Решение № 947 от 28.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 6683/2025 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК във връзка с чл.119 от КСО. Образувано е по касационна жалба подадена от директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) Пазарджик чрез процесуален представител гл. юрисконсулт Ц. Манева срещу решение № 1955/05.05.2025 год. постановено по адм. дело № 157/2025 год. по описа на Административен съд Пазарджик, с което е отменено Решение № 1012-12-23#1/12.02.2025 год. на директора на ТП на НОИ Пазарджик и потвърденото с него разпореждане № 2113-12-1692-1/20.12.2024 год. на ръководител на "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ Пазарджик като преписката е изпратена на административния орган за решаване на въпроса по същество при спазване на дадените от съда указания. В касационната жалба се твърди, че решението е постановено при неправилно приложение на материалния закон във връзка с разпоредбите на чл.69 и чл.69б, ал.1 от КСО. Касаторът счита за неправилен изводът на първоинстанционния съд, че разпоредбата на чл.18, ал.4 от НПОС има единствено указателен характер и е в противоречие с нормите на чл.69, ал.2 и чл.69б, ал.1, т.1 от КСО. Прави искане съдът да отмени обжалваното решение и да остави в сила решението на директора на ТП на НОИ Пазарджик. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба Р. С. Б. от гр. Пазарджик не изразява становище.Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационното оспорване и за правилност на обжалваното съдебно решение, което да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, тричленен състав на шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в преклузивния 14 дневен срок по чл.211, ал.1 от АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл.210, ал.1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е основателна. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение в съответствие с чл.220 от АПК касационният състав приема от правна страна следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в производството пред Административен съд Пазарджик е Решение № 1012-12-23#1/12.02.2025 год. на директора на ТП на НОИ Пазарджик, с което е потвърдено разпореждане № 2113-12-1692-1/20.12.2024 год. на ръководител на "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ Пазарджик, с което отказано отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст на Р. С. Б. по чл.69б, ал.1 от КСО. Със Заявление с вх. № 2113-12-1692/04.09.2024 год. Р. С. Б. е поискала да и бъде отпусната лична пенсия за ОСВ по чл.69б, ал.1 от КСО. Органът констатира, че осигурителният стаж на лицето е 26 години 00 месеца и 29 дни от първа категория и 01 години 03 месеца и 28 дни от трета категория. Стажът превърнат към трета категория е 44 години 09 месеца 16 дни. Към датата на подаване на заявлението лицето има навършени [възраст]. Съгласно изискването на чл.69, ал.2 от КСО държавните служители по Закона за Министерството на вътрешните работи, Закона за специалните разузнавателни средства и по Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, държавните служители по чл. 11 от Закона за пощенските услуги, държавните служители по чл. 15, ал. 3, т. 1 от Закона за противодействие на корупцията, държавните служители, осъществяващи дейността по охрана на съдебната власт по чл. 391 от Закона за съдебната власт, придобиват право на пенсия при навършване на възраст 52 години и 10 месеца и при 27 години общ осигурителен стаж, от които две трети действително изслужени като държавни служители по посочените закони, по Закона за Държавна агенция "Национална сигурност" и като военнослужещи по Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България. Родените лица през периода 01.05.1973 год. до 28.02.1974 год. придобиват право на пенсия по чл.69, ал.2 от КСО при навършена възраст от 54 години и 10 месеца и 27 години общ осигурителен стаж, от които две трети действително изслужени като държавни служители по посочените закони. В случая Б. има необходимия осигурителен стаж, но няма изискуемата възраст, тъй като има навършени [възраст], вместо изискуемата възраст от 54 години и 10 месеца. По изложените причини лицето няма право на пенсия за ОСВ по чл.69, ал.2 от КСО. Органът е приел, че Б. не може да се пенсионира по реда на чл.69б, ал.1 от КСО във връзка с разпоредбата на чл.18, ал.4 от НПОС, тъй като същата няма навършена възраст по чл.69, ал.2 от КСО. Въз основа на така установеното пенсионният орган е постановил разпореждане № 2113-12-1692-1/20.12.2024 год. на ръководител на "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ Пазарджик, с което на заявителката е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст (ОСВ) на основание чл.69, ал.1 и ал.2 и чл.69б, ал.1 и ал.2 от КСО и чл.18, ал.4 от НПОС. Разпореждането е обжалвано и същото е потвърдено с Решение № 1012-12-23#1/12.02.2025 год. на директора на ТП на НОИ Пазарджик като горестоящият административен орган е споделил мотивите на длъжностното лице издало процесното разпореждане. Решението на директора на ТП на НОИ Пазарджик е обжалвано пред Административен съд Пазарджик, който с процесното решение го е отменил и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне съобразно указанията дадени със съдебното решение. Първоинстанционният съд приема, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, но при неправилно приложение на материалния закон. Счел е, че Р. С. Б. към момента на подаване на заявлението за пенсиониране има навършена възраст от [възраст] изискуема съгласно разпоредбата на чл.69б, ал.1, т.1 от КСО във вр. с т.2 от КСО– [възраст]; притежава и стаж съгласно условията на чл.69б, ал.1 от КСО и е налице необходимия сбор от точки. Съдът е изложил мотиви, че разпоредбите на чл. 69 и чл. 69б, ал. 1 от КСО съдържат различни материалноправни предпоставки за отпускане на пенсия и същите са еднакво приложими при наличие на фактически състав, които уреждат като норми от закон с еднакъв ранг. Развити са съображения, че с нормата на чл. 18, ал. 4 от НПОС по отношение на лицата, непридобиващи право на пенсия по реда на чл. 69, ал. 1 от КСО, поради недостигащ осигурителен стаж, не е пречка лицата, изначално отговарящи на условията на чл. 69б ал. 1 от КСО да се пенсионират по този преференциален ред. Обратното би означавало, че законодателят е предвидил неравноправно третиране на лицата по стаж и възраст, което би влязло в противоречие с разпоредбите на чл. 3, т. 1, т. 2 и т. 3 от КСО, съгласно които държавното обществено осигуряване се основава на принципите на задължителност, всеобщност, солидарност и равнопоставеност на осигурените лица. В заключение съдът е приел, че при наличие на една от двете хипотези, предвидени съответно в чл. 69 и в чл. 69б от КСО, правото на пенсия следва да бъде зачетено, в която и хипотеза да е упражнено. Ако е възможно и по двете - тогава следва да се приложи нормативната уредба в по-благоприятния за заявителя вариант. Решението на директора на ТП на НОИ Пазарджик е отменено като незаконосъобразно, тъй като в процесния случай не е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при наличието на законоустановените предпоставки за това. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. Първоинстанционният съд не е обсъдил в пълнота съображенията изложени от органа в оспореното пред съда Решение № 1012-12-23#1/12.02.2025 год. на директора на ТП на НОИ Пазарджик. Направеното в съдебния акт тълкуване на законовите разпоредби на чл.69, ал.1 и ал.2, чл.69б от КСО и чл.18, ал.4 от НПОС не отразява последователната им редакция и взаимовръзка между тях, от които следва да се определи ясно целта на закона и съответствието на оспорения административен акт със същата. Съгласно чл.69, ал.2 от КСО Държавните служители по Закона за Министерството на вътрешните работи, Закона за специалните разузнавателни средства и по Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, държавните служители по чл. 11 от Закона за пощенските услуги, държавните служители по чл. 15, ал. 3, т. 1 от Закона за противодействие на корупцията, държавните служители, осъществяващи дейността по охрана на съдебната власт по чл. 391 от Закона за съдебната власт, придобиват право на пенсия при навършване на възраст 52 години и 10 месеца и при 27 години общ осигурителен стаж, от които две трети действително изслужени като държавни служители по посочените закони, по Закона за Държавна агенция "Национална сигурност" и като военнослужещи по Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България. Изискването за посочената по-горе възраст от 52 години и 10 месеца влиза в сила от 01.01.2016 год., а нормата на чл.69, ал.9 от КСО предвижда, че от 31.12.2016 год. възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по два месеца до достигане на 55 възраст за лицата по чл.69, ал.1 и ал.2 от КСО. Изискуемата възраст за 2024 год. е 54 години и 2 месеца и за двата пола. Разпоредбата на чл.18, ал.4 от КСО определя, че лицата, които не са придобили право на пенсия по чл.69 от КСО поради недостигащ осигурителен стаж могат да се пенсионират по реда на чл.69б, ал.1 и ал.2 от КСО. Именно лицата изпълняващи длъжности или извършващи дейности по посочените в чл.69 от КСО специални закони могат да се възползват от чл.18, ал.4 от НПОС и да им бъде отпусната пенсия по чл.69б, ал.1 или ал.2 от КСО, но единствено, когато не им достига изискуемият осигурителен стаж като за целта трябва да са навършили необходимата възраст по чл.69 от КСО. По делото е безспорно установено, че към датата на подаване на заявлението (04.09.2024 год.) за отпускане на пенсия ответникът Р. С. Б. има навършени [възраст]. Обосновано в касационната жалба се сочи, че в разглеждания случай ответникът попада в обхвата на чл.69, ал.2 от КСО, а не в този на чл.69б, ал.1 от КСО касаещ лицата, полагали труд от първа категория, която съгласно чл.104, ал.1 от КСО се определя с акт на МС, а именно с ПКТП /отм., действал до 31.12.1999 г./ и НКТП (в сила от 01.01.2000 г.) Чл.1 от НКТП посочва изчерпателно на кои лица и при какви условия на труд стажът следва да се зачете от първа категория труд. Това са лица, полагащи труд под земята, във въздуха, в атомна електроцентрала, в металургията, екипажи на кораби, специализирани в превози на химически вещества, нефтопродукти и въглища; работещи в машинното отделение на плавателни съдове от морския флот. Сред тях не попадат служителите по ЗМВР. Основателен е наведеният от касатора довод, че формалното съответствие на изискванията на чл.69б, ал.1 от КСО не е основание за отпускане на пенсия, с оглед на обстоятелството, че водещ е характерът на действително заеманата от Б. длъжност и извършваната дейност, която не попада в обхвата на ПКТП и НКТП. След като ответницата разполага с изискуемия стаж като държавен служител по ЗМВР, но няма навършена изискуемата възраст по чл.69, ал.1 и ал.2 от КСО за 2024 год. - 54 години и 2 месеца, респ. разпоредбата на чл.18, ал.4 от НПОС е неприложима, то тя не придобива право на пенсия за ОСВ. Нормата на чл.69 от КСО въвежда изключение за определена категория осигурени лица относно правото им на пенсия за осигурителен стаж и възраст спрямо общото правило на чл.68, ал.1 и ал.2 от КСО като разликата в пенсионните възрасти по чл.69 и чл.69б, ал.1 от КСО за 2024 год. е 3 години и 6 месеца. При проследяване редакциите на нормата на чл.18, ал.4 от НПОС се установява, че измененията и са обусловени именно от измененията на КСО и по-конкретно на чл.69 и чл.69б от КСО. При анализ на разпоредбата на чл.69, ал.2 от КСО е видно, че в същата е въведено изискване за наличие на минимална изискуема от закона възраст за придобиване на право на пенсия от тези категории лица и тази минимална възраст е еднаква, както за мъжете, така и за жените. По този начин е отчетен характерът на извършваната от осигурените лицата дейност и е постигнато равноправие между мъжете и жените. Следва да се отбележи, че при определяне на изискванията за придобиване на право на пенсия, законодателят въвежда изискването за общ осигурителен стаж, както и за действително изслужен осигурителен стаж като служител по посочените закони. На основание чл.69б, ал.1 от КСО придобиват право на пенсия лицата, които са работили десет години при условията на първа категория труд, при следните условия: т. 1 навършили са възраст до 31 декември 2015 г. 47 години и 8 месеца за жените и 52 години и 8 месеца за мъжете и имат сбор от осигурителен стаж и възраст 94 за жените и 100 за мъжете: т. 2: от 31 декември 2015 г. възрастта по т. 1 се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година е по 2 месеца за мъжете и с по 4 месеца за жените до достигане на възраст, като в този смисъл, условията за придобиване право на пенсия по чл.69б, ал.1 от КСО от 01.01.2024 год. са за навършени 50 години и 8 месеца за жените и 54 години и 2 месеца за мъжете. От горното се налага изводът, че изискванията за придобиване право на пенсия при условията на чл.69б от КСО са различни като законодателят задължително изисква реалното и действително полагане на осигурителния стаж при условията на първа категория труд. При изследване на съдържанието на специалните закони посочени в чл.69 от КСО е видно, че положеният труд се зачита като първа категория, т. е. той се приравнява на такъв по силата на закона. Аналогично следва да е и тълкуването на разпоредбата на чл.17, ал.2 от НПОС, в която е посочено, че осигурителният стаж се зачита като такъв от първа категория труд. Наличието на такава изрична разпоредба, която специално да указва това, отново сочи, че този стаж се признава за такъв по силата на закона, а не защото действително е такъв от първа категория, след като в НКТП са определени изрично длъжностите и професиите, които полагат труд при първа категория труд. Предвид изложеното се установява, че разпоредбите на чл.69, ал.2 и чл.69б, ал.1 от КСО съдържат различни материалноправни предпоставки, обуславящи упражняването на правото на пенсия за ОСВ по отношение на лицата. Разпоредбата на чл. 18, ал. 4 от НПОС е обвързана с изискванията за пенсиониране по чл. 69 от КСО и е облагоприятстващ за лицата от специалните ведомства като се отчита специфичния характер на труда, но поради определени обстоятелства трудовият стаж на тези длъжности не е достатъчен за придобиване на право на пенсия по чл. 69 от КСО. При сравнението на последователните редакции на чл. 69 и чл. 69б от КСО е видно, че чл. 18, ал. 4 от НПОС по никакъв начин не противоречи на КСО като нормативен акт от по-висока степен. Лицата имат правата, които законодателството изрично им предоставя. Длъжностните лица в ТП на НОИ не могат да определят свободно, по собствена преценка, актовете и действията си, а са обвързани с предоставените им от закона правомощия, които следва да прилагат стриктно. Това е обосновано от обстоятелството, че правомощията им са свързани с разходване на средства от публичните фондове на ДОО, набирани при спазване на принципа на солидарност на социалния модел в България, поради което и длъжностното лице по пенсионно осигуряване действа при условията на обвързана компетентност. В тази връзка и нормите на КСО, които касаят правото на осигурително плащане, в случая пенсия, следва да се тълкуват и прилагат стриктно. При постановяване на решението си първоинстанционният съд е приложил неправилно материалния закон и правният му извод за незаконосъобразност на процесния административен акт е необоснован, поради което и при наличие на касационните основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК неправилното съдебно решение следва да се отмени. Доколкото делото е изяснено от фактическа и правна страна и не се налага извършване на нови процесуални действия вместо първоинстанционното решение следва да бъде постановено друго по съществото на спора, с което подадената първоначална жалба от Р. С. Б. срещу Решение № 1012-12-23#1/12.02.2025 год. на директора на ТП на НОИ Пазарджик и потвърденото с него разпореждане № 2113-12-1692-1/20.12.2024 год. на ръководител на "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ Пазарджик, следва да бъде отхвърлена като неоснователна. С оглед изхода на спора претенцията на касатора за присъждане на разноски по делото за двете съдебни инстанции се явява основателна. Следва да се осъди Р. С. Б. да заплати на НОИ разноски за производството пред Административен съд Пазарджик в размер на 100 лева /51, 13 евро/ представляващи юрисконсултско възнаграждение и разноски за касационната инстанция в размер на 100 лева /51, 13 евро/ за юрисконсултско възнаграждение.