Определение № 295 от 09.02.2024 г. на ВКС по т. д. № 1853/2023 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.2 от ГПК. Образувано е по частна жалба на С. Г. И. срещу определение от 04.10.2023г. по гр. дело №1611/2022г. на Софийски апелативен съд, ГО, 7 състав, с коeто е оставена без уважение молбата му за предоставяне на правна помощ във връзка с обжалването на решение от 13.01.2023г. по същото дело. Частният жалбоподател излага съображения, че молбата му за предоставяне на правна помощ следва да бъде уважена, тъй като той е лишен, макар и временно, от адвокатски права, което съставлява изрична забрана да извършва адвокатска дейност и би довело до налагане на ново дисциплинарно наказание. Счита, че лишаването му от адвокатски права е равнозначно на лишаването му от юридическа правоспособност за определен срок и без предоставянето на правна помощ, той би бил лишен от възможността да подпише законосъобразно и валидно своята касационна жалба. Върховният касационен съд, ТК, Първо отделение, като взе предвид становището на частния жалбоподател, приема следното: Частната жалба е подадена в срок срещу подлежащо на обжалване определение на въззивния съд, поради което е допустима съгласно чл.274, ал.2 от ГПК. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. С обжалваното в настоящото производство определение от 04.10.2023г. по гр. дело №1611/2022г., САС е приел, че са налице основанията за отказ по чл.24 ал.1 и ал.2 от Закона за правната помощ /ЗПП/, тъй жалбоподателят е юрист, макар и временно да е лишен от правото да упражнява адвокатска дейност. Обжалваното определение е правилно. Съгласно разпоредбата на чл.23 от Закона за правната помощ системата за правна помощ за процесуално представителство обхваща случаите, при които по силата на закона задължително се предвижда адвокатска защита или представителство, както и случаите, при които страна по гражданско дело не разполага със средства за заплащане на адвокат, желае да има такъв и интересите на правосъдието изискват това, освен в случаите, при които съгласно чл. 24 от Закона за правната помощ такава не следва да бъде предоставена по причина, че това не е оправдано от гледна точка на ползата, която тя би донесла на лицето, кандидатстващо за правна помощ, както и когато претенцията е очевидно неоснователна, необоснована или недопустима. Когато се преценява дали предоставянето на правна помощ е оправдано от гледна точка на ползата, която би донесла на лицето, кандидатстващо за нея, следва да се вземат предвид действията, за извършването на които се иска помощта. В случая частният жалбоподател иска правна помощ за касационното обжалване на решението от 13.01.2023г. по гр. дело №1611/2022г. на Софийски апелативен съд, ГО, 7 състав, след като вече е изготвил и депозирал в срок касационна жалба. Не е обосновано предоставянето на правна помощ за процесуални действия, които вече са осъществени от страната. Обстоятелството, че с разпореждане от 23.08.23г. въззивният съд е дал указания на жалбоподателя за отстраняване нередовностите на касационната жалба, също не обосновава извод за необходимостта от предоставяне на правна помощ. По реда на чл.95 от ГПК на страната се осигурява правна помощ и съдействие от страна на процесуален представител с висше юридическо образование, каквото образование има и самият жалбоподател. Въпреки доводите на жалбоподателя, че като адвокат му е наложено наказание лишаване от права за срок от две години, предоставянето на правна помощ не е оправдано и с оглед императивното изискване на чл.284 ал.2 от ГПК за приподписване на касационната жалба, доколкото разпоредбата не изисква жалбата да бъде приподписана от адвокат, ако страната е лице с юридическа правоспособност. Съгласно чл.294 от Закона за съдебната власт за придобиване на юридическа правоспособност, освен завършване на висше образование по специалността "Право", се изисква още и провеждане на шест месечен стаж като стажант-юрист и полагане и издържане на изпит. Така описаната процедура приключва с издаване на удостоверение за придобиване на юридическа правоспособност от министъра на правосъдието на Република България. Дисциплинарното наказание лишаване от право да се упражнява адвокатска професия за срок от три до осемнадесет месеца, съответно лишаване от право да се упражнява адвокатска професия за срок до пет години при повторно нарушение, не засяга придобитата от адвоката юридическа правоспособност, а само правото му да упражнява една от професиите, за които се изисква юридическо образование. По изложените съображения настоящата съдебна инстанция приема, че частната жалба, като неоснователна, следва да се остави без уважение, а обжалваното определение на Софийския апелативен съд като правилно, следва да бъде потвърдено. Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд, ТК, Първо отделение