Определение № 3590 от 30.06.2026 г. на ВКС по гр. д. № 99/2023 г.

Производство по чл.282, ал.5 ГПК. Образувано по молба с вх. № 10439 от 20.05.2026 г. на ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД, подадена чрез адв. Д. Х., с искане да бъде освободено внесеното от дружеството по сметка на ВКС обезпечение по чл.282, ал.2 ГПК в размер 25 000 лева и да се преведе по конкретно посочена банкова сметка с титуляр „ОЗК Застраховане“ АД в Общинска банка АД. Като основание за освобождаване на сумата молителят сочи, че правоимащото лице по вече влязлото в сила съдебно решение е получило всички присъдени суми с платежно нареждане от 04.07.2022 г. За да се произнесе по молбата настоящият състав на ВКС, IV г.о., намира следното: Посочената сума в размер на 25 000 лева е внесена по сметка на ВКС за обезпечения с платежно нареждане от 15.09.2022 г. във връзка с молба по чл.282 ГПК за спиране изпълнението на невлязлото в сила въззивно решение от 04.07.2022 г. по в.гр.д. № 2990/2021 г. по описа на Софийския апелативен съд, с което ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД е осъдено да заплати на Е. Г. К. обезщетение за неимуществени вреди на основание чл.432, ал.1 КЗ. Молбата е уважена с определение № 544 от 04.10.2022 г. на ВКС по ч.т.д. № 2206/2022 г., I т.о. Впоследствие с определение № 1174 от 17.05.2023 г. по настоящото дело по описа на ВКС, IV г.о., въззивното решение не е допуснато до касационно обжалване. При така установените обстоятелства молбата следва да се остави без уважение като неоснователна. Според разпоредбата на чл.82 ГПК внесените суми за разноски и гаранции в пари и ценности се внасят в приход на държавния бюджет, ако не бъдат поискани в срок една година от датата, когато са станали изискуеми. Срокът по чл.82 ГПК тече от момента на постановяване на окончателния съдебен акт, както в изрично уредената в чл.282, ал.5 ГПК хипотеза (при отхвърляне на предявения иск или прекратяване на производството по делото), така и в хипотезата, когато касационно обжалване на осъдително въззивно решение за парично вземане не бъде допуснато или същото бъде оставено в сила. В случая окончателният съдебен акт е постановен на 17.05.2023 г., след която дата вземането за връщане на гаранцията е станало изискуемо. Искането за освобождаване на обезпечението е депозирано на 20.05.2026 г. – повече от три години след изтичане на едногодишния срок по чл.82 ГПК. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение,