Определение № 196 от 20.03.2023 г. на ВКС по т. д. № 65/2023 г.

Производството е по чл.303, ал.1, т.5 ГПК. Образувано е по молба на „Кредит Инвест Консулт“ ЕООД, представлявано от адв. Т. И., за отмяна на определение № 304 от 25.08.2022г. по в.ч.т.д. № 534/2022г. на Апелативен съд – Пловдив, с което е отменено определение № 187 от 04.07.2022г. по т.д. № 80/2022г. на Окръжен съд – Пазарджик и е отхвърлена молбата на „Кредит Инвест Консулт“ ЕООД за допускане на предварителна обезпечителна мярка на основание чл.629а, ал.1, т.1 ТЗ за назначаване на временен синдик на длъжника „Имеа“ ЕООД. Молителят твърди, че при постановяване на определението не е взет предвид изпратеният от името на дружеството отговор на частната жалба на насрещната страна „ИМЕА“ ЕООД, с който са представени доказателства. Поради това намира, че вследствие нарушение на съответните процесуални правила е бил лишен от възможност да участва в делото, като изложи своите доводи и представи доказателства – основание за отмяна на въззивното определение по чл.303, ал.1, т.5 ГПК. Ответникът „ИМЕА“ ЕООД, представляван от адв. А. М., представя отговор след изтичане на предвидения в чл.306, ал.3 ГПК срок, като прави възражение за недопустимост на подадената молба за отмяна и искане за присъждане на разноски. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, за да се произнесе по допустимостта на молбата за отмяна, взема предвид следното: С подадената молба се иска отмяна на въззивно определение, с което, след отмяна на първоинстанционното определение, е отхвърлена молбата на „Кредит Инвест Консулт“ ЕООД за допускане на предварителна обезпечителна мярка на основание чл.629а, ал.1, т.1 ТЗ за назначаване на временен синдик на длъжника „Имеа“ ЕООД. Съгласно т.2 от ППВС № 2 от 29.09.1977г. по гр.д. № 1/77г. на отмяна по реда и при условията на чл.303 и сл. ГПК подлежат само необжалваеми и ползващи се със сила на пресъдено нещо съдебни актове, т. е. съдебни актове, които са задължителни за страните, техните правоприемници и наследници и по които спорните въпроси не могат да бъдат пререшавани. Определенията, чиято отмяна се иска, не са от кръга на посочените в т.2 от ППВС № 2 от 29.09.1977г. по гр.д. № 1/77г. актове, подлежащи на отмяна по реда и при условията на чл.303 и сл. ГПК, тъй като не разрешават материалноправен въпрос и не се ползват със сила на пресъдено нещо. Тези определения не са и от категорията на посочените в т.6 на ТР № 7 от 31.07.2017г. по тълк.д. № 7/2014г. на ОСГТК на ВКС прекратителни определения, които подлежат на отмяна по реда на извънинстанционния контрол. Поради това молбата, по която е образувано настоящото производство, е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. Без значение за този извод са конкретните твърдения, изложени в молбата за отмяна и поддържаното основание по чл.303 ГПК. При този изход на делото на молителя не се дължат разноски. На ответника разноски не следва да се присъждат. Той е следвало да направи искането си за присъждане на разноски за настоящото производство в срока за отговор по чл.306, ал.3 ГПК и тъй като в настоящия случай това искане е направено след изтичане на този срок, същото се явява несвоевременно заявено. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение