Определение № 505 от 07.07.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2510/2021 г.

Производство по чл.278, вр. чл.274, ал.2 ГПК. Образувано по частна жалба на Б. Т. К. чрез адвокат Н. М. от АК-В. срещу определение от 10.11.2020 г. по в.гр.д. № 3251/2019 г. на Апелативен съд София, с което производството по делото се спира за учредяване на настойничество или попечителство на ищеца по делото Б. Т. К.. В частната жалба се поддържа, че обжалваното определение е нищожно, недопустимо и постановено в грубо нарушение на чл.6, ал.1 ЕКЗПЧ и чл.74 ХОПЕС, тъй като представлява отказ от правосъдие. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, констатира че обжалваният съдебен акт подлежи на касационно обжалване, тъй като е постановен от апелативен съд и с него се прегражда понататъшното развитие на делото. Частната жалба е подадена в срок от легитимирана по делото страна, с оглед на което е редовна и допустима, а разгледана по същество е основателна поради следното: Обжалваното определение е постановено от надлежен съдебен състав, в пределите на неговата правораздавателна власт и компетентност, поради което е валидно. Налице са всички процесуални предпоставки и липсват процесуални пречки за съществуване и упражняване правото на жалба, поради което въззивното определение е и процесуално допустимо. За да се произнесе, решаващият съдебен състав е възприел изводите на служебно назначената по делото съдебнопсихиатрична експертиза, според която при Б. Т. К. е налице психично разстройство с шизофренна симптоматика, въз основа на което е формирал извод за наличието на процесуална пречка за по-нататъшното развитие на делото и е постановил спиране на производството в хипотезата на чл.229, ал.1, т.3 ГПК. Определението на апелативния съд е неправилно. Съгласно чл.336, ал.1 ГПК, поставяне на едно лице под пълно или ограничено запрещение може да бъде поискано с искова молба от съпруга, от близки роднини, от прокурора и от всеки, който има правен интерес от това. Въз основа на влязлото в сила решение за поставяне под запрещение на лицето, съдът съобщава това на компетентния орган, за да учреди настойничество или попечителство. В случая, неправилно се приема, че липсва положителната процесуална предпоставка за съществуване правото на иск, за която съдът следи служебно, тъй като ищецът не е процесуално дееспособен и е налице основание за спиране на производството по чл.229, ал.1, т.3 ГПК. Съдът, пред който се решава възникнал правен спор, не е от кръга на лицата по чл.336, ал.1 ГПК, поради което при разглеждането на друго дело той не може в същото производство да решава и въпроса дали едно лице да бъде поставено под запрещение. С оглед данните по делото, няма процесуална пречка решаващият съд да сезира компетентния орган – прокуратурата, да предприеме съответните действия по отношение на лицето, но той не може служебно да приеме, че страната е процесуално недееспособна, без да е проведено особено исково производство по реда на глава XXVIII ГПК (арг.от чл.338, ал.3 ГПК). Предвид изложените съображения, съдът необосновано е приел, че са налице предпоставките за спиране на производството до учредяване на настойничество или попечителство на ищеца Б. Т. К.. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение