалите по делото, намери същата за НЕОСНОВАТЕЛНА, предвид следните съображения: С въззивното решение Търговищкият окръжен съд е изменил присъда № 156/19.12.2011 г. на Омуртагския районен съд по НОХД № 160/2011 г., като е отхвърлил предявения от пострадалата Б. граждански иск за имуществени вреди срещу подсъдимия Д. Ж., както и е постановил унищожаване на конкретни веществени обекти. В останалата част, касаеща осъждането му за престъпления по чл. 152 ал. 1, т. 1 и по чл. 159 ал. 1 от НК, групирането на наложените му наказания и приложението на чл. 66 ал. 1 от НК, както и присъденото обезщетение в полза на Б. за неимуществени вреди и разноските по делото, първоинстаницонната присъда е била потвърдена. Изложеното дотук съвсем ясно информира, че въззивното решение е извън обхвата на съдебни актове, подлежащи на касационна проверка по чл. 346, т. 2 от НПК. Не се касае до нова присъда, а до решение на въззивната инстанция, постановено при условията на чл. 337, вр. чл. 338 от НПК, което е окончателно. Контролът върху такива актове е възможен единствено по реда на възобновяването по чл. 419-426 от НПК, за което Ж. е депозирал в РС – Омуртаг отделно искане на 02.04.2012 г. (вж. л. 79 от ВНОХД). Затова, като е приел, че въззивният акт не подлежи на касационна проверка и съответно е върнал подадената жалба, то съдията-докладчик правилно е приложил разпоредбата на чл. 351 ал. 4, т. 3 от НПК и разпореждането му следва да бъде оставено в сила. Предвид гореизложеното и на основание чл. 351 ал. 5 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение