Определение № 551 от 15.12.2016 г. на ВКС по т. д. № 1853/2016 г.

Производство по чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица], срещу определение №208/07.06.2016 г. на Великотърновския апелативен съд. С определението е оставена без разглеждане частната жалба на дружеството, против решение № 59 от 23.03.2016 г. по в. гр. д. № 342/2015 г. на Габровския окръжен съд, в частта, с която е потвърдено решението на Габровския окръжен съд, с което е оставена без уважение частната жалба вх. №378/10.02.2015г. и /последващи уточнителни молби/ на дружеството срещу действията на ЧСИ. С това решение Габровският окръжен съд е оставил без разглеждане, като недопустима, жалбата на [фирма] срещу изпълнението на изброените в него вещи. Искането е за отмяна на определението като неправилно, по изложени в жалбата съображения. Претендират се разноски. В писмен отговор [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място] твърди, че частна жалба е процесуално недопустима, т. к. актовете на апелативните съдилища по жалби по чл. 435 ГПК, вкл. и тези за потвърждаване актове за връщане на жалби, не подлежали на касационно обжалване. Направено е искане за присъждане на разноски по представен списък. Длъжникът по изпълнителното дело [фирма] в н. не взема становище по жалбата. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 от ГПК. Определението на ВтАС, с което е потвърдено решение №59/23.03.2016г. на Габровския окръжен съд, с което е била оставена без разглеждане частната жалба на [фирма], е окончателно / ТР №3/2005г. на ОСГК на ВКС/. Определението на ВтАС, с което е оставена без разглеждане частната жалба на [фирма] против решение № 59 от 23.03.2016 г. по в. гр. д. №342/2015 г. на Габровския окръжен съд, с което е оставена без уважение частната жалба вх. №378/10.02.2015г. / и други уточнителни молби/ срещу действията на ЧСИ, е правилно. Изводите за недопустимост на частната жалба срещу решението на Габровския окръжен съд са изцяло съобразени с постановките на т.2 на ТР №3/12.07.2005г. на ОСГК на ВКС. С решението си Габровският окръжен съд се е произнесъл по оплакванията на частната жалба на [фирма] срещу действията на ЧСИ и я оставил без уважение. Според разпоредбата на чл.436 и сл. ГПК в производство, образувано по жалба срещу действия на съдебния изпълнител, окръжният съд действа като контролна, а не като въззивна инстанция. Решението му е окончателно и не подлежи на обжалване - чл. 437, ал. 4 ГПК. Единствено решението на съдебния изпълнител за разпределение подлежи на обжалване пред две инстанции, съгласно разпоредбата на чл. 463, ал.3 ГПК. Решението на апелативния съд в този случай е окончателно. При тази правна уредба на контрола за законосъобразност на актовете на съдебния изпълнител се налага извод, че актовете на окръжния съд, с които се прекратява производството по делото, не подлежат на триинстанционно разглеждане. С оглед на изхода от обжалването на [фирма] се присъждат разноски 200 лв., на основание чл.11 от Наредба №1 за определяне на минималните адвокатски възнаграждения. Водим от изложеното ВКС, Търговско отделение, първо отделение в настоящия си състав