Определение № 236 от 14.12.2020 г. на ВКС по т. д. № 1857/2019 г.

Постъпила е молба вх.№ 8069 от 20.10.2020г. изходяща от „Винарска изба Старосел” ЕООД и „Балкантабако“ ЕООД чрез адв. Б. С., за връщане на сумата 85 464.90лв., внесена по сметка на ВКС за обезпечения във връзка с искане по 48, ал.2 ЗМТА за спиране на изпълнението на арбитражно решение от 08.07.2019 г., постановено по арб. д. № 003/2019 г. на Арбитражен съд при Европейска юридическа палата - [населено място]. Молителите твърдят и представят доказателства, че с извършено плащане са погасили изцяло задължението, произтичащо от арбитражното решение. Поради това правят искане внесената като обезпечение по чл.48, ал.2 ЗМТА сума да бъде възстановена чрез превод по посочена в молбата банкова сметка с титуляр „Винарска изба Старосел” ЕООД по банкова сметка в „ПроКредит Банк”ЕАД - IBAN: BG78 PRCB 9230 1050 3987 01; BIC: PRCBBGSF. Върховен касационен съд, ТК, състав на І отделение, след преценка на данните и на доказателствата по делото, приема следното: С определение № 7 от 05.08.2019г., постановено по настоящото дело, е спряно на основание чл.48, ал.2 ЗМТА изпълнението на арбитражно решение от 08.07.2019г., постановено по арбитражно дело № 003/2019 г. на Арбитражен съд при Европейска юридическа палата - [населено място], с което са осъдени „Балкантабако” ЕООД и „Винарска изба Старосел”ЕООД да заплатят солидарно на „Рила консулт” ЕООД сумата 78 926.90лв., ведно със законната лихва от 01.03.2019г. и разноски за арбитражното производство. Спирането на изпълнението е допуснато като мярка на обезпечение във връзка с предявен от „Винарска изба Старосел”ЕООД, [населено място], обл.Пловдив и „Балкантабако”ЕООД, [населено място], обл.Пловдив иск по чл.47 ЗМТА за отмяна на арбитражното решение като е констатирано, че с преводно нареждане от 31.07.2019г. е внесена от ищеца „Винарска изба Старосел”ЕООД по сметката на Върховен касационен съд за обезпечения сума в размер на 85 464.90лв. с посочено основание „гаранция по искане за спиране на изпълнението на решение по арбитражно дело № 003/2019 г. на АСЕЮП”. С решение № 99 от 13.10.2020г., постановено по настоящото дело, искът за отмяна на арбитражното решение е отхвърлен и производството по чл.48 и сл. ЗМТА пред ВКС е приключило. От приложените към молбата доказателства се установява, че след постановяване на решението по чл.48 ЗМТА, на 19.10.2020г. с преводно нареждане за кредитен превод е наредено плащане в полза на „Рила консулт”ЕООД на сумата 102 077.46лв. с посочено основание на превода „изпълнение на решение от 08.07.2019г. на АС при ЕЮП, съгласно Решение № 99 от 13.10.2020г. по т.д.№ 1857/2019г. на ВКС”. На „Рила Конслут” е изпратен препис от молбата, съдържаща искането за възстановяване на внесеното обезпечение по сметката на ВКС като на това дружество е дадена възможност за становище. Срокът е изтекъл и „Рила консулт” не е възразила срещу твърденията за погасяване на задължението на „Винарска изба Старосел” ЕООД и „Балкантабако“ ЕООД с изпълнително основание арбитражното решение. При така изложените обстоятелства настоящият съдебен състав намира, че молбата за връщане на внесената като обезпечение по чл.48, ал.2 ЗМТА сума е основателна. Молителите са погасили доброволно задълженията си към „Рила Консулт“ ЕООД, произтичащи от арбитражното решение по арб. д. № 003/2019 г. на Арбитражен съд при Европейска юридическа палата - [населено място]. С оглед целта на обезпечението по чл.48, ал.2 ЗМТА не съществува основание след погасяване на задълженията сумата за обезпечение да бъде задържана по сметката на ВКС, поради което същата следва да бъде възстановена по посочената банкова сметка. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение,