Решение № 73 от 25.02.2010 г. на ВКС по гр. д. № 856/2009 г.

Решение № 73 от 25.02.2010 г. на ВКС по гр. д. № 856/2009 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Златка Русева Производството е по чл. 290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от М. Г. Г., Й. А. Д., А. Д. Д. и Ж. Д. Д. против решение № 105/2.02.2009 г. на Варненски окръжен съд, постановено по гр. д. № 2231/2007 г. по описа на същия съд, с което е отменено решение от 11.11.2005 г. на Варненски районен съд, 12 състав, постановено по гр. д. № 3985/2004 г. по описа на съда, в частта му, с която Ж. А. П. и П. И. П. са осъдени да предадат на М. Г. Г., Й. А. Д., А. Д. Д. и Ж. Д. Д. владението върху собствената им реална част от 493,53 кв. м от недвижим имот, находящ се в землището на [населено място], кв. Г., представляващ пл. № * по плана на навообразуваните имоти, при описани граници, означена със червен цвят на скицата на заключението на вещото лице на лист 65 от първоинстанционното дело, при посочените за ищците в решението идеални части, на основание чл. 108 от ЗС, както и в частта му, с която са осъдени горепосочените ищци да заплатят на ответниците претендираните под формата на възражение на основание § 4в от ПЗР на ЗСПЗЗ във връзка с чл. 72, ал. 1 от ЗС подобрения и вместо него е постановено: ОТХВЪРЛЯ иска на М. Г. Г., Й. А. Д., А. Д. Д. и Ж. Д. Д. против Ж. А. П. и П. И. П. за предаване владението на следния недвижим имот: реална част с площ от 493,53 кв. м от недвижим имот, находящ се в землището на [населено място] - квартал Г., селищно образувание "Р.", представляващ пл. № * по плана на новообразуваните имоти, при граници на имота: имот пл. № *, пл. № *, пл. № * и останалата част от имот пл. № *, означена със червен цвят на скицата към заключението на вещото лице на лист 65 от първоинстанционното дело, от която първата ищца притежава 1/2 идеална част, а останалите ищци по 1/6 идеална част, придобити по реституция по реда на ЗСПЗЗ, извършена с решение № 478 от 16.03.1998 г. на ПК В., в полза на наследниците на Г. Д. Р., поч. 09.01.1987 г., на основание чл. 108 от ЗС. С определение № 1045/17.11.2009 г. постановено по делото, касационният съд е допуснал касационно обжалване на възивното решение при наличието на хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, във връзка с произнасянето на въззивния съд относно въпроса дали има характер на "сграда" по смисъла на § 4а ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ построената в процесния имот барака, във връзка с определяне съдържанието на това понятие за "сграда" по смисъла на действащите законови разпоредби. В касационната жалба се правят оплаквания за допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост на въззивното решение и се иска неговата отмяна. Ответниците по касационната жалба Ж. А. П. и П. И. П., молят жалбата като неоснователна да бъде оставена без уважение. Върховният касационен съд, ГК, състав на Второ гражданско отделение, като взе предвид доводите на касаторите и извърши проверка на правилността на въззивното решение, на основание чл. 290, ал. 2 от ГПК приема следното. Касационната жалба е постъпила в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК и е процесуално допустима. Подадената касационна жалба е основателна. С мотивите си, въззивният съд се е позовал на § 4, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ относно правната възможност на бившия ползвател, при наличие на предпоставките на § 4, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, да придобие собствеността върху земята, ако е построил сграда до 01.03.1991 г. и след като заплати стойността на земята на нейния собственик. Съдът е приел за безспорно е установено със събраните доказателства по делото, че към 1.03.1991 г. в имота е било построено дървено бунгало на бетонова основа с площ от 8,99 кв. м и пристроена към него стъклена веранда от 17,9 кв. м., като в тази връзка е посочено, че в нормата на § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ не се съдържа определение на понятието "сграда", но то може да се изведе от разпоредбата на чл. 177 от Наредба № 5 за правила и норми по териториално и селищно устройство /отменена ДВ, бр. 48/26.05.1995 г., в сила от 26.07.1995 г., действаща към момента на построяване на бунгалото/, поради което е стигнал до извода, че с оглед на това следва да се приеме, че изградената постройка в имота е сграда по смисъла на § 1в ал. 3, т. 3 от ЗР на ППЗСПЗЗ. При това положение и след като е безспорно е установено, че стойността на имота е заплатена на ответниците, съобразно представените писмени доказателства, въззивният съд е стигнал до крайния извод, че предявеният ревандикационен иск е неоснователен. Становището на настоящата касационна инстанция, че при постановяване на въззивното решение, съдът е допуснал неправилно прилагане на материалния закон произтича от следното: Видно от заявеното с исковата молба, ищците основават претенцията си на настъпила реституция по смисъла на ЗСПЗЗ, по силата на решение № 478 от 16.03.1998 г. на Поземлена комисия [населено място] /лист 4 от първоинстанционното дело/, с което се възстановява правото на собственост на наследници на Г. Д. Р. /настоящите ищци, съгласно удостоверение за наследници от 07.02.2003 г. на К. "Г." В./, в съществуващи /възстановими/ стари реални граници, като съгласно описаното в т. 2 от решението - на нива от 17,307 дка, шеста категория, находящ се в терен по § 4 на Г., в местн. "Ф.", като по плана на стари имотни граници имотът представлява пл. № * и по комбиниран план на м. "Р.", обхваща посочените имоти със съответните планоснимачни номера, между които и част от процесния имот пл. № * с площ от 0,494 дка. Ответниците черпят права от предвидената в § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ разпоредба, която изисква при валидно предоставено право на ползване, за трансформирането на същото в право на собственост на ползвателя, да е налице построена сграда към 1.03.1991 г. и да е заплатена стойността на земята на собственика й, като в тежест на същите е доказването на наличието на това ограничение при земеделската реституция, предвидено от закона. С Правилника за приложение на ЗСПЗЗ законодателят е очертал в разпоредбата на § 1в ал. 3 от същия кои не са сгради по смисъла на § 4а от ЗСПЗЗ, като в т. 3 от същото са посочени непредназначените за постоянно, сезонно или временно обитаване обемно-сглобяеми елементи, независимо от начина им закрепване на терена. Съгласно изложеното в мотивите на въззивния съд е прието, че относно процесната сграда не са налице предвидените в горепосочената разпоредба характеристики. За да приеме обратното по отношение на изградената от ответниците постройка в процесния имот, съдът се позовава на разпоредбата на чл. 177 от Наредба № 5 за правила и норми по териториално и селищно устройство, действаща към момента на застрояването в процесния имот, като в чл. 177 от същата се визират характеристиките на постройки за сезонно ползване, изградени на извънселищни територии, а в ал. 3 от същата се предвижда отделната постройка за сезонно ползване се състои от следните помещения: помещение за обитаване, малка кухня или кухненски бокс, помещение за складиране на инвентар, без въззивният съд да сочи на кои от предвидените изисквания в случая отговаря или не процесната сграда от една страна, а от друга страна липсва съобразяване на така приетата преценка с фактическото положение на изградената постройка към 1.03.1991 г. Видно от данните по заключението на вещо лице инж. Й. В., депозирано в първоинстанционния съд /лист 63,64/ постройката е електрифицирана и водоснабдена, представляваща дървено бунгало на бетонови основи, с пристроена към него остъклена веранда, с общ покрив за стая и кухня, с мивка в кухнята и чешма в двора. Съгласно посоченото обаче в оценителния протокол, депозиран пред въззивната инстанция, постановила настоящото решение-предмет на касационната жалба /лист 15 от делото/, съставен на 20.09.1993 г., в точка четвърто римско от същия е описана паянтова сезонна постройка-бунгало, състоящо се от една стая с веранда на бетонова площадка, дъсчени стени с покрив дървена конструкция с керемиди, с Ел, без В и К /водоснабдяване и канализация/, застроена от 11,50 кв. м, строена без позволителен билет. При това положение въззивният съд е направил изводите си относно горепосочената постройка без да изследва какво всъщност е представлявал последната към 1.03.1991 г., респ. към момента на оценяването и по стартиралата административна процедура по изкупуване на земята от страна на ползвателите - настоящи ответници, когато според горепосочения протокол същата не е водоснабдена, а в данните по експертизата на вещото лице се сочи, че има водоснабдяване на същата. Изясняването на тези обстоятелства е от важно значение за изхода на спора, тъй като трайната практика на ВКС, във връзка със статута на изградените постройки в имотите, подлежащи на реституция по реда на ЗСПЗЗ, приема, че едноетажни бараки без електрификация, без водозахранване и без сервизни помещения не представляват "сгради" по смисъла на закона и не са предпоставка за трансформиране на правата на ползване в права на собственост. При това положение следва да се отмени въззивното решение и се даде ход на делото по същество пред настоящата инстанция, като е необходимо да се назначи съдебно-техническа експертиза, вещото лице по която след като се запознае с оригиналната преписка, образувана по молба вх. № 792/1992 г., подадена от ползвателката Ж. А. П. за закупуване на процесния имот, пред [община], Район А., К. -Г., и извърши необходимите справки в тази връзка в О., да даде заключение по следните въпроси: какви са били характеристиките на процесната постройка, от колко помещения се е състояла същата към 1.03.1991 г. и с какво предназначение е всяко едно от тях, с оглед предвиденото в чл. 177 от горепосочената Наредба № 5,също така да съобрази заключението с фактическото положение на постройката понастоящем, както и към кой момент е разрешено водоснабдяване на същата, ако е налице такова, или наличие на друг водоизточник в имота, също така отходна канализация или септична яма и тоалетна, след проверка на всички данни в тази връзка, съхранявани в съответните общински служби на горепосочения район на [община]. Водим от горното, състав на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд