Определение № 370 от 18.12.2013 г. на ВКС по гр. д. № 866/2012 г.
ВКСI гражданско отделение18.12.2013 г.докладчик Дияна Ценева
Диспозитив
На основание чл. 248, ал.1 ГПК ДОПЪЛВА решение № 97 от 09.07.2013 г. по гр.д. № 866/2012 г. по описа на ВКС, І г.о., като ОСЪЖДА Т. П. Т. и Н. П. Т. да заплатят на И. Д. Н. и М. Б. Н. направените разноски по делото пред въззивната и касационната инстанция в размер общо на 1 295 лв./ хиляда двеста деветдесет и пет лева/. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Мотиви
Производството е по чл. 248 ГПК. Постъпила е молба от И. Д. Н. и М. Б. Н. за допълване на постановеното от ВКС решение в частта за разноските съобразно заявеното за това искане. В срока по чл. 248, ал.2 ГПК е постъпил писмен отговор от адв. Т. Д. в качеството й на пълномощник на Т. П. Т. и Н. П. Т., в който изразява становище, че молбата е неоснователна. Останалите страни не са взели становище. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе по молбата взе предвид следното: С решение № 97 от 09.07.2013 г. по гр.д. № 86682012 г. по описа на ВКС, І г.о., е уважена подадената от И. Д. Н. и М. Б. Н. касационна жалба, като е отменено решение № 1381 от 10.07.2012 г. по в. гр. д. № 1512/2012 г. на Варненския окръжен съд и вместо него е постановено друго, с което е отхвърлен предявеният от Т. П. Т. и Н. П. Т. иск по чл. 32, ал.2 ЗС за преразпределение на ползването на съсобствен недвижим имот, представляващ дворно място в [населено място] с площ 203 кв. м., съставляващо имот пл. № 3 от кв. 162 по плана на 11-ти подраойн на [населено място]. С това решение съдът е пропуснал да се произнесе по искането на касаторите за присъждане на разноски за въззивната и касационната инстанция, макар то да е било направено своевременно от техния процесуален представител в продведеното открито съдебно заседание,в което е представен и списък на разноските по чл. 80 ГПК, инкорпориран в писмената защита. Молбата за допълване на решението е подадена в едномесечния срок по чл. 248, ал.1 ГПК. С оглед изхода на делото, налице са предпоставките на чл. 78, ал.3 ГПК, поради което молбата следва да бъде уважена, като Т. П. Т. и Н. П. Т. следва да бъдат осъдени да заплатят на И. Д. Н. и М. Б. Н. направените от тях разноски както следва: за въззивната инстанция в размер на 540 лв., от които 40 лв. държавна такса за въззивната жалба и 500 лв. възнаграждение на един адвокат, за касационната - в размер на 755 лв., от които 55 лв. държавна такса / 30 лв. + 25 лв./ и 700 лв. адвокатско възнаграждение, или общо за двете инстанции в размер на 1 295 лв., съобразно представените доказателства. Водим от гореизложеното съдът