Определение № 9468 от 05.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 9171/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Е. Д. Н. от гр.Кюстендил чрез адв. Иванов против протоколно определение от 16.06.2026 г., постановено по адм. дело № 63/2026 по описа на Административен съд – Кюстендил, с което производството по делото е спряно и преписката е изпратена на Районна прокуратура – Кюстендил, Териториално поделение Дупница за извършване на обстоятелствена проверка по установяване на евентуални престъпни обстоятелства. Частният жалбоподател твърди неправилност на обжалваното определение поради постановяването му при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и материалния закон – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяната му и връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответната страна, Община Дупница, чрез адв. Малоселски оспорва частната жалба като неоснователна. Върховният административен съд, състав на трето отделение, намира частната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 от АПК от надлежна страна, за която подлежащия на инстанционен контрол съдебен акт е неблагоприятен. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна по следните съображения: Производството пред Административен съд – Кюстендил е образувано по искова молба на Е. Д. Н. от гр. Кюстендил, действаща лично и със съгласието на своята майка Д. Н. С., срещу Дирекция „Социално подпомагане“ – Кюстендил за заплащане на обезщетение в размер на 50 000 лева за неимуществени вреди от твърдяно незаконосъобразно бездействие по осигуряване на грижа, надзор и защита по време на настаняването ѝ в социална услуга в [населено място]. В исковата молба са изложени твърдения, че вследствие на липсата на необходимия контрол ищцата е [заличен текст]. В хода на съдебното производство с протоколно определение от 16.06.2026 г., Административен съд – Кюстендил е спрял производството на основание чл. 154а, ал. 1, т. 5 АПК и е изпратил преписката на Районна прокуратура – Кюстендил, Териториално отделение – Дупница, за проверка за евентуални престъпни обстоятелства, свързани със [заличен текст] на ищцата. За да постанови този резултат, съдът е съобразил показанията на разпитаните в съдебното заседание четирима свидетели, твърденията в исковата молба и оспорването от процесуалния представител на ищцата на нейното изявление за доброволност на сексуалните отношения. Определението е правилно. Спирането на производството на основание чл. 154а, ал. 1, т. 5 АПК предполага разкриване на престъпни обстоятелства, чието установяване е от значение за изхода на спора. Необходимо е същите да бъдат конкретизирани и да се намират в обуславяща връзка с предмета на делото. В случая тази връзка произтича от изложените в исковата молба фактически твърдения и естеството на вредите, чието обезщетяване се претендира. Ищцата основава претенцията си на твърдяно неизпълнение на задълженията за грижа, надзор и защита по време на настаняването ѝ в социалната услуга. Твърди, че при излизане до близък търговски обект е [заличен текст]. Именно непредотвратяването на посегателството е посочено като проява на противоправното бездействие, от което произтичат претендираните неимуществени вреди. Поради това установяването на посегателството и обстоятелствата по извършването му има обуславящо значение за преценката на причинната връзка между соченото бездействие и вредите. Неоснователен е доводът, че изложеното в исковата молба е достатъчно за продължаване на производството. Твърденията на страната очертават предмета на доказване, но не заместват доказването на съответните факти. Разпитаните служители сочат, че ищцата не е споделяла за упражнено насилие, докато процесуалният ѝ представител поддържа твърденията за посегателство и оспорва изявлението ѝ пред полицейските органи за доброволност на отношенията поради нейната възраст и неразбиране на подписания документ. Тези различия оставят неизяснени обстоятелствата, при които е [заличен текст]. Спирането не предпоставя извод за извършено престъпление, а осигурява проверката на данните за такова от компетентните органи. Не може да бъде споделено и разбирането, че резултатът от проверката е без значение, тъй като отговорността на ответника при всички случаи би била налице. То предпоставя основателността на иска преди установяването на релевантните факти. Самостоятелният характер на отговорността за административното бездействие спрямо наказателната отговорност на евентуалния извършител не изключва необходимостта от изясняване на твърдяното посегателство. Това изясняване не замества преценката на административния съд относно дължимото поведение и причинната връзка с вредите, а е необходимо за нейното извършване. Установяването на лице, извършило престъпно посегателство спрямо ищцата, би довело до евентуално съпричиняване, съответно –прилагане на материалнправната разпоредба на чл.5 от ЗОДОВ, което пък от своя страна би се отразило на размера на претендираната от ответника обезвреда. Въз основа на гореизложеното, обжалваното определение, като правилно, следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, вр. чл. 236 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,