Определение № 294 от 13.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8871/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнорпоцесуалния кодекс /АПК/ и е образувано по частната жалба на Б. Д. П. от гр. Велинград против определение № 2207 от 19.05.2025г., постановено по адм.д. № 408/2025г. по описа на Административен съд – Пазарджик, с което е оставен без разглеждане иск, предявен от частния жалбоподател да бъде установено бездействие на служители на Национална агенция за приходите „…в периода от 14.07.2022г. - до 15.08.2024г., когато е бил отменен запора върху банковите сметки на дружеството по първото ревизионно производство…“ и „…в периода от 14.03.2023г. до 15.08.2024г, когато е отменен запора върху банковите сметки на дружеството по второто РП….“, като Национална агенция по приходите бъде осъдена да заплати на П., обезщетение за неимуществени вреди в размер на 300000,00лв., заедно с лихвите върху тази сума, считано от датата на исковата молба до окончателното им изплащане. Релевира оплакване за неправилност на определението и иска отмяната му. Ответникът по частната жалба не изразява становище. Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество и е основателна. Административният съд е оставил без разглеждане предявения иск, с петитум заявен в исковата молба без последващо уточнение или коригиране. Съдът е приел, че исковите претенции са недопустими, доколкото според чл.1, ал.1 и чл. 203 АПК предпоставките за процесуалноправна легитимация на ищеца и ответника при иск по чл.1 ЗОДОВ са установени отнапред, а липсата им води до недопустимост на исковата претенция. В мотивите си съдът, освен липсата на процесуалноправна легитимация у ищеца, е приел, че твърдените действия и бездействия, поради естеството на проведеното ревизионно производство, са били насочени единствено и изцяло по отношение на имуществото на дружеството, чийто управител и едноличен собственик на капитала е Б. П. и по никакъв начин не засягат правната сфера на неговия управител, същият не е бил страна в административното производство и не е адресат на издадените административни актове и предприетите административни действия или бездействия, а това дисквалифицира ищеца П. като гражданин, спрямо който са причинени вреди от незаконосъобразни действия или бездействия на органи и длъжностни лица на администрацията при или по повод изпълнение на административна дейност. Изложените в мотивите на обжалваното определение съображения касаят наличието или липсата на елементи от фактическия състав на отговорността на държавата за вреди по чл. 1, ал.1 и чл.4 ЗОДОВ и това е въпрос по същество, който се разрешава със съдебно решение. Без събиране и приемане на доказателства за наличието на елементите от фактическия състав на чл.1 ЗОДОВ съдът не би могъл да прави изводи за липсата на вреди и засягане на правната сфера на ищеца. Съдът е обсъждал в определението си съдържанието на ревизионните актове, страните по тях и действията на данъчната администрация без да е приел същите като доказателства в съдебно заседание с участие на страните. Въпросът, който съдът обсъжда в мотивите си касае не процесуалноправната легитимация на ищеца, която винаги е налице при осъдителен иск, а материалноправната такава. Нейното установяване е въпрос по съществото на правния спор. С оглед на изложеното определението следва да се отмени и делото да се върне на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Водим от изложеното Върховният административен съд