Определение № 452 от 13.06.2014 г. на ВКС по гр. д. № 3448/2014 г.

Производството е по чл.274 ал.2 ГПК. Образувано е частна жалба на Т. П. Ш. срещу определение на Варненски окръжен съд № 1836 от 24.06.2013 г. по в.гр.д.№ 1896/ 2013 г., с което прекратено производството по подадената жалба по чл.6 ал.6 ЗОСОИ срещу мълчалив отказ на О. у. на О. с а. ц. [населено място] за обезщетяване на частния жалбоподател по реда на ЗОСОИ. Жалбоподателят поддържа, че след като производството по обезщетяване е уредено в специален закон, обжалването на мълчаливите откази на администрацията въз основа на този закон е допустимо във всеки случай, тъй като ЗОСОИ не зачита изтеклата давност. Моли обжалваното определение да бъде отменено и жалбата му да бъде разгледана по същество. Ответната по частната жалба страна – О. у. на О. с а. ц. [населено място] – я оспорва, като счита, че по въпроса за законността на мълчаливия отказ вече има произнасяне с влязъл в сила съдебен акт. Частната жалба е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. Мълчаливият отказ на О. у. на О. с а. ц. [населено място], който се оспорва от частния жалбоподател, е по искане за обезщетяване по реда на ЗОСОИ. Съгласно чл.6 ал.6 от закона, такива откази е било допустимо да се оспорват до 31.03.2000 г. Подадената след този момент жалба се явява недопустима, поради което като краен резултат обжалваното определение е законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният касационен съд