Определение № 789 от 29.03.2024 г. на ВКС по т. д. № 778/2023 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по съвместна частна жалба с вх. № 6727 от 22.03.2023 г., подадена от С. С. К., Н. К. К. и А. М. С., срещу определение № 476 от 20.02.2023 г., постановено по в. гр. д. № 891/2021 г. по описа на Апелативен съд – София, с което е оставена без уважение като неоснователна тяхна молба за допълване по реда на чл. 250 ГПК на постановеното по делото въззивно решение № 1400 от 22.11.2022 г., както и за изменението му по реда на чл. 248 ГПК относно дължимите в производството разноски. Частният жалбоподател Н. К. счита, че въззивният съд е дължал произнасяне и относно основателността/неоснователността на предявената спрямо него искова претенция и изразява несъгласие с тезата на съда, че постановеното по делото решение не следва да се допълва досежно Ѕ идеална част от процесния имот, за която твърди, че липсва произнасяне. По отношение произнасянето на състава на Апелативен съд – София относно дължимите за производството разноски, жалбоподателите излагат съображения, че: на Н. К. е следвало да се присъдят такива за въззивното производство, респ. – в негова тежест не е следвало да се възлагат сторените разноски от въззивника/ищец „УниКредит Булбанк“АД за производствата пред Софийски градски съд и Апелативен съд – София, а съобразно изхода от спора – ответниците дължат само Ѕ част от направените при инстанционното развитие на производството разноски. Молят за отмяна на обжалваното определение и уважаване на молбата им. В подаден в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК писмен отговор ответникът по частната жалба – „УниКредит Булбанк“АД, чрез процесуалния си пълномощник, счита определението за правилно и моли за оставяне на частната жалба без уважение. Излага съображения, че съдът се е произнесъл в цялост по предмета на спора, а искът е напълно уважен, което изключва необходимостта от допълване на решението, както и дължимостта на разноски, за които да отговаря ищецът. С оглед осъществените по делото процесуални действия, за неоснователно намира и искането за намаляване на следващите се на дружеството разноски, за което счита, че липсват каквито и да било основания. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима – подадена е в срок, от легитимирани страни и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. За да постанови обжалваното определение, съставът на Апелативен съд – София се е позовал на приетото в ТР № 5/29.12.2014 г. по тълк. д. № 5/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно което предявеният иск на основание чл. 135 ЗЗД срещу съпруга – ответник, който не е дал съгласието си да отговаря за дълга на своя съпруг, е неоснователен за неговата идеална част, и е приел, че искането за отхвърляне на иска за още ј ид. ч. от имота по отношение на Н. К. е неоснователно и с него на практика по същество се иска промяна на крайния резултат, което е правомощие на по-горната инстанция и е процесуално недопустимо по реда на чл. 250 ГПК. Акцентирал е, че от фактическа и правна страна с процесното решение съдът се е произнесъл по всички спорни въпроси досежно предмета на въззивно обжалване при условията на ограничен въззив, като са обхванати всички правопораждащи и правоизключващи юридически факти, както в първоинстанционното производство, така и в производството пред втората инстанция. По отношение на въпроса за разноските въззивният съдебен състав е отчел извършеното в първата инстанция валидно оттегляне на иска срещу Н. К. и постановеното в тази връзка определение за прекратяване на делото по отношение на Ѕ ид. част от имота, която не е предмет на делото, вкл. пред въззивната инстанция, както и изцяло променения с въззивното решение резултат от спора, съобразно който разноски в полза на ответниците/въззиваеми изобщо не се дължат. Право на такива има само ищецът и същите са му присъдени в размер на 6 157.61 лв. съгласно представен списък по чл.80 ГПК Определението е правилно и следва да бъде потвърдено. С решение № 1400 от 22.11.2022 г. по в. гр. д. № 891/2021 г. на Апелативен съд – София е било отменено първоинстанционното решение, постановено по гр. д. № 13643/2017 г. на Софийски градски съд, и вместо него е постановено друго, с което е обявен за относително недействителен на основание чл. 135 ЗЗД по отношение на „УниКредит Булбанк“ АД договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт за покупко-продажба № 103, том VII, per. № 18841, дело № 1079/2012 г. на нотариус М. Г., с peг. № 622, вписан в СВП с № 101, том CXI, дело № 23055, вх. № 47506/29.10.2012г., сключен между С. С. К. и Н. К. К. – като продавачи и А. М. С. – като купувач, в частта, с която С. С. К. се е разпоредила в полза на майка си А. М. С., като ѝ е прехвърлила собствеността върху Ѕ идеална част от недвижим имот, притежавана от нея в режим на СИО с Н. К., представляващ: Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.1932.376.2.29 по КККР на [населено място], СО, находящ се в сграда № 2 по кадастрални схема, с предназначение на самостоятелния обект: АПАРТАМЕНТ № 26, на трети надпартерен етаж, на кота + 8,70 метра, във вход „В“ /сграда 2/ на гореописаната жилищна сграда, в жилищна сграда с административен адрес [населено място], СО, р-н „Витоша “, [улица], в блок № 2Б, със застроена площ от 109.79 кв. м., както и в частта за присъдените в тежест на ответниците съдебни разноски. В тази връзка, законосъобразен е изводът на въззивния съд, че не е налице непълнота на решение № 1400 от 22.11.2022 г. по в. гр. д. № 891/2021 г. на Апелативен съд – София, изразяваща се в непроизнасяне в цялост по предмета на производството. Както се посочи и в постановеното в производството по чл. 288 ГПК определение № 446 от 26.02.2024 г. по т. д. № 779/2023 г. на ВКС по повод подадената от настоящите частни жалбоподатели касационна жалба срещу въззивното решение, пред първоинстанционния съд от страна на ищеца е направено оттегляне и е било прекратено производството по иска спрямо Ѕ ид. ч. от процесния имот, с оглед притежаването му в СИО от страна на първите двама ответници (С. С. К. и Н. К. К.) към датата на разпореждането му в полза на третия (А. М. С.). Поради това, произнасянето на въззивния съд е в съответствие както със задължителните постановки на т. 1 от ТР № 5/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно които за личен дълг на единия съпруг разпоредителната сделка с имот, притежаван в режим на съпружеска имуществена общност, се обявява за относително недействителна по реда на чл. 135 ЗЗД за Ѕ идеална част от имота, така и относно всички искания и по целия пренесен във въззивната инстанция предмет на спора, поради което законосъобразно искането по чл. 250 ГПК е оставено без уважение. Законосъобразен е и изводът за липса на основание за изменение по реда на чл. 248 ГПК на въззивното решение в частта му за разноските. След отмяна на първоинстанционното решение, предявеният иск е изцяло уважен, което обуславя недължимост на разноски, сторени от ответниците/въззиваеми, както за първоинстанционното производство, така и за производството пред въззивната инстанция, респ. – право на такива има само ищецът/въззивник, както правилно е приел и съставът на Апелативен съд – София. Що се отнася до размера на присъдените на „УниКредит Булбанк“ АД разноски, същите са съобразени с фактическата и правна сложност на делото, както и с вида и количеството правни действия на процесуалния представител на ищеца по иска по чл. 135 ЗЗД и са дължими в присъдения от въззивния съд размер от общо 6 157.61 лв. за двете инстанции. Така мотивиран, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Първо отделение