Определение № 6 от 26.03.2015 г. на ВКС по т. д. № 3444/2014 г.

Производството е по чл.282 ГПК. Постъпила е молба от [фирма] с искане за спиране изпълнението на въззивно решение № 1699 от 06.08.2014г. по т.д. № 1395/2013г. на Апелативен съд - София. Молителят е имал качеството на въззивник в производството пред Апелативен съд - София, като с решението на въззивния съд е потвърдено решение от 11.01.2013г. по гр.д. № 699/2008г. на Окръжен съд – Кюстендил, с което е осъдено дружеството-молител да заплати на [фирма], [населено място], сумата от 135 193,78 лева, представляваща обезщетение, поради неизпълнение на основен договор за изработка на ТТГ от 10.01.2003г. и допълнително споразумение № 1 / 09.11.2002г., ведно със законна лихва от 28.11.2008г. до окончателното плащане и разноски по делото. Депозирана е касационна жалба от молителя срещу въззивния акт в срока по чл.283 ГПК, ведно с изложение към нея, като е внесена държавната такса по жалбата. Представени са доказателства за внесено по специалната сметка на ВКС обезпечение в размер на 135 193,78 лева, постъпило по сметката на ВКС на 23.03.2015г. Като взе предвид, че са налице изискванията по чл.282, ал.2 ГПК, Върховен касационен съд