Определение № 1 от 06.01.2015 г. на ВКС по н. д. № 1954/2014 г.

Производството е по реда на чл.44 ал.1 от НПК. Образувано е въз основа на разпореждане № 650/04.12.2014 г. на съдията - докладчик по ЧНД № 1652/2014 г. по описа на Районен съд - Перник, с което е прекратено съдебното производство и делото е изпратено по компетентност на ВКС. Прокурорът от ВКП е изразил становище, че компетентен да разгледа делото е РС - Перник. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: Въз основа на искане на прокурор от РП – Дупница за настаняване в психиатрично заведение на Л. Г. от [населено място], [община] по реда на чл.155 – 157 от ЗЗ е било образувано ЧНД 1137/2014 г. по описа на РС – Дупница. С разпореждане 2423/28.10.2014 г. съдията- докладчик е приел, че делото е подсъдно на РС – Дупница и следва да се насрочи в открито съдебно заседание. На проведените на 10.11.2014 г. и на 19.11.2014 г. съдебни заседание не е даден ход на делото поради неявяването на лицето, чието настаняване в психиатрично заведение се иска. На третото по делото съдебно заседание, въпреки че Г. е принудително доведен, съдът е прекратил производството и е изпратил делото по компетентност на РС – Перник, тъй като в справка по Наредба № 14/18.11.2009 г. като настоящ адрес на Г. е посочен [населено място]. С разпореждане № 650/04.12.2014 съдията - докладчик по ЧНД № 1652/2014 г. по описа на Районен съд – Перник е прекратил съдебното производство, тъй като е приел, че на посочения в справката като настоящ адрес Г. не живее повече от двадесет години и за такъв следва да се счита мястото, където лицето е или не е осъществило визираните в искането прояви, и е повдигнал спор за подсъдност, като алтернативно е наведено и наличие на предпоставките на чл.43 т.1 от НПК. ВКС намира, че съдът, на който делото е подсъдно е РС – Дупница. Съгласно разпоредбата на чл. 156 от Закона за здравето принудителното настаняване се постановява с решение от районния съд по настоящия адрес на лицето. Терминът е регламентиран в разпоредбата чл.94 ал.1 от Закона за гражданската регистрация, съгласно която настоящ адрес е адресът, на който лицето живее. Съгласно чл.96 ал.1 и чл.99 ал.1 от ЗГР задължение на гражданина е да заяви своя настоящ адрес, чрез подаване на адресна карта до кмета на общината, на района или на кметството и в 30-дневен срок да съобщи за промяната на адреса. В случая, въпреки приложената справка, се установява, че Г. живее постоянно в [населено място], [община], но той не е заявил промяна на настоящия си адрес и свидетелство за това са подадената жалба и 3 бр.писмени обяснения на жени от [населено място]. От друга страна, наред с гореизложеното при определяне на местната подсъдност следва да се има предвид, че производството по чл.155 и сл. от Закона за здравето цели охрана на интересите на подлежащите на задължително настаняване лица и е предвидена бърза процедура, като в закона са залегнали изключително кратки срокове за разглеждане на искането. За да прецени дали поради заболяването си лицето може да извърши престъпление, представляващо опасност за близките му, за околните или за обществото, или застрашава сериозно здравето му, съдът следва да придобие непосредствено впечатление за състоянието на лицето. В случая, след като съдебният състав от РС – Дупница е осигурил личното явяване на Г., е имал процесуалната възможност да разгледа по същество искането на прокуратурата, а не да проваля своевременното приключване на делото на чисто формално основание, при това в трето по ред съдебно заседание. Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.44 ал.1 от НПК, ВКС, първо наказателно отделение