Определение от 27.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4893/2024 г.

Административно дело № 4893 по описа на Върховния административен съд за 2024 година е образувано по касационна жалба на М Кар София ЕООД със седалище и адрес на управление в град София, [улица], чрез адвокат Ю. Зарев против решение № 1286 от 27.02.2024 г. на Административен съд – София град, постановено по административно дело № 510/2023 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ревизионен акт № Р-22221021003037-091-001/13.05.2022 г. на органи по приходите при Териториална дирекция на Националната агенция за приходите (ТД на НАП), потвърден и изменен с решение № 1389/31.08.2022 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ град София при Централно управление на НАП.

При произнасяне по същество на спора, настоящият тричленен състав на Върховния административен съд преценява, че за разрешаването на част от спора по делото, който касае приложението на специалния ред за облагане маржа на цената, е необходимо тълкуване на правото на Европейския съюз и по-конкретно на разпоредбата на чл. 314 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно Общата система на данъка върху добавената стойност, наричана по-нататък Директива 2006/112/ЕО.

Във връзка с така установената необходимост, Върховният административен съд, в състав на първо отделение, смята за уместно да отправи до Съда на Европейския съюз (СЕС) преюдициално запитване относно тълкуването на приложимите според него правни норми от посочената директива, относно специалния ред за облагане маржа на цената. По тези съображения съдът формулира съдържанието на преюдициалното запитване, както следва:

I.Страни по делото

Касатор – „М Кар София“ ЕООД със седалище и адрес на управление: град София, [улица], представлявано от адвокат Ю. Зарев.

Ответник по касационната жалба – директор на дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“, град София при Централно управление на НАП, представляван от юрисконсулт В. Арнаудова.

II.Предмет на делото

Производството пред Върховния административен съд, първо отделение е касационно. С касационната си жалба „М Кар София“ ЕООД обжалва решение № 1286 от 27.02.2024 г. на Административен съд – София град, постановено по административно дело № 510/2023 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ревизионен акт № Р-22221021003037-091-001/13.05.2022 г. на органи по приходите при Териториална дирекция на Националната агенция за приходите (ТД на НАП), потвърден и изменен с решение № 1389/31.08.2022 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ град София при Централно управление на НАП.

С ревизионния акт на ревизираното дружество „М Кар София“ ЕООД са установени допълнителни задължения за ДДС в общ размер на 193 584.44 лева за данъчни периоди м.02, 03, 04, 05, 06, 09, 10 и 12.2019 г., от които 169 801.10 лева - начислен ДДС, поради отказ да се признае нулева ставка на ДДС по декларирани от дружеството вътреобщностни доставки (ВОД) на 7 автомобила към получатели в Германия, Франция, Италия и в размер на 23 783.34 лева - начислен ДДС, поради непризнаване на приложения от дружеството специален ред за облагане маржа на цената по реда на чл. 143 и сл. от Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС) по четири сделки към физически лица и съответните лихви за забава в общ размер на 51 266.47 лева.

III.Фактическа обстановка

1. “М Кар София“ ЕООД е българско дружество с ограничена отговорност, което през ревизираните периоди осъществява дейност като дилър на автомобили втора употреба.

2. През ревизираните периоди м. февруари 2019 г. и месец март 2019 г. дружеството е декларирало извършени продажби/доставки на автомобили втора употреба към физически лица, за които като основание за неначисляване на ДДС по общия ред, е посочило специалния ред за облагане маржа на цената по чл. 143, ал.1 ЗДДС.

3. При извършената ревизия, приключила с оспорения ревизионен акт, от органите по приходите е прието, че по част/четири от декларираните фактури специалният ред за облагане маржа на цената не е приложим.

4. С фактура № 4000000014/13.02.2019 г. е документирана продажба на автомобил марка LEXUS GS 450X на стойност 46 000.00 лева с получател К. В.. Във фактурата като основание за неначисляване на ДДС е посочено чл. 143, ал. 1 ЗДДС. Фактурата е издадена във връзка със сключен между „М Кар София“ ЕООД и К. В. договор за покупко – продажба на МПС от 13.02.2019 г. Приложено е банково извлечение за плащане на цялата стойност на продажбата в размер на 46 000 лева. От дружеството е представен протокол за марж № 1…5/13.02.2019 г. за начислен ДДС в размер на 1 057.00 лева.

5. Автомобилът предмет на продажба по посочената фактура е придобит от „М Кар София“ ЕООД по следния начин: с договор за покупко – продажба на право на придобиване собствеността върху употребяван автомобил от 28.01.2019 г., сключен с В. К. – продавач и дружеството като купувач, продавачът прехвърля на купувача правото си на придобиване на собствеността върху автомобил LEXUS GS 450X срещу сумата от 39 700.00 лева. Физическото лице В. К. има сключен договор за лизинг № 1429729710/09.01.2014 г. със Сожелис България ЕООД (лизингодател), по който е лизингополучател. В договора от 28.01.2019 г. е уговорено, че М Кар София ЕООД ще встъпи в правата и задълженията на лизингополучателя по договора за лизинг № 1429729710/09.01.2014 г. сключен между В. К. и Сожелис България ЕООД.

6. С фактура №4...15/28.02.2019 г. е документирана продажбата на автомобил Mерцедес GLC220D 4M на стойност 64 000 лева с получател М. М. Г.. Като основание за неначисляване на ДДС е посочен чл. 143, ал. 1 от ЗДДС. Фактурата е издадена във връзка със сключен между страните договор за покупко-продажба на автомобил от 28.02.2019 г. Представен е Протокол за марж № 1...6/28.02.2019 г. за начислен ДДС в размер на 2 000 лева.

7. Автомобилът предмет на продажба по тази фактура е придобит от ревизираното дружество по същия начин – въз основа на договор за покупко-продажба на право на придобиване собствеността върху употребяван автомобил Mерцедес GLC220D 4M от 21.02.2019 г., сключен между Е. Х. като продавач и "М КАР СОФИЯ" ЕООД като купувач и протокол № 20190221 от 21.02.2019 г. Съгласно клаузите на този договор, Е. Х. продава на "М КАР СОФИЯ" ЕООД срещу сумата от 52 000 лева правото си на придобиване собствеността на посочения автомобил по сключен договор за лизинг № 4491А1/18.11.2015 г. с "ДСК ЛИЗИНГ" АД (лизингодател). За разчетите между контрагентите са приложени следните банкови извлечения: от 27.02.2019 г. за сумата от 52 000, 00 лева – платени в полза на Е. Х., от 26.02.2019 г. за сумата от 24 000, 00 лева – платени в полза на "М КАР СОФИЯ" ЕООД и от 26.02.2019 г. за сумата от 20 000, 00 лв. – платени в полза на "М КАР СОФИЯ" ЕООД.

8. В хода на ревизията от "ДСК ЛИЗИНГ" АД са изискани и са представени документи и фактури, които регламентират взаимоотношенията на лизинговото дружество с Е. Х. и "М КАР СОФИЯ" ЕООД във връзка с лизинговата вещ. От тези документи е установено, че на 21.02.2019 г. собствеността върху посочения автомобил е прехвърлена на "М КАР СОФИЯ" ЕООД с нотариално заверен договор, сключен между ДСК Лизинг АД и "М КАР СОФИЯ" ЕООД, като лизингодателят писмено е заявил, че между двете дружества не е имало финансови взаимоотношения по повод лизинговия договор и неговия обект.

9. С фактура № 4...18/19.03.2019 г. е документирана продажбата на автомобил HYUNDAI I30 4M на стойност 20 500 лева с получател Г. Д. В.. Като основание за неначисляване на ДДС е посочен чл. 143, ал. 1 от ЗДДС. Фактурата е издадена във връзка със сключен между страните договор за покупко-продажба на МПС от 19.03.2019 г. Представен е протокол за марж № 1....8/19.03.2019 г. за начислен ДДС в размер на 250 лева. За плащане на сумата по този договор е представено банково извлечение от 18.03.2019 г. за сумата от 25 500 лв. Във връзка с тази доставка от ревизираното дружество е представен договор за покупко-продажба на право на придобиване собствеността върху употребявано МПС от 15.03.2019 г., сключен между А. П. – продавач и "М КАР СОФИЯ" ЕООД – купувач, на автомобил HYUNDAI I30 4M и протокол № 20190315 от 15.03.2019 г. Съгласно клаузите на този договор, А. П. продава на "М КАР СОФИЯ" ЕООД срещу сумата от 19 000 лева правото си на придобиване собствеността на гореописаното МПС, за което има сключен договор за лизинг № 15266/12.10.2015 г. със "СОЖЕЛИС БЪЛГАРИЯ" ЕООД (лизингодател).

10. С фактура № 4...41/07.10.2019 г. е документирана продажбата на автомобил OPEL INSIGNIA на стойност ЗЗ 500 лева с получател Д. Н. Д.. Като основание за неначисляване на ДДС е посочен чл. 143, ал. 1 от ЗДДС. Фактурата е издадена във връзка със сключен между страните договор за покупко-продажба на МПС от 07.10.2019 г. Представен е протокол за марж № 1...16/07.10.2019 г. за начислен ДДС в размер на 250 лева. Приложени са банкови извлечения от 07.10.2019 г. за плащане за сумата от ЗЗ 500 лева и от 08.10.2019 г. за плащане на сумата от 32 000 лева.

11. За придобиването на автомобил OPEL INSIGNIA ревизираното дружество е придобило и този автомобил с договор за покупко - продажба на право на придобиване собствеността върху употребявано МПС от 19.08.2019 г., сключен между В. Н. – продавач и "М КАР СОФИЯ" ЕООД – купувач. Съгласно клаузите на този договор, В. Н. продава на "М КАР СОФИЯ" ЕООД срещу сумата от 32 000.00 лева правото си на придобиване собствеността на гореописаното МПС, за което има сключен договор за лизинг № 0030236 от 04.04.2019 г. с "ОББ ИНТИРЛИЙЗ" ЕАД (лизингодател).

12. От така представените доказателства е установено и не е спорно по делото, че във всички посочени случаи правото на собственост на автомобилите е придобито от "М КАР СОФИЯ" ЕООД по следния начин:

13. 1/ във връзка с договори за лизинг, по които лизингополучатели са данъчно незадължени физически лица. Всеки от договорите за лизинг изрично предвижда, че след изплащане на лизинговите вноски лизингополучателите придобиват правото на собственост върху автомобила по предвидения в закона ред и изисквания за форма. Лизинговите вноски са с включен ДДС, без физическите лица да имат право на приспадане на платения ДДС. Лизинговите вноски са изплатени изцяло и за лизингополучателите е възникнало уговореното право на придобиване собствеността на автомобилите, обект на лизинга.

14. 2/ с договори, сключени с физическите лица - лизингополучатели по посочените договори за лизинг, М Кар София ЕООД закупува правото да придобие автомобила по съответния договор за лизинг срещу заплащане на определената в този договор цена.

15. 3/ с договори за покупко – продажба, с нотариална заверка на подписите, предвидена от националния закон като форма за действителност, сключени с лизинговите компании ДСК ЛИЗИНГ АД, ОТП ЛИЗИНГ ЕАД, "СОЖЕЛИС БЪЛГАРИЯ" ЕООД и ОББ ИНТЕРЛИЙЗ ЕАД, М Кар София ЕООД придобива правото на собственост върху автомобилите втора употреба. Тези договори са сключени след като М Кар София ЕООД е закупило от физическите лица – лизингополучатели правото да придобие автомобила, обект на лизинг. По така сключените договори М Кар София ЕООД не заплаща цена, доколкото съответната лизингова компания е получила преди това всички лизингови плащания (вноски) изцяло от физическото лице – лизингополучател.

16. М Кар София ЕООД осъществява последваща продажба на посочените автомобили, втора употреба като облага доставката по реда на Глава седемнадесета от ЗДДС – „Специален ред за облагане маржа на цената“. Начисленият от дружеството ДДС е върху маржа на печалбата и върху данъчна основа формирана върху разликата, без дължимия ДДС между цената платена за придобиване на правото на изкупуване на лизинговата вещ по договора с физическото лице – лизингополучател и продажната цена по фактурите към последващите купувачи – физически лица.

17. При тези факти в ревизионния акт от органите по приходите е прието, че режимът на облагане на маржа по чл. 143 ЗДДС не е приложим и извършените от ревизираното лице доставки подлежат на облагане по общия ред, поради което са начислени допълнителни задължения за ДДС както следва: във връзка с доставката по фактура № 4...14/13.02.2019 г. в размер на 6 616.67 лева; във връзка с доставката по фактура № 4...15/28.02.2019 г. в размер на 8 666.67 лева; във връзка с доставката по фактура № 4...18/19.03.2019 г. в размер на 3 166.67 лева; във връзка с доставката по фактура № 4...41/07.10.2019 г. в размер на 5 333.33 лева и допълнителни задължения за лихви върху посочените суми.

18. М Кар София ЕООД е оспорило допълнително начисления ДДС пред директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ София, в производството по задължително административно обжалване на ревизионния акт като е поддържало, че неправилно ревизиращите органи прилагат общия ред за облагане с ДДС относно последващите продажби на автомобили втора употреба, вместо приложения от него специален ред за облагане маржа по чл. 143, ал.1 ЗДДС.

19. Директорът на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр. София е отхвърлил жалбата, но на друго основание. Приел е, че в случая следва да се разграничат две отделни правоотношения на ревизираното дружество – М Кар София ЕООД: първото с лизингополучателите – физически лица относно правото да придобие лизингова вещ, което е равносилно на отказа на лизингополучателя да придобие вещта т.е. поемане на задължение за неупражняване на право, което е доставка на услуга съгласно чл. 9, ал.2, т.2 от ЗДДС. Второто правоотношение е с лизингодателите (лизинговите компании) относно прехвърлянето на правото на собственост върху автомобила – лизингова вещ, което е доставка на услуга по смисъла на чл. 6 от ЗДДС. Цената по доставката на услуга е стойността на заплатеното право на придобиване от страна М Кар София ЕООД. Цената на доставката на стока е нула, тъй като физическото лице лизингополучател е заплатил всички лизингови вноски.

20. Според директора на дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“, гр. София, като краен резултат от така развилите се отношения, е придобиването на право на собственост върху съответните автомобили втора употреба, опосредено от прехвърлянето от страна на лизингополучателя на право на придобиване на лизингова вещ.

21. Поради това е приел, че след като ревизираното лице е дилър и е придобило стоки втора употреба, то са изпълнени условията за прилагане на специалния режим на чл. 143 от ЗДДС за облагане маржа на цената, но е поставил въпроса как следва да се формира данъчната основа по чл. 145 ЗДДС в този случай.

22. От доказателствата по делото директорът е приел, че цената на придобиване на автомобилите е нула, тъй като по сделката между лизинговите компании и М Кар София ЕООД т.е. по доставката на стоките не е заплащана цена. След като цената на придобиване е нула, то данъчната основа по чл. 145 ЗДДС, формирана като разликата, намалена с размера на дължимия ДДС между продажната цена и цената на придобиване, е равна на продажната цена и ревизираното лице ще дължи ДДС в размер върху тази продажна цена, така както е начислен в ревизионния акт, но не по общия ред, а по реда на чл. 143 и сл. от ЗДДС, поради което е потвърдил ревизионния акт в тази му част.

23. Недоволен от резултата от административното обжалване М Кар София ЕООД обжалва ревизионния акт в посочената част пред Административен съд – София град, който с обжалваното в настоящото касационно производство съдебно решение е отхвърлил жалбата на М Кар София ЕООД, включително и в частта на начисления ДДС по посочените по-горе фактури. За да постанови този резултат първоинстанционният съд е приел, че в случая действително са налице две сделки – една между ревизираното дружество и физическо лице и втора между М Кар София ЕООД и лизинговата компания. Именно с лизинговата компания се сключва договора с нотариална заверка на подписите, което е условие за валидност за прехвърлянето на собствеността, като именно с тази сделка се прехвърля собствеността върху автомобила. Според съда доколкото собствеността върху автомобила не може да се прехвърли два пъти едновременно, сделката на М Кар София ЕООД с физическите лица лизингополучатели не може да е доставка на стока, а е доставка на услуга – на правото да се закупи автомобила. След като цената на придобиване на самата стока (по договорите, сключени с лизинговите компании) е нула, както се сочи и от жалбоподателя, тъй като не се плаща на лизинговата компания, то тази цена не може да се обложи с маржа на цената. Цената по другата сделка с физическите лица, не е нула, но по нея се прехвърля услуга (правото), но специалният ред за облагане маржа на цената по чл. 143 от ЗДДС е приложим единствено за стоки, поради което правилно е отказано прилагането на този ред.

24. Това решение е предмет на касационен контрол.

В касационната жалба М Кар София ЕООД оспорва направеното от Административен съд – София град тълкуване на закона. Счита, че правилният подход е, законът да се тълкува от гледна точка на целта на облагането на маржа на цената, така че режимът да не бъде лишен от неговото действие, като се държи сметка и за общите принципи на Директива 2006/112/ЕО отстоявани в практиката на Съда на ЕС.

Дружеството сочи, че е придобило съответния автомобил втора употреба именно на цената, платена на физическото лице лизингополучател, тази цена включва ДДС, платено от лице, което не е приспадало данъка при придобиване на същата стока.

При това положение ако на дружеството бъде отказано да приложи особения режим на маржа на цената, това ще доведе до двойно облагане с ДДС – цел несъвместима с правилата на Директива 2006/112/ЕО и принципите на ДДС като многофазен и некумулативен данък.

Оспорва доводите на съда, че ревизираното лице получава не стока, а услуга. Твърди, че от икономическа гледна точка за М Кар София е налице придобиване на право на собственост върху автомобил срещу цена, която дружеството плаща на физическото лице. За физическото лице е налице икономическа продажба на автомобил, който автомобил лицето фактически е придобило с изплащане на всички вноски по договора за лизинг. От гледна точка на лизинговата компания към момента на сключване на договора за покупко – продажба с М Кар София ЕООД не е налице данъчен ефект за целите на ДДС, тъй като тази компания е осъществила доставката в един минал период (при фактическото предаване на вещта на лизингополучателя съгласно чл. 6, ал. 2, т.3 ЗДДС) и впоследствие при прехвърляне на правото на собственост в предвидената от закона нотариална форма, не извършва нова доставка. В тази връзка М Кар София ЕООД твърди, че физическите лица са получатели по доставка на стока с предмет съответния автомобил, поради което неправилно при последващата продажба на същите права, тази продажба се определя като доставка на услуга.

IV. Приложимо право национално право:

ЗАКОН ЗА ДАНЪКА ВЪРХУ ДОБАВЕНАТА СТОЙНОСТ

Глава седемнадесета

СПЕЦИАЛЕН РЕД НА ОБЛАГАНЕ НА МАРЖА НА ЦЕНАТА

Доставка на стоки втора употреба, произведения на изкуството, колекционерски предмети и антики

Чл. 143 (1) Разпоредбите на тази глава се прилагат за доставка, извършена от дилър, на стоки втора употреба ….., доставени му на територията на страната или от територията на друга държава членка от

1. данъчно незадължено лице;

Данъчна основа

Чл. 145. (1) Данъчната основа на доставката на стока по тази глава е маржът на цената, който представлява разликата, намалена с размера на дължимия данък, между:

1. продажната цена, представляваща общата сума, която дилърът е получил или ще получи от клиента или третото лице за доставката, включително субсидиите и финансиранията, пряко свързани с тази доставка, данъците и таксите, както и съпътстващите разходи за амбалаж, транспорт, комисиони и застраховки, начислени от доставчика на получателя, но без предоставените търговски отстъпки;

2. сумата, която е платена или ще бъде платена за получените от лицата по чл. 143, ал. 1 и 3 стоки, включително данъка по този закон, а когато стоката е внесена - данъчната основа при внос, включително данъка по този закон.

(2) Данъчната основа по ал. 1 не може да бъде отрицателна величина.

V. Приложимо право на Европейския съюз

ДИРЕКТИВА 2006/112/ ЕО

Съображение

(51) Подходящо е да се приеме режим за данъчно облагане в Общността, който да бъде приложен за стоки втора употреба, произведения на изкуството, антикварни предмети и колекционерски предмети, с оглед предотвратяването на двойното данъчно облагане и нарушаването на конкуренцията между данъчнозадължени лица.

Чл. 312

За целите на настоящия раздел се прилагат следните дефиниции:

1. „продажна цена" означава всичко, което съставлява насрещната престация, получена, или която ще бъде получена от данъчнозадължения дилър от клиента или от трето лице, включително субсидии, пряко свързани със сделката, данъци, мита, налози и такси, съпътстващи разходи, като разходи за комисионни, опаковка, превоз и застраховка, начислявани от данъчнозадължения дилър на клиента, но без сумите, посочени в член 79;

2. „покупна цена" означава всичко, което съставлява насрещната престация за целите на точка 1, която доставчикът е получил или ще получи от данъчнозадължения дилър.

Член 314

Режимът за облагане на маржа на печалбата се прилага по отношение на доставките от данъчнозадължен дилър на стоки втора употреба, произведения на изкуството, колекционерски предмети и антикварни предмети, когато тези стоки са му били доставени в рамките на Общността от едно от следните лица:

а)данъчно незадължено лице;

б) друго данъчнозадължено лице, дотолкова доколкото доставката на стоки от това данъчнозадължено лице е освободена от данък в съответствие с член 136;

в) друго данъчнозадължено лице, доколкото доставката на стоки, извършена от това данъчнозадължено лице, попада в обхвата на освобождаването за малките предприятия, предвидено в член 284, и е свързана с дълготрайни активи;

г) друг данъчнозадължен дилър, доколкото ДДС се прилага по отношение на доставката на стоки от този друг данъчнозадължен дилър в съответствие с настоящия режим за маржа на печалбата.

Член 315

Данъчната основа по отношение на доставката на стоки, както е посочено в член 314, е маржът на печалбата, получена от данъчнозадължения дилър, минус размера на ДДС върху маржа на печалбата.

Маржът на печалбата на данъчнозадължения дилър е равен на разликата между продажната цена, начислена от данъчнозадължения дилър за стоките и покупната цена.

VI.Практика на Съда на Европейския съюз

Решение на Съда (девети състав) от 18 май 2017 година по дело C-624/15 („Litdana" UAB срещу Valstybinл mokesиiш inspekcija prie Lietuvos Respublikos finans ministerijos).

т. 23 В началото следва да се припомни, че режимът за облагане на маржа на печалбата, получена от данъчнозадължения дилър при доставката на стоки втора употреба, като разглежданите в главното производство, представлява специален режим за облагане с ДДС, който дерогира общия режим по Директивата за ДДС. Поради това член 314 от тази директива, в който са посочени случаите на прилагане на този специален режим, трябва да се тълкува стеснително (вж. решение от 19 юли 2012 г., Bawaria Motors,

т.24 От членове 314 и 315 от Директивата за ДДС следва, че режимът за облагане на маржа на печалбата позволява на данъчнозадължения дилър да начисли ДДС само върху маржа на печалбата, получена при препродажбата на стоки втора употреба, произведения на изкуството, колекционерски предмети или антикварни предмети, придобити от някое от лицата, посочени в член 314, букви a)—г) от Директивата за ДДС, като маржът на печалбата съответства на разликата между продажната цена, начислена от данъчнозадължения дилър за стоките и покупната цена.

т.25 Видно от съображение 51 от Директивата за ДДС, целта на режима за облагане на маржа на печалбата за стоки втора употреба, произведения на изкуството, колекционерски предмети или антикварни предмети е предотвратяването на двойното данъчно облагане и нарушаването на конкуренцията между данъчнозадължени лица (вж. в този смисъл решение от 3 март 2011 г., Ауто Николови, C-203/10, EU:C:2011:118, т. 47 и цитираната съдебна практика).

т.26 До такова двойно данъчно облагане всъщност би се стигнало, ако върху цялата цена с данък се обложи доставката от данъчнозадължен дилър на стока втора употреба, произведения на изкуството, колекционерски предмети или антикварни предмети, след като цената, при която той ги е придобил, включва ДДС, който е бил платен преди това от лице, попадащо в една от посочените категории в член 314, букви а)—г) от Директивата, и който нито това лице, нито данъчнозадълженият дилър са могли да приспаднат (вж. в този смисъл решение от 3 март 2011 г., Ауто Николови, C-203/10, EU:C:2011:118, т. 48 и цитираната съдебна практика).

т.27 Условията, които трябва да са изпълнени, за да може данъчнозадълженото лице да приложи режима за облагане на маржа на печалбата, са предвидени в член 314 от Директивата за ДДС. Този член, освен че уточнява вида на стоките, които данъчнозадълженият дилър може да достави при режим за облагане на маржа на печалбата, посочва в букви a)—г) списък на лицата, към които данъчнозадълженият дилър следва да се обърне за придобиване на тези стоки, така че да може да приложи посочения специален режим. Общото между тези различни лица е, че те не са имали право да приспаднат платения при покупката на тези стоки ДДС и следователно са понесли цялата тежест на този данък (вж. в този смисъл решение от 19 юли 2012 г., Bawaria Motors, C-160/11, EU:C:2012:492, т. 37).160/11, EU:C:2012:492, т. 28 и 29 и цитираната съдебна практика).

Решение на Съда (четвърти състав) от 29 ноември 2018 година по дело C-264/17 (Harry Mensing срещу Finanzamt Hamm)

т.23 Правилото за стриктно тълкуване обаче не означава, че формулировките, използвани за определяне на посочения режим, трябва да бъдат тълкувани по начин, който би лишил последния от неговото действие. Всъщност тълкуването на тези формулировки трябва да бъде съобразено с преследваните с посочения режим цели и да зачита изискването за данъчен неутралитет (вж. например по аналогия решение от 21 март 2013 г., PFC Clinic, C-91/12, EU:C:2013:198, т. 23 и цитираната съдебна практика).

т. 35 От друга страна, що се отнася по-специално до целите, преследвани с режима за облагане на маржа на печалбата, трябва да се посочи, че съгласно съображение 51 от Директивата за ДДС в областта на стоките втора употреба, произведенията на изкуството, антикварните предмети и колекционерските предмети този режим цели да се предотврати двойното данъчно облагане и нарушаването на конкуренцията между данъчнозадължени лица.

Решение на Съда от 3 март 2011 година по дело C-203/10 (Дирекция „Обжалване и управление на изпълнението" — Варна срещу „Ауто Николови" ООД)

т. 48 До такова двойно данъчно облагане всъщност би се стигнало, ако върху цялата цена с данък се обложи доставката от данъчнозадължен дилър на стока втора употреба, след като цената, при която той я е придобил, включва ДДС, който е бил платен преди това от лице, попадащо в една от посочените категории в член 314, букви а)—г) от Директивата, и който нито това лице, нито данъчнозадълженият дилър са могли да приспаднат (вж. в този смисъл Решение по дело Stenholmen, посочено по-горе, точка 25 и Решение по дело Jyske Finans, посочено по-горе, точка 38).

VII.Мотиви за отправяне на преюдициалното запитване

Разпоредбата на чл. 143, ал.1, т.1 от ЗДДС регламентира, че специалният режим на облагане маржа на цената по Глава седемнадесета на ЗДДС се прилага за доставки извършени от дилър, на стоки втора употреба доставени му на територията на страната от данъчно незадължено лице;

Настоящият касационен състав приема, че този текст от националния закон съответства на чл. 314 и чл. 315 от Директива 2006/112/ЕО и предвид цитираните по-горе решения на Съда ЕС по дело C-624/15 („Litdana" UAB), по дело C-203/10, Ауто Николови и C-264/17 Harry Mensing, подлежи на стриктно тълкуване, съобразено с преследваните с посочения режим цели и при зачитане на принципа за данъчен неутралитет, по начин, който не би лишил посочения специален режим от неговото действие.

При тази правна регламентация в касационното производство следва да се извърши преценка приложим ли е режимът за облагане маржа на цената при установените по делото факти, при които придобиването на стоката втора употреба от данъчно задължения дилър е осъществено чрез две сделки – договор за придобиване правото на изкупуване на лизингова вещ, сключен от дилъра с физическо лице – лизингополучател по договор за финансов лизинг, съдържащ клауза за придобиване правото на собственост срещу цена, заплатена на физическото лице и договор за покупко – продажба на същия автомобил, втора употреба от лизинговата компания страна по договора за лизинг, по който дилърът не дължи заплащане на цена, тъй като всички лизингови вноски за лизинговата вещ, с включен ДДС са платени от физическото лице – лизингополучател. Първоинстанционният съд в обжалваното съдебно решение е приел, че специалният режим не намира приложение при описаната фактическа обстановка. В касационната жалба М Кар София ЕООД поддържа, че отказът да се приложи чл. 143, ал.1, т.1 ЗДДС е в противоречие с целите на този режим предвидени в съображение 51 от Директивата, тъй като на практика води до двойно облагане с ДДС – веднъж при плащане на цената за придобиване на правото на собственост на автомобила по договора за лизинг и втори път при последващата продажба на същия автомобил, което двойно облагане режимът на облагане на маржа цели да избегне.

От друга страна дори да се приеме, че специалният режим е приложим, предвид становището на директора на дирекция ОДОП – София, посочено по-горе, че нормата на чл. 143 ЗДДС намира приложение в разглеждания случай, то следва да се извърши преценка относно формирането на данъчната основа по чл. 145 ЗДДС и по-конкретно дали цената с ДДС, заплатена от М Кар ЕООД на физическото лице – лизингополучател и продавач по договора за прехвърляне на правото да се придобие лизинговата вещ представлява покупна цена за стоката втора употреба. Ответникът счита, че заплатената цена е насрещна престация за прехвърляне на субективно право да се придобие лизинговата вещ като определя тази сделка като доставка на услуга. М Кар София ЕООД в касационната жалба твърди, че това е цената за придобиване на автомобила, втора употреба и следва да участва като покупна цена при формиране на данъчна основа при облагането на маржа. В противен случай, че е налице двойно облагане с ДДС.

За да отговори на този спорни въпроси и да постанови решението си в съответствие с приложимите норми от Директива 2006/112/ЕО и предвид спецификата на фактите в казуса, по които не се открива съдебна практика на Съда на ЕС, Върховният административен съд, първо отделение, намира за необходимо да направи преюдициално запитване до Съда с молба за тълкуване на чл. 314 от Директива 2006/112 и принципа за данъчен неутралитет във връзка с приложимостта на специалния режим на облагане маржа в случай като разглеждания, както и за тълкуване на чл. 315 във връзка с чл. 312, т. 2 от Директивата във връзка с формирането на данъчната основа върху маржа на печалбата и по-специално представлява ли покупна цена по смисъла на цитираните разпоредби, заплатена от данъчнозадължения дилър цена за правото на придобиване на лизингова вещ, в случаи като разглеждания, в който автомобил втора употреба е придобит в резултат на двете сделки, посочени по-горе.

По изложените съображения, Върховният административен съд, първо отделение,