Определение № 3153 от 19.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1982/2026 г.

Производството е по реда на чл. 176а, ал. 3 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на директора на РИОСВ-Варна, против Определение по хода на делото № 13812/10.12.2025 г., постановено по адм. дело № 1579/2025 г. по описа на Административен съд – Варна, с което последният е осъден да заплати на всеки един от жалбоподателите: С. И. С., Р. С. С., Д. С. М., Т. Д. И. сума в размер на по 110 лв. В жалбата се твърди, че определението е неправилно, защото съдът достигнал до грешен правен извод, че органът, ответник в първоинстанционното производство, дал повод за завеждане на делото, поради което разноски не му се дължат. Моли да се отмени определението на Административен съд – Варна като неправилно. В срока по чл. 232 АПК не е депозирано писмено становище от ответните страни чрез адв. М. Димитрова. Върховният административен съд, шесто отделение, в настоящия тричленен състав, намира частната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна, срещу определение, подлежащо на обжалване с частна жалба и в срока по чл. 230 АПК. Разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения: В хода на съдебното производство пред АС-Варна е представено Решение № 240/19.11.2025 г. на министъра на околната среда и водите, с което на осн. чл. 97 от АПК е отменено Решение № ВА-113/ПР/2025 г. на директора на РИОСВ-Варна за преценяване на необходимостта от извършване на оценка на въздействието върху околната среда на проект за ПУП – ПРЗ за ПИ с идентификатори 10135.2552.5835, 10135.2552.5837, 10135.2552.2549, 10135.2552.4300 и 10135.2552.4301 и е върната преписката за ново произнасяне. С определение № 12810/20.11.2025 г. са оставени без разглеждане жалбите на С. И. С., Р. С. С., Т. Е. Т., Д. С. М., Т. Д. И., представлявани от адв. М. Димитрова – АК Варна, против Решение № ВА-113/ПР/2025 г. на директора на РИОСВ-Варна за преценяване на необходимостта от извършване на оценка на въздействието върху околната среда на проект за ПУП – ПРЗ за ПИ с идентификатори 10135.2552.5835, 10135.2552.5837, 10135.2552.2549, 10135.2552.4300 и 10135.2552.4301 и производството по делото е прекратено. С обжалваното определение по искане на жалбоподателите съдът е осъдил РИОСВ Варна като е приел,че съгласно чл. 143, ал.2 от АПК подателят на жалбата има право на разноски по ал.1 и при прекратяване на делото поради оттегляне на оспорения от него административен акт както и поради отмяна, изменение или допълнение на акта по реда на чл. 79. В случая оспорения от жалбоподателите административен акт е отменен от Министъра на околната среда и водите. Поради тези съображения Административен съд – Варна е достигнал до извода, че искането за присъждане на разноски в полза на ответниците по касация е основателно. Определението е правилно. Отговорността за разноски в производството по оспорване на административни актове е уредена в чл. 143 АПК и представлява процесуална последица от изхода на спора. Съгласно чл. 143, ал.2 от АПК подателят на жалбата има право на разноски по ал.1 и при прекратяване на делото поради оттегляне на оспорения от него административен акт както и поради отмяна, изменение или допълнение на акта по реда на чл. 79. В настоящия случай, производството е прекратено поради оттегляне на оспорения административен акт, т. е. налице хипотезата на чл. 143, ал. 2 АПК. Поради това са налице предпоставките за присъждане на разноски в полза на ответниците по касация. При тези обстоятелства определението, с което са присъдени разноски, е правилно и следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на осн. чл. 236 от АПК, във връзка с чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо от АПК, настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение,