Определение № 13335 от 09.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11189/2024 г.

Производството е по повод частна жалба от Столична община, представлявана от кмет В. Терзиев, чрез процесуален представител против определение № 19489/10.10.2024 г., постановено по адм. дело № 8120/2024 г. по описа на Административен съд София – град. С обжалваното определение, решаващият съдебен състав е спрял производството по делото, предвид служебно и известен факт във връзка с образувано тълкувателно дело № 6/2023 г. по описа на Върховен административен съд, което има пряка относимост към първоинстанционното съдебно производство. Първостепенният съд е приел преюдициалност на тълкувателното дело, по което не е постановен тълкувателен съдебен акт към развитите в частната му жалба. Оплакванията развити в частната жалба са за липса на мотиви на оспорваното определение; незаконосъобразност на същото, предвид липса на основания за такова процесуално действие на съда и се прави искане за отмяна на съдебния акт и да се върне делото на компетентния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. В срока за отговор от ответната страна – Столичен общински съвет не е постъпило становище. Върховен административен съд, шесто отделение в този съдебен състав, като взе предвид искането за спиране на производството в условията на чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК във вр. чл. 144 от АПК, приема следното. Частната жалба е неоснователна. Първостепенният съд съобразявайки правното основание и фактическите обстоятелства, по които се е развило административното производство е стигнал до правилен извод да спре производството по делото, образувано по жалба на кмета на СО против решение № 340 по Протокол № 15 от 11.07.2024 г. на Столичния общински съвет. С обжалваното пред административния съд решение, на основание чл. 21, ал. 1, § 3, ал. 4 от ПЗР на Закона за публичните предприятия, чл. 21, ал. 1, т. 23 и ал. 2 от ЗМСМА, чл. 221, т. 1 във връзка с чл. 219, ал. 2 от ТЗ и чл. 23, ал. 1, т. 1 и чл. 43, ал. 1 от Наредбата за реда за учредяване и упражняване на правата на общината в публичните предприятия и търговски дружества с общинско участие в капитала е 1) открита процедура за избор на членове на Съвета на директорите, респ. Надзорен съвет на общински публични предприятия - търговски дружества с едноличен собственик на капитала Столична община; 2) утвърдени са изискванията към кандидатите; 3) утвърдени са необходимите документи за участие в процедурите, начинът и сроковете за подаването им и редът за провеждане на процедурите по избор; 4) избрана е комисия за номиниране и са й възложени функции по провеждане на процедурата; 5) извършена е промяна в съставите на органи на управление на съответните общински публични предприятия - търговски дружества с едноличен собственик на капитала Столична община. Първостепенният съд обосновава процесуалното си действие с правното основание по чл. 229, ал.1, т. 4 от ГПК във вр. чл. 144 от АПК. Аргумент за това е изведен от безспорно обстоятелство и което е служебно известно на съда, образуваното и висящо пред Върховен административен съд тълкувателно дело № 6/2023 г. Тълкувателното дело е образувано по искане на министър на външните работи за приемане или не на тълкувателно решение за „1. При провеждане на конкурсна процедура за избор и назначаване на членове на органи за управление и контрол на публични предприятия по реда на Закона за публичните предприятия и на Правилника за прилагане на Закона за публичните предприятия, действа ли министърът в качеството му на орган, упражняващ правата на държавата в публичното предприятие, като административен орган и като орган на власт или като гражданскоправен субект в качеството му на собственик на капитала на търговското дружество?; 2. Актовете на министър при провеждане на конкурсна процедура за избор и назначаване на членове на органи за управление и контрол на публични предприятия представляват ли административни актове, които подлежат на съдебен контрол по реда на Административнопроцесуалния кодекс?“. Според административният съд, въпросите, по които следва произнасяне от Общото събрание на Върховния административен съд са сходни и решими, с изведените оплакванията, по които следва да се произнесе решаващия частната му жалба съдебен състав. Този състав на Върховния административен съд намира, че има аналогия по спорните въпроси, които следва да се разрешат със съдебен тълкувателен акт и тези, на които се дължи отговор по предизвикания правен спор относно допустимостта на жалба срещу решение на Общинския съвет, когато последния действа или не като административен орган или орган на власт или като гражданскоправен субект, в качеството му на принципал на капитала на търговско дружество с общинско участие в условията на ЗПП и Наредбата за реда за учредяване и упражняване на правата на общината в публичните предприятия и търговски дружества с общинско участие в капитала. На следващо място – съдебният състав намира идентичност и по въпроса актовете на общинския съвет, при провеждане на конкурсна процедура по избор и назначаване на членове на органи за управление и контрол на публични предприятия, посочени в обжалваното пред административния съд решение на СОС, представляват ли административни актове, които подлежат на съдебен контрол по реда на АПК. Ако дейността на общинския съвет, в изпълнение на тази компетентност се приеме за административна, безспорно, той ще действа като колективен административен орган и актовете му ще подлежат на контрол по реда на АПК. Обратното - ако се приеме, че компетентността на общинския съвет се свежда до регулиране на гражданскоправна и/или търговско правна дейност по възлагане управлението на общинско търговско, дружество, актовете му не подлежат на контрол по този ред. В образуваното пред АССГ производство по оспорването на решение на СОС, жалбоподателят извежда теза за защита на правата си, че последните са нарушени от административна дейност и логично, по пътя на правната аналогия, висящия спор по оспорване на това, а и не само това решение на СОС е обвързано от това когато публичен орган, в процедури по назначаване на органи на управление на публично търговско дружество в условията на ЗПП и Наредбата за реда за учредяване и упражняване на правата на общината в публичните предприятия и търговски дружества с общинско участие в капитала взема/издава решение, последното в изпълнение на административна дейност ли е изпълнимо и актът, с който приключва процедурата по този ред приема ли се за такъв, подлежащ на съдебен контрол по реда на АПК. Определението за спиране на производството, което се оспорва по настоящото административно дело пред ВАС се обвързва с правното основание по чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК, вр. чл. 144 от АПК. Спирането на производството пред инстанциите по същество се обосновава с приложението на чл.229, ал.1, т.4 от Гражданския процесуален кодекс, приложим във връзка с чл. 144 от АПК. Наличието на противоречива съдебна практика, поставя страните в административното и/или съдебното производство в несигурност, в какъвто смисъл е искането на публичен орган за тълкувателна дейност от ОС на Втора колегия на ВАС. Първостепенният съд, при служебно известен факт, правилно е приел в конкретния случай, че са налице предпоставките на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, приложим по реда на чл. 144 от АПК, тъй като между двете производства съществува връзка на преюдициалност, което е предмет на проведения касационен контрол върху обжалваното определение на АССГ. Предвид изложеното, състав на шесто отделение на Върховния административен съд