Определение № 11213 от 11.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10831/2025 г.

Производството е по чл. 166, ал. 4 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Ю. Н. М., гражданин на Украйна, представляван от адв. В. Радиева, против определение № 30066 от 15.09.2025 г., постановено по адм. д. № 9477/ 2025 г. по описа на Административния съд София-град, с което съдът е отхвърлил негово искане за спиране на допуснато по закон предварително изпълнение на заповед № 25-0261-000090 от 23.08.2025 г., издадена от младши контрольор в РУ - Елхово, ОДМВР - Ямбол, за прилагане на принудителна административна мярка ПАМ по Закона за движение по пътищата (ЗДвП) - "временно отнемане на СУМПС до решаване въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца". Според частния жалбоподател определението е неправилно, тъй като съдът не е преценил в съответствие с доказателствата и закона характера на настъпващите за адресата на акта вреди. Ю. М. твърди, че допуснатото предварително изпълнение на заповедта води до блокиране на извършвания от него с конкретното моторно превозно средство международен превоз. Сочи, че това би довело до сериозни рискове в дейността му като прекратяване и неизпълнение на международни договори; заплащане на санкции и неустойки поради неизпълнението им; загуби за получателя на товара; накърняване доброто име на дружеството-превозвач в международната му дейност. Твърди, че приложената мярка е непропорционална на допуснатото нарушение, тъй като с нея се накърняват интересите и на трети лица - контрахенти. Адресатът на акта е чужд гражданин, на когото издадената заповед не е връчена на разбираем за него език, с което е нарушено правото му на защита. Частният жалбоподател смята определението на съда за постановено без изложени конкретни мотиви относно приетия извод за превес на обществения над защитимия засегнат частен интерес. Иска отмяна на определението и произнасяне по съществото на искането, с което допуснатото предварително изпълнение на заповедта бъде спряно на основание чл. 166, ал. 2 АПК. Ответникът по частната жалба не изразява становище. Върховният административен съд приеима частната жалба за процесуално допустима като подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Първоинстанционният съд е приел, че с оспорената заповед № 25-0261-000090 от 23.08.2025 г., издадена от младши контрольор в РУ - Елхово при ОД на МВР - Ямбол, на Ю. Н. М. е приложена принудителна административна мярка ПАМ по Закона за движение по пътищата ЗДвП - "временно отнемане на СУМПС до решаване въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца". Предварителното изпълнение на акта е допуснато по силата на закона, като в хода на производството оспорващият не е представил надлежни убедителни доказателства, обосноваващи вероятността от претърпяване на значителни и непоправими имуществени вреди в резултат на предварителното изпълнение на заповедта. Поради това съдът е отхвърлил искането като неоснователно. Определението е правилно. Предварителното изпълнение на заповедта е допуснато по силата на закон. В Закона за движение по пътищата не са предвидени основанията за спиране на допуснатото предварително изпълнение, поради което следва да намерят приложение общите разпоредби на чл. 166, ал. 2 във връзка с ал. 4 АПК. Според разпоредбата на чл. 166, ал. 4 АПК допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на ал. 2. Условията на чл. 166, ал. 2 АПК изискват предварителното изпълнение може да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда, като изпълнението може да се спре само въз основа на нови обстоятелства. Правилно съдът е приел, че жалбоподателят, в чиято тежест е да установи нормативно предписаните изисквания, не е доказал значителна или трудно поправима вреда, която би понесъл като пряка последица от допуснатото предварително изпълнение на акта. Пречките и вредите от временното преустановяване на упражняването на дейността по международен превоз на товари не могат да обосноват сами по себе си основателност на искането. Приложената ПАМ е с превантивен и преустановителен характер и има за цел осигуряване на безопасността на движението по пътищата и преустановяване на административни нарушения. В случая предварителното изпълнение на процесната заповед е допуснато по силата на закона в обществен интерес, на който не е противопоставен застрашен или накърнен личен интерес на жалбоподателя със същата или по-висока степен на значимост. Твърденията на жалбоподателя във връзка със затрудненията за изпълнение/неизпълнение на сключени договори, задължения за плащане на договорни санкции и неустойки, загуба на получателите на товарите и накърняване на доброто име на дружеството-превозвач са твърдения за настъпване на негативни последици от самата заповед, а не от нейното предварително изпълнение. Наведените с частната жалба доводи за накърняване на принципа за пропорционалност, нарушено право на защита и липса на изложени от органа мотиви са твърдения по съществото на спора относно законосъобразността на самата заповед. Всяко предварително изпълнение на административния акт несъмнено може да причини неудобства и да засегне права и интереси за неговия адресат. В случая, дори и да се приеме, че на жалбоподателя би била причинена вреда от невъзможността му да извършва международен превоз на товари, то същата не е нито значителна, нито трудно поправима. Като значителна или трудно поправима вреда се определя само такава, която не може да бъде репарирана по обезщетителен ред, каквато в случая не се установява. Като е отхвърлил искането, първоинстанционният съд е постановил правилно определение, което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното, Върховният административен съд