Определение № 3274 от 19.11.2025 г. на ВКС по т. д. № 1490/2025 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 във вр. чл. 248, ал.3 ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена от „Юробанк България“АД, срещу Определение № 790/22.03.2025г., постановено по в.гр.д. № 667/2024г. по описа на Апелативен съд – София, с което е оставена без уважение молба на жалбоподателя по чл.248 ГПК за изменение на постановеното по делото Решение № 1236/02.12.2024г. в частта за разноските, с която „Юробанк България“ АД е осъдена да заплати на адв. Ю. Х. М. – особен представител на Б. Н., сумата от 3 305лв., адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция. Изложени са подробни съображения за неправилност и незаконосъобразност на обжалвания акт, поради несъобразяване от съда с обжалваемия предмет на спора във въззивното производство при преценка размера на възнаграждението на особения представител, както и с обстоятелството, че първоинстанционният съд е определил размера на възнаграждението на същия за въззивното производство, внесен от ищеца. Ответникът по частната жалба - адв. Ю. Х. М., назначен за особен представител на ответника по делото Б. Н., в депозирания отговор на касационната жалба срещу постановеното по спора въззивно решение, е заявил становище за неоснователност на частната жалба, предмет на настоящото производство. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, намира обжалвания съдебен акт за нищожен по следните съображения: По подадената до въззивния съд молба по чл.248 ГПК за изменение на постановеното Решение № 1236/02.12.2024г. в частта за разноските съдията - докладчик по делото се е произнесъл еднолично с обжалваното определение. Съгласно разпоредбите на чл. 20 ГПК, чл. 83, ал. 1 и чл. 105 ЗСВ окръжният съд като втора инстанция, съответно апелативният съд, разглежда делата в състав от трима съдии, освен ако със закон е предвидено нещо друго. В правната доктрина и съдебна практика трайно се приема, че въззивният съд се произнася с три вида съдебни актове: решения, определения и разпореждания. В мотивите към т. 10 от ТР 1/2013г. по описа на ОСГТК на ВКС е разяснено, че съгласно чл. 252 ГПК съдът постановява определение, когато се произнася по въпроси, с които не се решава спорът по същество; С определението съдът разрешава процедурни въпроси, които възникват в производството: въпроси по допустимостта на производството; въпроси по развитието на производството, свързани с подготовка на съдебното решение, с което производството завършва; В исковия процес, респективно във въззивното производство, с разпореждания се решават само процедурни въпроси във връзка с администриране на делото. Разграничението на определенията и разпорежданията е проведено с оглед дадения отговор на поставения за тълкуване въпрос досежно законния състав на въззивния съд при връщане на касационна или частна касационна жалба. В хипотези като процесната, когато въззивният съд се произнася по молба за изменение на постановено от него решение в частта за разноските, на общо основание - чл. 20 ГПК, чл. 83, ал. 1 и чл. 105 ЗСВ, същият следва да се произнесе в законоустановения състав от трима съдии. Аргумент за този извод се извежда и от изричната разпоредба на чл. 248, ал. 3 ГПК, съгласно която актът, с който съдът се произнася по подадена молба по чл. 248, ал. 1 ГПК, е определение. В теорията и в съдебната практика трайно се приема, че постановеният еднолично вместо от съдебен състав съдебен акт е нищожен поради незаконност на състава. Такъв е и настоящият случай, при който обжалваното определение е постановено еднолично от съдията - докладчик. В съответствие с правомощията по чл. 278, ал. 4 ГПК, вр. чл. 270, ал. 1 ГПК нищожността на акта следва да бъде прогласена от настоящия състав на съда. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение