Определение № 258 от 31.03.2023 г. на ВКС по т. д. № 397/2023 г.

Производство по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на М. Н. К., действаща като ЕТ „М. К.“, срещу определение № 548/18.08.2022 г., постановено по т. д. № 692/2022 г. на Апелативен съд София, с което е обезсилено определение № 901921/13.06.2022 г. по т. д .№ 145/2012 г. на Окръжен съд Благоевград. В жалбата се твърди, че обжалваното определение е недопустимо, евентуално незаконосъобразно. Аргументи в подкрепа на тезата, че определението на въззивния съд е недопустимо се извличат от разпоредбата на чл. 613а ТЗ, която не регламентира обжалваемост на определението, постановено от Окръжен съд Благоевград. Твърдението за незаконосъобразност се мотивира с обстоятелството, че въззивният съд се е произнесъл по нередовна частна жалба, тъй като тя е депозирана от лице без надлежно учредена представителна власт по отношение на НАП. Отделно се заявява становище, че определението е постановено на основание чл. 252 ГПК, вр. с чл. 621 ТЗ. Съдът по несъстоятелността чрез тълкуване е преодолял една празнота в закона. Релевира се довод, че вземанията на НАП са погасени поради изтичане на абсолютния десетгодишен давностен срок. Ирелевантно за погасяване на вземанията се явява обстоятелството, че те са предявени преди изтичане на давността, включително и при съобразяване на разпоредбата на чл. 658а ТЗ. За неприложима се счита от жалбоподателя редакцията на чл. 171, ал. 2 ДОПК /ДВ. бр. 105/2020 г./, която е в сила от 01.01.2021 г. При заявените твърдения се формулира искане за обезсилване на атакуваното определение, евентуално за неговата отмяна и връщане на делото на въззивния съд, който да остави частната жалба без движение с указания за представяне на редовно пълномощно в полза на лицето, което я е подало. От ответника по жалбата НАП не е подаден отговор. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение, като взе в предвид изложените доводи и провери данните по делото, намира следното: Частната жалба е подадена от легитимирана да обжалва страна в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на обжалване акт, с който за пръв път се прекратява производство /имплицитно/, поради което същата се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. От материалите по делото се установява, че по отношение на ЕТ „М. К.“ е открито производство по несъстоятелност, което е във фазата на осребряване. На 30.05.2022 г. от длъжника е подадена молба за заличаване на кредитора НАП от списъка на приети вземания като искането е мотивирано с твърдения, че задълженията на едноличния търговец към НАП са отпаднали. За доказване на това твърдение по делото са представени две удостоверения /л.2373 и л.2374 от делото на Окръжен съд Благоевград/. С определение № 901 921/13.06.2022 г. от Окръжен съд Благоевград е счетено, че представените удостоверения доказват наличието на предпоставки за заличаване на НАП от окончателния списък на приетите от синдика вземания в производството по несъстоятелност. С тези мотиви е постановено заличаване на НАП като кредитор в производството по несъстоятелност, открито по отношение на ЕТ „М. К.“. С обжалваното в настоящото производство определение състав на Апелативен съд София е обезсилил определението на Окръжен съд Благоевград за заличаване на НАП като кредитор с мотив, че в ТЗ липсва предвидена правна възможност прието вземане да бъде изключено от списъка извън производството по чл. 692 ТЗ, чл. 694 ТЗ или извън етапа одобряване на сметка за разпределение на суми, получени от реализация на активи. Постановеният от състав на Апелативен съд София акт е допустим и правилен. Действително, постановеното от Окръжен съд Благоевград определение не е сред изброените от чл. 613а ТЗ актове, тъй като е постановено по искане на длъжника, чиято допустимост ТЗ не регламентира изрично. Тъй като с този акт се ограничават правата на НАП в производството по несъстоятелност, то на основание чл. 621 ТЗ следва да се приложи общата уредба, предвидена в чл. 274, ал. 1 ГПК, и да се счете, че постановеното от окръжния съд определение е обжалваемо. В този смисъл изцяло неоснователни са твърденията на ЕТ „М. К.“, че постановеното от Окръжен съд Благоевград определение е по движение на делото, съответно отменяемо от постановилия го съд. Като е разгледал жалбата на НАП въззивният съд е действал в съответствие със закона и е постановил допустим съдебен акт. Частната жалба срещу определението на окръжния съд е била подадена от лице, притежаващо надлежна представителна власт, доколкото по делото няма доказателства за оттегляне на пълномощията, дадени със заповед № ЗЦУ-ОПР-7/14.01.2020 г. и заповед № ЗЦУ-ОПР-9/30.01.2020 г. на изпълнителния директор на НАП. Следователно, правилно същата е била разгледана от въззивния съд като редовна и допустима. Ще следва да бъдат споделени изводите на въззивната инстанция, че единствено в производство по чл. 692 ТЗ, чл. 694 ТЗ и чрез обжалване на сметката за разпределение по реда на чл. 729, ал. 3 ТЗ, вр. с чл. 728 ТЗ може да се интервенира върху приетите от синдика вземания на кредиторите в несъстоятелността. Процедура по заличаване на прието вземане, както е процедирал Окръжен съд Благоевград, не е разписана в закона. Тук трябва да бъде посочено, че твърденията за настъпила абсолютна давност по отношение на вземанията, заявени от НАП, са релевирани едва с подадената пред настоящата инстанция частна жалба. Дори и да се окажат основателни тези твърдения, те няма как да бъдат съобразени от съда, ако не са релевирани по надлежния ред. Изложеното налага извод, че съставът на Апелативен съд София е процедирал законосъобразно, поради което обжалваното определение следва да бъде потвърдено. С тези мотиви и на основание чл. 274, ал. 2 ГПК настоящият състав на първо търговско отделение на ВКС