Определение № 50013 от 23.01.2023 г. на ВКС по т. д. № 385/2021 г.

Производството е по чл.248 ГПК. Образувано е по молба с вх. № 508826/01.11.2022 г., подадена по пощата на 31.10.2022 г. от Сдружение „Клъстер за развитие на енергийно ефективни решения и алтернативни енергоизточници за домакинства и сгради“ със седалище в [населено място], с която е поискано изменение и допълване на постановеното по делото решение № 50097 от 30.09.2022 г. в частта за разноските. В молбата се поддържа, че с решението съдът е присъдил на ответника всички направени в производството пред ВКС разноски, отразени в списък по чл.80 ГПК, без да съобрази, че с определението по чл.288 ГПК въззивното решение е допуснато до касационно обжалване само по един от общо пет правни въпроса и само по един от предявените искове - за отмяна на решение на общото събрание на сдружението - ответник за освобождаване на Е. Е. като член на УС. Същевременно, въпреки недопускането на касационно обжалване по останалите два иска, съдът е пропуснал да присъди разноски по чл.78, ал.3 ГПК на молителя в качеството му на ответник в касационното производство. Излагат се и съображения за неправилно изчисление на размера на разноските, които се дължат на касатора „Прима Ел“ ООД за производството пред първата инстанция съобразно крайния изход на спора в производството пред ВКС, и за липса на произнасяне по разноските, които се дължат на молителя за първоинстанционното производство, съразмерно на отхвърлените искове. Въз основа на посочените твърдения и доводи се прави искане за изменение и допълване на решението в изложения в молбата смисъл. Препис от молбата е връчен на насрещната страна „Прима Ел“ ООД със седалище в [населено място], която не е подала отговор в срока по чл.248, ал.2 ГПК. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното: Молбата е допустима - подадена е от надлежна страна в срока по чл.248, ал.1 ГПК, а по същество е частично основателна. С постановено по настоящото дело определение № 101от 23.02.2022 г. е допуснато касационно обжалване на решение № 1480 от 19.10.2020 г. по т. д. № 2177/2020 г. на Апелативен съд - София в частта, с която е отменено решение от 16.12.2019 г. по т. д. № 916/2017 г. на Софийски градски съд и е отхвърлен предявеният от „Прима Ел“ ООД против Сдружение „Клъстер за развитие на енергийноефективни решения и алтернативни енергоизточници за домакинства и сгради“ иск с правно основание чл.25, ал.4 ЗЮЛНЦ за отмяна на решение от 23.09.2014 г. на общото събрание на сдружението - ответник за освобождаване на Е. К. Е. като член на Управителния съвет и за освобождаването му от отговорност поради липса на предпоставките по чл.33, ал.1, т.1 от Устава на сдружението. Със същото определение не е допуснато касационно обжалване на решението на въззивния съд в частта, с която е потвърдено решение от 26.02.2018 г. по т. д. № 916/2017 г. на Софийски градски съд за отхвърляне на предявените от „Прима Ел“ ООД против Сдружение „Клъстер за развитие на енергийноефективни решения и алтернативни енергоизточници за домакинства и сгради“ искове с правно основание чл.25, ал.4 ЗЮЛНЦ за отмяна на останалите решения от 23.09.2014 г. на общото събрание на сдружението по т.1, т.3 и т.4 от дневния ред. С решение № 50097 от 30.09.2022 г., постановено по реда на чл.290 ГПК, настоящият състав на ВКС е отменил решението по т. д. № 2177/2020 г. в допуснатата до касационно обжалване част и е уважил иска за отмяна на решението от 23.09.2014 г. на ОС на сдружението - ответник за освобождаване на Е. Е. като член на УС, като на основание чл.78, ал.1 ГПК е осъдил ответника да заплати на „Прима Ел“ ООД направените за защита по иска разноски в размер общо на 1 170 лв. за трите съдебни инстанции. Съгласно чл.248, ал.1 ГПК, в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта за разноските. В случая с постановяване на определението по чл.288 ГПК на 23.02.2022 г. въззивното решение е влязло в сила в недопуснатата до касационно обжалване част, с която е потвърдено решението на първоинстанционния съд от 26.02.2018 г. по т. д. № 916/2017 г. за отхвърляне на исковете по чл.25, ал.4 ЗЮЛНЦ за отмяна на решенията на ОС от 23.09.2014 г. по т.1, т.3 и т.4 от дневния ред на събранието /с изключение на решението за освобождаване на Е. Е. като член на УС/. В едномесечния срок от постановяване на определението молителят не е подал молба за изменение и допълване на определението и в резултат на това е пропуснал възможността да иска преразглеждане на спора за разноските, които се дължат на всяка от страните съобразно изхода на правния спор по отхвърлените с влязлата в сила част н въззивното решение искове. Разноските по повод на тези искове не са предмет на решението, с което касационната инстанция се е произнесла по съществото на касационната жалба срещу допуснатата до касационно обжалване друга част на въззивното решение, а именно - частта, с която е потвърдено решението на първоинстанционния съд от 16.12.2019 г. за отхвърляне на иска по чл.25, ал.4 ЗЮЛНЦ за отмяна на решението на ОС от 23.09.2014 г. за освобождаване на Е. Е. като член на УС. Поради това молбата за изменение и допълване на постановеното от състава на ВКС решение № 50097 от 30.09.2022 г. с произнасяне по отговорността на страните за разноски във връзка с исковете по чл.25, ал.4 ЗЮЛНЦ, по повод на които не е допуснато касационно обжалване с определението по чл.288 ГПК, е неоснователна. Предмет на произнасяне с постановеното в производството по чл.290 ГПК решение е единствено искът по чл.25, ал.4 ЗЮЛНЦ за отмяна на решението на ОС от 23.09.2014 г. за освобождаване на Е. Е. като член на УС и с оглед на това по реда на чл.288 ГПК молителят би могъл да иска изменение и допълване на решението единствено по отношение на разноските, които се дължат съобразно изхода на спора по този иск. С решението от 30.09.2022 г. съставът на ВКС е разрешил спора по същество като е уважил иска за отмяна на решението на ОС за освобождаване на Е. Е. като член на УС и съобразно изхода на спора е присъдил разноски на страната, която има право да ги получи според правилото на чл.78, ал.1 ГПК - ищецът „Прима Ел“ ООД. При изчисляване на размера на дължимите разноски съдебният състав е взел предвид доказателствата за реално извършени от ищеца разноски в производството по т. д. № 916/2017 г. на Софийски градски съд, в развилите се пред Софийски апелативен съд въззивни производства по обжалване на актовете на първоинстанционния съд, постановени по иска за отмяна на решението на ОС за освобождаване на Е. Е. като член на УС, както и в производството пред ВКС. Присъдените разноски в размер на 1 170 лв. са съобразени с частичното недопускане на въззивното решение до касационно обжалване, поради което няма основание за тяхното редуциране. Крайният изход на спора в производството пред ВКС не предполага присъждане на разноски в полза на молителя /ответник по уважения иск/ за нито една от съдебните инстанции и с оглед на това искането на молителя за изменение и допълване на решението с осъждане на „Прима Ел“ ООД да му заплати разноски е неоснователно. По изложените съображения молбата по чл.248 ГПК следва да бъде оставена без уважение. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,