Определение № 3360 от 12.12.2024 г. на ВКС по т. д. № 1620/2024 г.

Производството е по чл.274, ал. 2 ГПК. Образувано е по подадената чрез адвокат Д. Т. от САК частна жалба срещу постановеното по реда на чл.248 ГПК определение № 190/16.05.2024г. по възз.т.д. № 181/2023г. на Апелативен съд - Пловдив, с което е оставена без уважение молбата му за изменение в частта за разноските на въззивното решение чрез присъждане на допълнителни адвокатски възнаграждения по чл.38 ЗА. В частната жалба се поддържа, че обжалваното определение не е мотивирано, а присъдените адвокатски възнаграждения по чл.38 ЗА са силно занижени. Искането е за отмяна и за допускане на изменение на въззивното решение в частта за разноските чрез присъждане в полз а на адв.Д.Т. на допълнителни адвокатски възнаграждения по чл.38 ЗА за предоставената безплатна правна помощ на ищците пред първоинстанционния и пред въззивния съд. Не е постъпил в писмен отговор от насрещната страна. Съставът на I т. о., след като прецени данните по делото, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима, като депозирана от надлежна страна, в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Настъпило е вътрешно-процесуалното условие за разглеждането й, тъй като обжалваното въззивно решение не е допуснато до касационно обжалване с определение по т.д.№ 1621 по описа на ВКС за 2024г. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. За да постанови обжалваното определение, съставът на апелативния съд е счел, че липсват основания за ревизиране на въззивното решение относно дължимите адвокатски възнаграждения по чл.38 ЗА за първоинстанционното и въззивното производство, в което са изложени подробни мотиви, съдържащи отговори на всички поддържани в молбата по чл.248 ГПК доводи, които не е необходимо да бъдат повтаряни. С въззивното решение са присъдени адвокатски възнаграждения по чл.38, ал.2 ЗА за предоставената безплатна правна помощ за защитата на всеки от ищците И., Р. и С. Д. срещу въззивната жалба на застрахователя, съобразно отхвърлените й части. В полза на адв.Д.Т. са присъдени адвокатски възнаграждения по чл.38 ЗА в размери от по 3298.75лв. за всеки от И. Д. и Р. Д. и в размер на 3464лв. за С. Д.. Размерите на възнагражденията са определени по НМРАВ в редакцията преди изменението с ДВ бр.88/04.11.2022г. Този извод е обоснован със сключването на 26.10.2020г. на първите договори за правна защита и съдействие с адв.Д.Т., в които е уговорено безплатно процесуално представителство до приключване на делото пред всички инстанции. Прието е, че този извод не се променя от сключването на нови договори за правна помощ от 2023г. и от 2024г. Настоящият състав споделя извода, че размерите на адвокатските възнаграждения в НМРАВ могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на адвокатски възнаграждения, но без да са обвързващи за съда. Този извод произтича от даденото задължително за всички съдилища, на основание чл. 633 ГПК, тълкуване по отправено от СРС преюдициално запитване с решението от 25 януари 2024г. по дело C-438/22 на СЕС. Към него следва да се добави, че размерите на адвокатските възнаграждения по чл.38 ЗА подлежат на преценка от съда с оглед цената на предоставените адвокатски услуги, като от значение са: видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото. В случая по делото са проведени три открити съдебни заседания, в които не са събирани нови доказателства. Освен подаване чрез адв.Д.Т. на съвместния писмен отговор от ищците на въззивната жалба на застрахователя, адв.Д.Т. се е явил в две от трите открити заседания по делото и е подавал молби за възобновяване на спряното въззивно производство, които са оставени без уважение от въззивния съд, като делото е било служебно възобновено след влизане в сила на присъдата срещу застрахования водач на МПС. С въззивното решение подадената чрез адв.Д.Т. насрещна въззивна жалба на първите трима ищци е оставена без уважение. Налага се извод, че присъдените с въззивното решение в полза на адв.Д.Т. адвокатски възнаграждения по чл.38 ЗА за предоставената на всеки от първите трима ищци безплатна правна помощ за защита по въззивната жалба на застрахователя съответстват на действителната фактическа и правна сложност на делото пред въззивната инстанция. Предвид изхода на спора във въззивната инстанция, липсва основание за присъждане на допълнителни адвокатски възнаграждения по чл.38 ЗА за първоинстанционното производство. Ето защо, като законосъобразно, обжалваното определение следва да бъде потвърдено. Предвид несамостоятелния характер на производството по чл.248 ГПК, разноски на страните не се присъждат. Мотивиран от горното, съставът на I т.о.: