Решение № 4262 от 20.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1092/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 219 ЗУТ. Образувано е по касационна жалба на Т. Д. Т., подадена чрез пълномощник адвокат М. Дакова, против Решение № 3402/17.12.2025 г., постановено по административно дело № 421/2025 г. по описа на Административен съд – Русе, с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед № РД-01-1329/28.04.2025 г. на Заместник-кмета на Община Русе по „Устройство на територията“, нареждаща премахване на незаконен строеж „Насип”, находящ се в поземлен имот с [идентификатор] по КККР на гр. Русе, местност [наименование], гр. Русе. В касационната жалба се изказва недоволство от съдебното решение, като основно се излагат доводи за неправилна преценка на съда относно това кой следва да е надлежен адресат на вмененото със заповедта задължение по премахване на строежа. Касационната жалба се поддържа от адвокат Дакова, която моли за отмяна на съдебното решение и на заповедта по съображенията, съдържащи се в писмени бележки. Ответната страна, Заместник-кмета на Община Русе по „Устройство на територията“, редовно призован, не се явява и не взема становище по спора. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага оспореното решение да бъде потвърдено. Върховният административен съд, състав на Второ отделение счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред Административен съд – Русе е заповед, с която на основание чл. 225а, ал. 1 ЗУТ е наредено на Т. Д. Т. да премахне незаконен строеж „Насип“, находящ с собствения му поземлен имот и представляващ натрупване на земна маса върху терена, с приблизителна площ 10900 кв.м., с размер в план и местоположение, показани върху окомерната скица, част от констативен акт № НС-48/04.11.2024 г. Строежът е квалифициран като такъв от VI категория по чл. 137, ал. 1, т. 6 ЗУТ, тъй като е с площ повече от 30 кв.м. и височина повече от 1 м., непопадащ в хипотезата на чл. 151, ал. 1, т. 5 ЗУТ и незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, тъй като е изпълнен без разрешение за строеж. Въз основа на приетите по делото доказателства, в това число и изслушвайки експертно заключение, съдът правилно е установил относимите факти, въз основа на което е извършил цялостна проверка за законосъобразност на оспорената заповед, след което е приел, че е издадена от компетентен орган, в съответната форма, при спазване на административнопроизводствените правила и на материалноправните разпоредби. Възприетите от съда правни изводи се споделят от настоящата съдебна инстанция, тъй като са обосновани и законосъобразни. От страна на жалбоподателя не са били оборени относимите за спора факти, свързани с вида, характеристиките, местонахождението на строежа, периодът на реализирането му, както и обстоятелството, че е изграден без строителни книжа. Установено е, че насипът е изпълнен в периода от 2018 г. до 2024 г., поради което обоснован е изводът на съда за неприложимост на хипотезите за търпимост съгласно § 16 ПР ЗУТ или § 127 ПЗР ЗИД ЗУТ. При извършения от вещото лице оглед на място е установено насипване на големи количества земна маса в имота, като насипът е измерен с площ по-малка от констатираната от органа, но с параметри, които значително надвишават посочените в чл. 151, ал. 1, т. 5 ЗУТ, квалифициращи го като строеж, за изпълнението на който е необходимо издаване на разрешение за строеж. Неоснователно е възражението на жалбоподателя за това, че неправилно е посочен като адресат на заповедта, тъй като друго лице се явява негов извършител. Като адресати на заповедта могат да бъдат посочени както извършителя на строежа, така и неговият собственик и/или възложител, както и лицата, носители на вещни права върху имота, в който е изграден незаконния строеж. Това са и лицата, за чиято сметка се извършва принудителното премахване на строежа, съгласно разпоредбите на чл. 225, ал. 6 и чл. 225а, ал. 5 ЗУТ. Компетентният административен орган разполага с оперативна самостоятелност да определи на кого от посочените лица да възложи задължението по премахване на констатиран незаконен строеж, респективно при две и повече лица, които попадат в посочените категории, не е длъжен да ги ангажира солидарно, а може да посочи за адресат само едно от тях. В конкретния случай, оспорващият е посочен като адресат на заповедта в качеството му на извършител, което обстоятелство правилно е прието за установено от съда предвид съдържащите се в преписката декларации, подписани от Т., в които изрично заявява, че в периода от 2018 г. до 2024 г. е положил насип в неговия парцел. Освен като извършител, както в заповедта, така и в констативния акт Т. е посочен и като възложител на строежа по смисъла на чл. 161, ал. 1 ЗУТ, какъвто безспорно се явява в качеството на собственик на поземлен имот поземлен имот с [идентификатор] по КККР на гр. Русе. Именно в неговия имот се намира насипът, поради което дори да е налице съмнение относно това кой е действителния извършител, адресатът на заповедта следва да се счита за надлежно определен, тъй като е възложител на строежа. По изложените мотиви и като съобрази, че оспореното решение е валидно, допустимо и постановено при правилно приложение на материалния закон, същото следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,