Определение № 13361 от 23.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 12058/2025 г.

Производството е по реда на чл. 216а от Закона за обществените поръчки във връзка с чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба, подадена от "Фосталпин Кремс Финалтехник ГмбХ- Австрия", срещу определение № 1104/20.11.2025 г. постановено по преписка № КЗК-941/2025 г. на Комисията за защита на конкуренцията /КЗК, Комисията/, с което е оставено без уважение искането на дружеството за налагане на временна мярка "спиране на процедурата" за възлагане на обществена поръчка, с предмет: „Изграждане, ремонт и възстановяване на ограничителни системи за пътища на републиканските пътища, на територията на страната, стопанисвани от АПИ, съгласно чл. 19, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата по 6 (шест) обособени позиции", открита с Решение № F733738/19.09.2025 г. на Председателя на УС на Агенция "ПътнаИнфраструктура, с уникален номер в ЦАИС 00044-2025-0125. Релевирани са твърдения за неправилност на определението, като необосновано и издадено в противоречие с приложимия материален закон, по които се претендира отмяната му, постановяване на временна мярка "спиране на процедурата" и присъждане на направените в производството пред ВАС разноски. Ответната страна - Агенция "Пътна инфраструктура" /АПИ/, чрез пълномощника юрк. Д. Борисов, изразява становище за неоснователност на частната жалба в подробно мотивиран писмен отговор. Върховният административен съд намира частната жалба за допустима, като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 216а, ал. 1 ЗОП, а разгледана по същество - за неоснователна, по следните съображения: С обжалваното определение е оставено без уважение искането на "Фосталпин Кремс Финалтехник ГмбХ- Австрия", за налагане на временна мярка "спиране на процедурата" за възлагане на обществена поръчка, с предмет: Изграждане, ремонт и възстановяване на ограничителни системи за пътища на републиканските пътища, на територията на страната, стопанисвани от АПИ, съгласно чл. 19, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата по 6 (шест) обособени позиции", открита с Решение № F733738/19.09.2025 г. на Председателя на УС на Агенция "ПътнаИнфраструктура. За да постанови посочения резултат, Комисията отчита, че дружеството, което претендира налагане на временна мярка "спиране на процедурата" следва да обоснове и установи наличието на обстоятелства, налагащи спиране на процедурата, в отклонение от общото правило, че жалба срещу решение за откриване на процедурата не спира изпълнението й. Това не е сторено от "Фосталпин Кремс Финалтехник ГмбХ- Австрия", което не представя доказателства, от които да е видно, че интересът му или този на обществото, ще бъдат увредени съществено и по начин, който би могъл да бъде възпрепятстван чрез спиране на процедурата. Изрично е изтъкнато, че евентуалната незаконосъобразност на атакуваното решение за откриване, не дава основание да се приеме, че интересите на жалбоподателя или на обществото като цяло ще бъдат накърнени от продължаването на процедурата, с оглед текста на чл. 204, ал. 4 ЗОП, според който произнасянето по временната мярка не обвързва КЗК при решаване на спора по същество, нито засяга останалите искания на жалбоподателя. С оглед изложените от възложителя съображения в подкрепа на необходимостта от своевременното провеждане и възлагане на обществената поръчка, са обсъдени възможните последици за всички интереси във връзка с възлаганите дейности по поддържане на автомагистрали. Така, доколкото спирането на процедурата би рефлектирало негативно върху интересите на обществото, като забавянето създава вероятност за отлагане на сключването на договор за възлагане на обществената поръчка, съответно - на изпълнението на дейностите, предмет на поръчката, с което биха били засегнати значими интереси на неограничен брой лица, имащи приоритет пред интересите на жалбоподателя, е прието, че не са налице предпоставките за спиране на процедурата, още повече, че като гаранция за защита на интересите на жалбоподателя и потенциалните участници в процедурата, е въведена законова забрана за сключване на договор от възложителя с избрания за изпълнител, преди влизане в сила на всички решения по процедурата. По тези съображения искането на жалбоподателя за налагане на временна мярка "спиране" е преценено като неоснователно и оставено без уважение от КЗК. Определението е правилно и не страда от твърдяните с частната жалба пороци. При произнасянето си КЗК е взела предвид разпоредбите на чл. 204, ал. 2 и ал. 3 ЗОП, като е преценила възможните последици с оглед интересите на участниците, възложителя и обществения интерес, и мотивирано е отказала налагането на временната мярка. Съгласно чл. 204, ал. 2 ЗОП, при произнасяне по искане за налагане на временна мярка "спиране на процедурата за възлагане на обществена поръчка", КЗК преценява възможните последици от налагане на мярката с оглед всички интереси, които могат да се увредят въз основа на твърденията в жалбата, становището на възложителя и приложените от страните доказателства, а ал. 3 на посочения текст изрично урежда възможността Комисията да не наложи временна мярка, когато отрицателните последици за всички интереси, които могат да се увредят, превишават ползата от нейното налагане. В конкретния случай КЗК реализира дължимата преценка, отчитайки обстоятелствата, визирани в чл. 204, ал. 2 ЗОП и възможните последици от налагане на мярката, с оглед всички интереси, които могат да се увредят, както и предмета на поръчката, насочен към поддържане на автомагистрали - текущо, зимно и ремонтно-възстановителни работи при аварийни ситуации. При това обосновано приема, че мярката "спиране" не следва да бъде наложена, тъй като спирането би предизвикало значително по-големи вреди за засегнатите страни, включително за възложителя и обществото, спрямо ползите от налагането й, които са единствено в интерес на жалбоподателя. Следва да се има предвид, че не налага извод в различен смисъл твърдението на жалбоподателя, че поддържането на пътната мрежа в страната е обезпечено и няма опасност за живота и здравето на хората, превид наличието на законоустановени задължения за възложителя да подобрява безопасността на движението по пътищата в страната, с цел опазване на здравето и живота на гражданите. Доколкото превес следва да се даде именно на защитата на обществения интерес, пред евентуалното увреждане на интереса на жалбоподателя и специфичният предмет на поръчката е насочен към подобряване и обезопасяване на републиканската пътна мрежа /РПМ/ чрез изграждане, ремонт и възстановяване на ограничителни системи за пътищата от РПМ, което, от своя страна, е от значение за развитието на икономиката, туризма и сигурността, то следва да се приеме, че е налице презумираният от законодателя, значим обществен интерес, наложил изключването на суспензивния ефект при оспорването на решение за откриване на обществена поръчка. Не следва да бъдат обсъждани твърдяните с частната жалба, нарушения на ЗОП, допуснати при издаване на атакувания акт на възложителя, доколкото на този етап от производството, както правилно приема и Комисията, е недопустимо произнасяне по въпроси, засягащи съществото на спора относно законосъобразността на акта за откриване на поръчката. Не намира основание и възражението на жалбоподателя, че законосъобразната процедура по възлагане, защитава не само неговия интерес, но и този на обществото като цяло, тъй като финансирането на пътното поддържане се осигурява от държавния бюджет - в противен случай то би наложило спирането на всяка възлагана по реда на ЗОП процедура при нейното обжалване, с оглед изискването за законосъобразното й откриване и провеждане. Комисията правилно е отчела специфичния предмет на обществената поръчка, при което е извела вярно заключение, че спирането на процедурата в случая ще се отрази отрицателно върху интересите на обществото, тъй като забавянето ще доведе до необосновано отлагане във времето на сключването на договор за възлагане на обществена поръчка, която е от значение за своевременното поддържане на автомагистралите в страната. Правилно е отчетено и правилото на чл. 112, ал. 8 ЗОП, че възложителят няма право да сключи договор с определения изпълнител преди влизането в сила на всички решения по процедурата. По изложените съображения, настоящият съдебен състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, счита, че определението на КЗК е правилно и при постановяването му не са допуснати твърдяните в частната жалба пороци, като основания за отмяната му, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора претендираните от жалбоподателя разноски не следва да бъдат присъждани, а искането на ответника за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, своевременно предявено с отговора по частната жалба, се явява основателно. Поради това и частният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати на АПИ сумата от 200 лв, представляваща определен от съда размер на възнаграждението за настоящото производство. Водим от горното и на основание чл. 216а, ал. 1 ЗОП, съдът